Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Фол е осъждан яростно, както малцина други обществени фигури. Дали се е покаял? Нищо подобно! Години по-късно Хърбърт Хувър намеква в една своя реч, че смъртта на президента
Хардинг се дължала на тревогите и притесненията от това, че един приятел го предал. Когато госпожа Фол чува това, тя скача от стола и крещи: „Какво! Хардинг предаден от Фол? Не! Съпругът ми никога никого не е предавал. Цялата къща, пълна със злато, не би го изкушила да направи нещо нередно. Той е този, който беше предаден, пожертван и разпнат!”
Това е то човешката природа. Злодеите винят всички други, освен себе си. Такива сме хората. И когато утре се изкушим да критикуваме някого, да си спомним Ал Капоне , Кроули”Двата пищова” и
Албърт Фол. Разберете, критиката е като гълъбите, които винаги се връщат у дома. Разберете, че човекът, когото критикувате, вероятно ще се защитава и ще ви отвърне с хули, или като мекушавият
Тафт ще каже: „Не виждам как другояче бих могъл да постъпя.”
Сутрината на 15 април 1865 г. Ейбрахам Линкълн е на смъртно легло в спалнята на един ефтин пансион точно срещу театъра „Форд”, където по него стреля Джон Уилкс Бут. Дългото му тяло е проснато по диагонал на възкъсо легло с провиснала пружина. На стената виси ефтина репродукция на прочутата картина на Роза Боньор „Конският пазар”, а евтина газова лампа унило примигва с жълтеникава светлина.
Докато Линкълн умира, военният министър Стентън казва: „Там лежи най-съвършеният държавник, когото светът някога е виждал.”
Каква е тайната на успеха на Линкълн с хората? Аз съм изучавал живота му десет години и посветих три на написването и пренаписването на книга, озаглавена „Линкълн – непознатият”.
Вярвам, че съм изучил личността и живота му толкова подробно и пълно, колкото въобще е възможно. Особено се занимавах с методите му на общуване с хората. Критикувал ли ги е той? О, да.
Като млад в Пиджън Крийк Вали, Индиана, той не само критикува, но и пише писма и стихотворения, в които осмива разни хора и оставя писмата по селските пътища, където със сигурност ще ги намерят. Едно от тези писма предизвиква негодуване, което трае цял живот.
Скоро след като става практикуващ адвокат в Спрингффийлд, Илинойс, Линкълн напада противниците си открито във вестниците. Но веднъж прекалява.
През есента на 1842 г. Той се подиграва с един суетен, свадлив политик на име Джеймс Шийлдс.
Осмива го в анонимно писмо, публикувано в спрингфийлдския „Джърнъл”. Градът се смее до забрава. Шийлдс, който е чувствителен и горд, кипва от възмущение. Той открива кой е авторът на писмото, скача на коня, намира Линкълн и го предизвиква на дуел. Линкълн не иска да се бие. Той е противник на дуелите, но не може да излезе от положение без да загуби честа си. Предложено му е той да избере оръжието. Тъй като има дълги ръце избира кавалерийска сабя и взема уроци по фехтовка от един възпитаник на „Уест Пойнт”. На уреченият ден се среща с Шийлдс на пясъчен нанос на Мисисипи, готов да се бие до смърт, но в последния момент секундантите ги спират и предотвратяват дуела.
Това е най-потресаващата случка в живота на Линкълн. Тя се превръща в безценен урок в отношенията му с хората. Той никога вече не написва оскърбително писмо. Никога вече не подиграва, нито критикува някого за каквото и да било. През гражданската война Линкълн многократно сменя генералите начело на армията на Потомак и всеки от тях – Макклеланд, Поуп, Бърнсайд, Хукър,
Мийд – на свой ред допуска трагични грешки и кара Линкълн да крачи отчаяно из стаята. Половината страна яростно осъжда некадърните генерали, но Линкълн – „без злост към никого, с великодушие към всички” – запазва спокойствие. Една от любимите му максими е: „Не съдете, за да не бъдете съдени”.
И когато госпожа Линкълн и други говорят рязко за южняците, Линкълн отвръща: „Не ги съдете, те са такива, каквито и вие щяхте да бъдете при подобни обстоятелства.”
А ако някой някога е имал основание да критикува, това без съмнение е Линкълн. Да вземем само един пример:
Битката при Гетисбърг се води през първите три дни на юли 1863 г. Вечерта на 4 юли Лий започва да се оттегля на юг, а буреносни облаци изсипват пороен дъжд. Когато Лий стига Потомак с разбитата си армия, вижда пред себе си непреодолимо препятствие – пълноводна река, а зад гърба му

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: