Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Критиката е безполезна, защото кара човек да се защитава и обикновено го провокира да отстоява правотата си. Критиката е опасна, защото наранява много скъпата всекиму гордост, чувството колко е важен, и предизвиква негодуване.
Б.Ф. Скинър, световноизвестният психолог, доказва с опитите си, че ако награждаваме животното за добро поведение, то се учи много по-бързо и запомня наученото много по-добре, отколкото ако го наказваме за лошо поведение. По-късни изследвания са показали, че същото се отнася и за хората.
Ханс Селие, друг голям психолог, казва: „Колкото силно жадуваме за одобрение, толкова се ужасяваме и от неодобрението”.
Негодуването, което предизвиква критиката, понижава духа на служители, близки и приятели, без да променя обстоятелствата, които са я предизвикали.
Джордж Б. Джонстън от Инид, Оклахома, отговаря за безопасността в една машиностроителна компания. Едно от задълженията му е да следи работниците да носят каските си, докато са на работното си място. Той разказва, че винаги, щом попаднел на работници без каски, им напомнел много авторитетно какво гласи правилникът и че те трябва да се съобразяват с него. Често, след като си тръгнел, работниците сваляли отново каските.
Тогава той решил да опита друг подход. Следващият път, когато попаднал на работници без каски, ги попитал дали каските са им неудобни, или не по мярка. После им напомнил учтиво, че каските са предназначени да ги предпазят от наранявания и ги посъветвал винаги да ги носят по време на работа. В резултат на това хората започнали да спазват правилника, без да негодуват и да се дразнят.
Хиляди страници от историята предлагат примери, свидетелстващи колко безполезна е критиката. Да вземем за пример прочутата свада между Теодор Рузвелт и президента Тафт – свада, която разцепва Републиканската партия, вкарва Удроу Уилсън в Белият дом, оставя ярка следа в
Първата световна война и променя хода на историята. Да си припомним набързо фактите. Когато
Теодор Рузвелт напуска Белият дом през 1908 г., той подкрепя кандидатурата на Тафт, който е избран за президент. После Рузвелт заминава за Африка на лов за лъвове. Когато се завръща, отправя остри критики към Тафт за консерватизма му , опитва се да спечели кандидатурата на партията за трети мандат, създава Прогресивната партия и едва не съсипва Републиканската партия. В последвалите избори Уилям Хауърд Тафт и Републиканската партия спечелват само два щата – Върмонт и Юта.
Това е най-катастрофалното поражение в историята на партията.
Теодор Рузвелт вини Тафт, но дали самият Тафт обвинява себе си? Не, разбира се. Със сълзи на очи той се кълне: „Не виждам как другояче бих могъл да постъпя.”
Кой е виновен? Рузвелт или Тафт? Честно казано не знам и не ме интересува. Това, което се опитвам да ви докажа, е че всичките критики на Теодор Рузвелт не успяват да убедят Тафт, че не е прав, а само го принуждават да се защитава и да заявява с сълзи на очи: „Не виждам как другояче бих могъл да постъпя.”
Или да вземем например петролния скандал в Тийпот Доум. В началото на 20-те години вестниците не престават да публикуват статии, пълни с възмущение. Скандалът разтърси нацията!
Такова нещо не се е случвало в обществения живот на Америка от незапомнени времена. Ето как изглеждат фактите в този скандал: Албърт Б. Фол, министър на вътрешните работи в кабинета на
Хардинг, е натоварен с отдаването под аренда на държавните петролни резерви в Елк Хил и Тийпот
Доъм, пазени за нуждите на военноморският флот. Провежда ли Фол търг? Нищо подобно! Той дава тлъстия апетитен договор право в ръцете на приятеля си Едуард Л. Дохъни. А какво прави Дохъни?
Ами дава на Фол така наречен „заем” от сто хиляди долара. После Фол своеволно изпраща в района морски пехотинци, които да прогонят конкурентите, чийто кладенци в съседство черпят петрол от
Елк Хил. Последните, прогонени с оръжие от територията им, хукват да се оплачат в съда и така избухва скандалът „Тийпот Доум”. От разнеслото се зловоние се срутва администрацията на Хардинг, на цялата нация й прилошава, Републиканската партия е заплашена от срир, а Албърт Б. Фол отива зад решетките.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: