Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

по това време е президент на „Пенсилвания Рейлроуд”. Андрю Карнего построява в Питсбърг голям стоманодобивен завод и го нарича на негово име.
Ето ви сега една гатанка. Да видим дали ще познаете. Когато на „Пенсилвания рейлроуд” потрябват релси, откъде, мислите ги купува Дж. Едгар Томсън? От „Сиърс, от Роубък? Не, грешите.
Опитайте пак.
Когато Карнеги и Джордж Пулман се борят кой да стане най-големият производител на спални вагони, кралят на стоманата отново си спомня урока със зайците.
„Сентрал Трансортейшън Къмпани”, контролирана от Андрю Карнеги, се бори с фирмата на
Пулман. И свете компании искат да продават спалните вагони на железницата „Юниън Пасифик”, като всеки се опитва да изрита другия от пазара, намалява цените и проваля всяка възможност за печалба. И Карнеги и Пулман заминават за Ню Йорк да разговарят лично с управителния съвет на
„Юниън Пасифик”. Една вечер се срещат в хотел „Сейн Николас” и Карнеги казва: „Добър вечер, господин Пулман, не се ли правим на глупаци?”
„Какво искате да кажете?” – пита Пулман. Тогава Карнеги обяснява какво е намислил – да слеят интересите си. Представя в примамливи краски взаимната полза от това да работят заедно вместо един против друг. Пулман слуша внимателно, но не е напълно убеден. Накрая пита: „А как бихте нарекли новата компания?”. Карнеги бързо отговаря: „Ами „Пулман Палас Кар Къмпани”, разбира се.”
Лицето на Пулман грейва. „Заповядайте в стаята ми – казва той. – Да поговорим за това.” Този разговор влиза в историята на бранша.
Политиката да помни и да се отнася с уважение към имената на приятелите и сътрудниците си е една от тайните на лидерското умение на Карнеги. Той се гордее с факта, че е в състояние да се обръща към много от работниците си на малко име, и изтъква, че докато лично е ръководел нещата, никога стачка не е спирала производството в стоманодобивните му заводи.
Бентън Лъв, предсаедател на „Текса Комърс Бенкшеърс”, смята, че колкото по-голяма става една корпорация, толкова по-хладни стават отношенията. „Един начин да бъдат направени по-човечни е, като помним имената на хората. Ръководителят, който казва, че не може да помни имена, ми заявява по този начин, че не може да запомни един важен елемент на работата си, и стъпва по подвижни пясъци”, казва той.
Карън Кирш от Ранчо Палос Вердес, Калифорния, стюардеса в авиокомпания TWA (Ти Дъбъл
Ю Ей), си създава навика да запомня имената на колкото може повече от пътниците и да се обръща към тях по име, когато ги обслужва. В резултат на това много похвали за работата й са изказани и пред нея самата, и пред авиокомпанията. Вие оставяте у мен впечатлението на компанията, която много държи на индивидуалния подход към пътниците, а за мен това е важно.”
Хората толкова се гордеят с имената си, че се борят да ги увековечат на всяка цена. Дори прословутият и далеч не сантиментален П.Т. Барнъм, най-големият шоумен на своето време, разочарован от това, че няма синове да продължат името му, предлага на внука си К.Н. Сийли двайсет и пет хиляди долара, за да си смени името на Барнъм Сийли.
В продължение на много векове благородници и магнати меценатстват художници, музиканти и писатели, за да им посветят творбите си.
Библиотеки и музеи дължат най-богатите си колекции на хора, които не могат да понесат мисълта, че имената им могат да бъдат изтрити от паметта на човечеството. Нюйоркската обществена библиотека има колекции „Астор” и „Ленъкс”. Музеят „Метрополитън” увековечава имената на
Бенжамин Олтман и Дж. П. Морган. А почти всяка църква е украсена със стъклопис, увековечаващ имената на дарителите. Много от сградите в повечето университети носят имената на дарители, платили много пари за тази чест.
Повечето хора не помнят имена поради простата причина, че не влагат времето и енергията необходими, за да се съсредоточат, да ги повторят и да ги запазят в паметта си. Те си намират извинения – много са заети.
Но едва ли са по-заети от Франклин Д. Рузвелт, а той отделя време да запомни дори имената на автомонтьорите, с които се среща.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: