Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите



Pdf просмотр
страница32/108
Дата09.11.2022
Размер1.33 Mb.
#115514
ТипКнига
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   108
да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите
Свързани:
poiskai-i-shte-ti-bade-dadeno
www.spiralata.net
931


По мое предложение Нафъл трябваше да приеме ролята на защитник на веригите магазини.
Тогава той отиде направо при един от директорите на фирмата, собственик на веригата магазини, срещу която толкова негодуваше, и му каза: „Не съм дошъл да се опитвам да ви продам гориво.
Дойдох да ви помоля за една услуга.” После му разказа за дискусията и завърши с думите: „Дойдох да ви помоля за помощ, защото не се сещам кой би могъл толкова компетентно да ми даде нужните факти. Много искам да защитя убедително позицията си в дискусията и високо бих оценил всяка помощ от ваша страна.”
Ето края на историята, както го разказа господин Нафъл:
„”Помолих този човек за точно една минутка от времето му. С тази уговорка се беше съгласил да ме приеме. След като изложих молбата си, той ме покани да седна и говори с мен точно един час и четиридесет и седем минути. Повика друг високопоставен служител, който беше публикувал разработка за веригите магазини. Писа до Националната асоциация за веригите магазини и ми осигури копие от дискусията по въпроса. Според него веригите от магазини са голяма полза за хората. Горд е с това, което прави за стотици населени места. Докато говореше, погледът му блестеше и трябва да призная, че ми отвори очите за неща, за които едва ли някога бих се сетил. Промени изцяло отношението ми.
Когато си тръгнах, той ме изпрати до вратата, прегърна ме през рамо, пожела ми успех в дискусията и ме помоли да намина отново да кажа как съм се справил. Завърши с думите: „Обадете ми се отново по-късно през пролетта. Искам да направя поръчка за гориво.”
За мен това беше едва ли не чудо. Той предлагаше да купува от мен гориво, без аз въобще да съм споменавал. Бях напреднал повече от два часа, като проявих искрен интерес към него и проблемите му, отколкото за предишните десет години с опитите си да привлека интереса му към себе си и стоката.”
Господин Нафъл не открива нищо ново, защото много отдавна, сто години преди Христа, прочутият римски поет Публий Сир отбелязва: „Интересуваме се от другите, когато те се интересуват от нас.”
Демонстрацията на интерес, както всички останали принципи в човешките взаимоотношения, изисква искреност. Ползата е не само в онзи, който демонстрира интерес, но и за неговият обект. Този процес има две страни и двете трябва да извлекат полза.
Мартин Гинсбърг, който посещаваше нашия курс в Лонг Айланд, Ню Йорк, разказа как особеният интерес, който една медицинска сестра проявила към него, оказал огромно въздействие върху живота му:
„Беше денят на благодарността, аз бях на десет години и се намирах в отделението за социално слаби на градската болница. На следващия ден ми предстоеше сериозна ортопедична операция.
Знаех, че ме чакат месеци на несгоди, възстановяване и страдание. Баща ми беше починал и с майка ми живеехме в малък апартамент, като се издържахме от социални помощи. Този ден мама не можа да дойде да ме види.
Денят преваляваше, мен все повече ме обхващаше самота, отчаяние и страх. Знаех, че майка ми е сама в къщи, тревожи се за мен, няма с кого да си поговори, няма с кого да вечеря и дори няма достатъчно пари, за да си приготви свястна вечеря за Деня на благодарността.
Очите ми се наляха със сълзи, аз се сврях под възглавницата и издърпах отгоре завивките.
Плаках тихо, но толкова горчиво, толкова дълго, че цялото ми тяло ме болеше.
Една сестра-стажантка ме чу да хлипам и дойде да ме види. Тя отметна отвивката от лицето ми и избърса сълзите ми. Разказа ми колко самотна се чувства, защото този ден трябва да бъде на работа и не може да празнува със семейството си. Попитаме дали ще вечерям с нея. Донесе два подноса храна – резенчета пуйка, картофено пюре, боровинков сос и сладолед за десерт. Говореше ми, опитваше се да разсее страховете ми. Макар че дежурството й свършваше в четири следобед, тя остана почти до единайсет вечерта. Измисляше игри, говореше ми и стоя при мен, докато най-сетне заспах.
Оттогава минаха много Дни на благодарността, но аз всеки път спомням онзи, когато се чувствах отчаян, изплашен и самотен, спомням си топлината и нежността на непознатата жена.”


Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   108




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница