Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Важността на запомнянето и използването на имената не е привилегия само на кралете и директорите. Тя е полезна за всички ни. Кен Нотингам, служител на ”Дженерал Мотърс” в Индиана, обикновено обядва в кафенето на фирмата. Той забелязва, че барманката е винаги намръщена. „Тя правеше сандвичи часове наред и аз бях за нея просто поредния сандвич. Казах й какво искам, тя премерваше шунката на малкото кантарче, после ми слагаше лист маруля, няколко картофчета и ми подаваше сандвича. На следващият ден се повтаряше същото. Същата жена, същото намръщено изражение с единствената разлика, че веднъж забелязах табелката с името й. Усмихнах се и казах:
„Здравей, Юнис”, след което дадох поръчката си. Тя забрави да използва кантарчето, натрупа ми куп шунка, три листа маруля и сипва пържени картофи, докато започнаха да падат от чинията.”
Трябваше да съзнаваме магията, която се крие в името, и да разбираме, че то принадлежи напълно и изцяло на човека, с когото си имаме работа... и на никой друг. Името отличава човека от другите хора, прави го единствен. Информацията, която съобщаваме, или молбата, която отправяме, придобива особена важност, ако се обърнем към човека по име. От сервитьорката до директора името прави чудеса в общуването.
ПРИНЦИП №3
Помнете, че името на човека е за него най-сладкото и най-важното съчетание от звуци във
всеки език.
4
Един лесен начин да станете добър събеседник
Преди известно време ме поканиха на партия бридж. Аз не играя бридж, а там имаше още една жена, също не играеше. Тя беше научила, че някога съм бил мениджър на Лоуел Томас, преди той да започне да работи в радиото, и че съм пътувал много из Европа, като съм му помагал да подготвя лекциите си и илюстративния материал към тях. И така, тя каза: „О, господин Карнеги, много искам да ми разкажете за всички чудесни места, които сте посетили и какво сте видели.”
Седнахме на канапето и тя спомена, че заедно със съпруга си скоро се завърнала от пътуване в
Африка. „Африка” – възкликнах аз – Колко интересно! Винаги съм искал да видя Африка, но така и не стигнах до там, като изключим един двайсет и четири часов престой в Алжир. Разкажете ми, бяхте ли в резерватите с диви зверове? Наистина ли? Какъв късмет! Толкова ви завиждам. Разкажете ми за
Африка.”
Тя говори по темата в продължение на четиридесет и пет минути. Въобще не ме попита повече къде съм ходил и какво съм видял. Не пожела да чуе разказа за моите пътешествия. Трябваше й просто слушател, за да може да се почувства интересна, разказвайки за своите пътувания.
Необикновено ли е това? Не. С много хора е така.
Ето например, аз се срещнах с еди прочут ботаник на вечеря, давана от нюйоркският издател.
Никога преди не бях беседвал с ботаник и той ми се стори очарователен. Аз буквално го слушах в захлас как разказва за екзотични растения, за опити за създаване на нови растителни видове, за оранжерии (дори ми разправи удивителни факти за онова скромно растение – картофа). Аз самият имам малка домашна зимна градина и той бе така любезен да ми даде някои съвети.
Както вече казах, бяхме на вечеря. Сигурно е имало дузина други гости, но аз наруших всички правила на любезността, не обърнах внимание на никой друг и часове наред беседвах с ботаника.
В полунощ пожелах на всички лека нощ и си тръгнах. Тогава ботаника се обърна към нашия домакин и изказа няколко ласкателни комплимента по мой адрес. Бил съм „много заинтригуващ” и какво ли не още, а накрая заяви, че съм бил „крайно интересен събеседник”.
Интересен събеседник? Че аз не бях казал почти нито дума. И да исках, не бих могъл, без сменя темата, защото не знаех за ботаниката повече, отколкото за анатомията на пингвина. Но ето какво направих. Слушах внимателно. Слушах, защото бях наистина заинтригуван. И той го усети. Разбира се, беше му приятно. Да умееш да слушаш е един от най-големите комплименти, които можем да направим някому. Джек Удфорд пише във „Влюбени страници”: „Малко хора не се поддават на сритото във възхитеното внимание ласкателство. Бях „Искрен в одобрението и щедър в похвалите”.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: