Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

каза, че заплатата му била рязко повишена в резултат на прилагането им. Друг един служител на
Филаделфийската газова компания, на шейсет и пет годишна възраст, бил заплашен от понижение заради агресивното си поведение и неумението си да ръководи хората. Обучението не само го спаси от понижението, но му донесе повишение и по-добра заплата.
В безброй случаи съпруги и съпрузи, присъстващи на заключителния банкет в края на курса, са ми признавали, че семейният им живот е станал много по-щастлив в резултат на обучението.
Хората често се удивляват от постигнатите резултати. Те изглеждат като вълшебство. Понякога обзети от ентусиазъм, ми се обаждат вкъщи през почивните дни, защото нямат търпение да изчакат четирийсет и осем часа, за да разкажат за успехите си на редовното занятие на курса.
Един господин толкова се развълнувал след разговор за тези принципи, че до късно през ноща ги обсъждал с други курсисти. В три сутринта останалите се прибрали по домовете си, но той бил толкова разтърсен от осъзнаването на грешките си, толкова вдъхновен от разкрилият се пред него нов, по-богат свят, че не могъл да заспи. Изобщо не мигнал тази нощ, нито на следващия ден, нито на следващата нощ.
Какъв беше този човек? Наивен, слабообразован индивид, готов да се запали по по всяка налудничава идея? Нищо подобно. Беше изтънчен, преситен от живота търговец на предмети на изкуството, с богат опит, говорещ свободно три езика, завършил два европейски университета.
Докато пишех тази глава, получих писмо от един германец от старата школа, аристократ, чиито прадеди поколения наред са служили на династията Хохенцолерн като дворцови военни. Писмото му, написано на трансатлантически параход, разказва за прилагането на тези принципи с жар, граничеща с фанатизъм.
Друг един господин от Ню Йорк, завършил „Харвард” – богат, собственик на голяма фабрика за килими, заяви, че за четиринайсет седмици обучение е научил повече за деликатното изкуство как да влияе на другите, отколкото през четирите години, прекарани в колежа. Абсурдно ли е това? Смешно?
Или невероятно? Разбира се, вие имате право да го наречете както си искате. Аз само съобщавам, без да коментирам, какво заяви един несъмнено преуспял, консервативно настроен харвардски възпитаник пред около шестстотин души в Йейлския клуб в Ню Йорк в четвъртък, 23 февруари 1933 г.
„В сравнение с това, което бихме могли да бъдем – казва прочутият професор от „Харвард”
Уилям Джеймс, - ние сме само наполовина будни. Използваме само малка част от физическите и умствени си способности. Най-общо казано, човек далеч не достига границите на възможностите си.
Той притежава способност от най-различно естество, които често не използва.”
Възможности, които „често не използвате”! Единственото предназначение на тази книга е да ви помогне да откриете, да развиете и да се възползвате от тези скрити и неизползвани ценни качества.
Доктор Джон Г.Хибън, бивш ректор на университета „Принстън”, казва: „Образованието е способността да се справяш с изпитанията, пред които те поставя животът.”
Ако след прочитането на първите три глави на тази книга не сте поне малко по-подготвени да се справяте със ситуациите, в които ви поставя животът, значи по отношение на вас тази книга е пълен провал. Защото, както казва Хърбърт Спенсър, „голямата цел на образованието е не знанието, а действието”.А това е книга за действието.
Дейл Карнеги, 1936 г.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: