Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
poiskai-i-shte-ti-bade-dadeno
| ПРИНЦИП №2 Усмихвайте се. 3 Ако не сторите това, чакат ви неприятности През 1898 г. В окръг Рокланд, Ню Йорк, се разиграва една трагедия. Умряло е дете и съседите се готвят да отидат на погребението. Джим Фарли тръгва към конюшнята да впрегне коня. Земята е покрита със сняг, въздухът е студен и резлив. Конят не е излизал от дни и когато го извеждат при коритото на водопой, опиянен от радост се изправя на задните си крака и убива Джим Фарли. Така в малкото градче Стоуни Пойнт стават две погребения за една седмица. Джим Фарли оставя след себе си вдовица с трима сина и неколкостотин долара в застрахователна полица. Най-голямото му момче Джим, на десет години, отива да работи в тухларната фабрика, кара пясък, пълни калъпите и обръща тухлите, за да съхнат на слънцето. Това момче няма възможност да се образова особено. Но с природната си сърдечност притежава дарбата да печели хората, затова се залавя с политика и с годините развива необикновен талант да запомня имената на хората. Той никога не е учил в гимназия, но преди да навърши четирийсет и шест години, четири колежа са му присъдили титли и вече е председател на Демократичния национален комитет и министър на пощите на Съединените щати. Веднъж разговарях с Джими Фарли и го попитах каква е тайната на успеха му. „Многото работа” – отвърна ми той. „Я не се шегувай” – възразих аз. www.spiralata.net 936 Тогава той попита в какво според мен се крие причината за успеха му. Аз отвърнах: „Чувал съм, че се обръщаш към десет хиляди души на малко име.” „Грешиш – каза той. – Към петдесет хиляди.” Няма грешка. Тази способност помага на господин Фарли да вкара Франклин Д. Рузвелт в Белия дом, когато ръководи кампанията му през 1932 г. През годините, когато Джим Фарли работи като търговски пътник за фирма-производител на гипс, а после в градския съвет на Стоуни Пойнт, той си изработва система на запомняне на имена. В началото системата е съвсем проста. Когато се запознава с някого, той се осведомява за пълното му име и за някои факти за семейството, работата и политическите му убеждения. Запомня добре тези факти като част от цялостната картина и при следващата си среща със същият човек, дори това да е цяла година по-късно, може да се здрависа с него, да се поинтересува за семейството му и за ружите в задния двор. Нищо чудно, че печели подръжници! Месеци преди началото на президентската кампания на Рузвелт всеки ден Джим Фарли пише стотици писма до хора навсякъде из Западните и Северозападните щати. После хваща влака и за деветнадесет дни обикаля двайсет щата, пропътува двайсет хиляди километра с двуколка, влак, автомобил и по вода. Обикаля градовете, среща се със своите хора за обяд или закуска, следобеден чай или вечеря и провежда с тях „задушевни разговори”, след което хуква отново към следващата точка от своя маршрут. Още щом се връща на източния бряг, написва писма на всички, с които се е срещнал, с молба за списък на гостите, пред които е говорил. Окончателния списък съдържа хиляди имена. Но на всеки от тях е оказана изтънчена любезност да получи лично писмо от Джеймс Фарли. Тези писма започват с „драги Бил”, „драга Джейн” и т.н. винаги носят подпис „Джим”. Джим Фарли рано научава, че обикновения човек се интересува повече от собственото си име, отколкото всички останали имена на света, взети заедно. Запомнете името му, сещайте се лесно за него и това ще бъде прието като изтънчен и много резултатен комплимент. Забравете го или го напишете неправилно – и ще се окажете в много неблагоприятно положение. Например аз веднъж организирах курс по ораторско майсторство в Париж и разпратих писма до всички американци в града. Французойки машинописки, които явно не знаеха много добре английски, попълваха имената и естествено допускаха грешки. Един от тези хора директор на голяма американска банка в Париж, ми написа унищожително писмо, задето името му било написано неправилно. Понякога е трудно да си спомним някое име, особено ако то е трудно за произнасяне. Вместо да се постараят да го научат, много хора биха го пренебрегнали и биха наричали човека с някой лесен прякор. Сид Леви известно време работи с клиент на име Никодемус Пападулос. Повечето хора го наричат Ник. Леви разказа: „Аз положих специално усилие да си повтарям нелокократко името му, преди да го посетя. Когато го поздравих с цялото му име: „Добър ден господин Никодемус Пападулос” той беше смаян. Стори ми се, че изминаха няколко минути, преди въобще да издаде някакъв звук. Накрая каза със сълзи в очите: „Господин Леви, през всичките тези петнайсет години, откакто съм в тази страна, никой не се е постарал да произнесе правилно името ми.” Каква е причината за успеха на Андрю Карнеги? Наричат го кралят на стоманата. Но той самият знае малко за стоманодобива. За него работят стотици хора, които знаят много повече от него по въпроса. Но той знае как да общува с хората и това му помага да стане богат. Още млад той показва организационна дарба и лидерски способности. На десет години вече е открил удивителната важност, която хората отдават на собствените си имена. Той използва това откритие за да спечели съдействието им. Ето един пример. Като малко момче в Шотландия веднъж хваща женски заек. И ето го собственик на цяло котило малки зайчета и нищо, с което да ги храни. Но му хрумва блестяща идея. Казва на съседските деца, че ако наберат достатъчно детелина и глухарчета за храна на зайците, ще ги накръщава в тяхна чест. Планът има невероятен успех и Карнеги никога не забравя това. Години по-късно той спечелва милиони, като прилага същият психологически принцип в бизнеса си. Веднъж например иска да продаде релси на „Пенсилвания Реилроуд”. Дц. Едгар Томсън Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|