Инициализация на полета в конструктора – представяне в паметта

Нека разгледаме подробно, какво прави конструкторът след като бъде извикан и в тялото му инициализираме полетата на класа. Знаем, че при извикване, той ще задели памет за всяко поле и тази памет ще бъде инициализи­рана със стойността по подразбиране.

Ако полетата са от примитивен тип, тогава след подразбиращите се стойности, ще бъдат присвоени новите, които ние подаваме.

В случая, когато полетата са от референтен тип, например нашето поле name, конструкторът ще ги инициализира с null. След това ще създаде обекта от съответния тип, в случая низа "Sharo" и накрая ще се присвои референция към новия обект в съответното поле, при нас – полето name.

Същото ще се получи, ако имаме и други полета, които не са примитивни типове и ги инициализираме в конструктора. Например, нека имаме клас, който описва каишка – Collar:

public class Collar { private int size;   public Collar() { } }

Нека съответно нашият клас Dog, има поле collar, което е от тип Collar и което инициализираме в конструктора на класа:

public class Dog { private string name; private int age; private double length; private Collar collar;   public Dog() { this.name = "Sharo"; this.age = 3; this.length = 0.5; this.collar = new Collar(); }   public static void Main() { Dog myDog = new Dog(); } }

След това, конструкторът ще трябва да се погрижи за създаването на обекта за полето name (т.е. ще извика конструктора на класа string, който ще свърши работата по създаването на низа):

След това нашия конструктор ще запази референция към новия низ в полето name:

След това идва ред на създаването на обекта от тип Collar. Нашият конструктор (на класа Dog), извиква конструктора на класа Collar, който заделя памет за новия обект:

След това я инициализира с подразбиращата се стойност за съответния тип:

След това референцията към новосъздадения обект, която конструкторът на класа Collar връща като резултат от изпълнението си, се записва в полето collar:

Накрая, референцията към новия обект от тип Dog се присвоява на локалната променлива myDog в метода Main():

Помним, че локалните променливи винаги се съхраняват в областта от оперативната памет, наречена стек, а обектите – в частта, наречена хийп.