Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Сто и петдесет полицаи и детективи обсаждат скривалището му на последния етаж. Пробиват дупки в покрива и се опитват да изкарат Кроули, известен още и като „убиеца на ченгета”, навън със сълзотворен газ. Поставят картечници по околните сгради и в продължение на повече от час из един от най-луксозните квартали на Ню Йорк ехтят пистолетни изстрели и картечни откоси. Приклекнал зад един тапициран стол, Кроули непрекъснато обстрелва полицаите. Десетхилядна развълнувана тълпа зрители наблюдава битката. Това е нещо невиждано преди по улиците на Ню Йорк.
Когато Кроули е заловен, полицейския комисар Е.П. Мърлуни обявява този отчаян престъпник с двата пистолета за един от най-опасните в историята на Ню Йорк. „Той убива за щяло и нещяло”, безапелационен е комисарят.
Но в каква светлина се вижда самият Кроули? Това ни е известно, защото, докато полицията обстрелва апартамента, той написва писмо, адресирано „до всички , за които това би представлявало интерес”. Докато пише , шуртящата от раните му кръв оставя по хартията червена диря. В писмото се казва: „В гърдите ми се крие уморено, но добро сърце – сърце, което никому не би сторило зло.”
Малко преди това Кроули се забавлявал с приятелката си на някакъв черен път в Лонг Айланд.
Един полицай неочаквано се приближил до колата и поискал документите му. Без да каже дума,
Кроули извадил пистолета си и напълнил полицая с олово. Нещастникът се свлякъл на земята, а
Кроули изскочил от колата, грабнал служебният му револвер и изстрелял още един куршум в мъртвото тяло. И този убиец казва: „ В гърдите ми се крие уморено, но добро сърце – сърце, което никому не би сторило зло”.
Кроули е осъден да умре на електрическият стол. Когато пристига в отделението за осъдени на смърт в Синг Синг, да не мислите, че казва: „Заслужих си го, задето убивах хора”? Нищо подобно!
Той казва” „Ето какво получих, задето се защитавах.”
Ще ме попитате какво целя, като ви разказвам тази история? Ами да ви накарам да разберете, че
Кроули „Двата Пищова” не се вини за нищо. Това необичайно ли е за престъпниците? Ако така смятате чуйте следното:
„Прекарах най-хубавите години от живота си, като осигурявах на хората безгрижни удоволствия, устройвах им забавления, а в отплата получавам само оскърбления и вечно съм преследван.”
Казва го Ал Капоне. Да, най-печално известният обществен враг в Америка, най-зловещият ганстерски бос в Чикаго. Капоне не вини себе си. Той действително се смята за благодетел на обществото – неоценен и неразбран благодетел.
Същото смята и Дъч Шулц, преди да падне покосен от ганстерски куршуми в Нюарк. Дъч
Шулц, един от най-пропадналите типове в Ню Йорк, заявява в интервю за пресата, че е благодетел на обществото. И си вярва.
Имах много интересна кореспонденция по този въпрос с Люис Лос, директор на зловещо известният нюйоркски затвор Синг Синг в продължение на много години. Той казваше: „Малцина от престъпниците в Синг Синг се смятат за лоши хора. Те са хора като вас и като мен. И се обосновават, обясняват. Готови са да ви кажат защо се е наложило да разбият сейфа или да не се помайват със спусъка. Повечето от тях търсят някакво обяснение – лъжливо или логично, за да оправдаят противообществените си деяния дори пред себе си, и упорито твърдят, че въобще не е трябвало да попадат в затвора.”
Щом Ал Капоне, Кроули ”Двата пищова”,Дъч Шулц и останалите отчаяни мъже и жени зад решетките на затвора не винят себе си за нищо, какво да кажем за хората, с които общуваме ние с вас?
Джон Уонамейкър, собственик на веригата магазини, носещи неговото име, веднъж признава:
„Преди трийсет години разбрах, че е глупаво да мъмриш хората. Достатъчно грижи си имам с това да преодолявам собствените си недостатъци, за да се измъчвам и от факта, че Бог не е сметнал за необходимо да разпредели по равно интелигентността.”
Уонамейкър усвоява рано тази поука, но аз самият трябваше да правя грешка след грешка в продължение на три десетилетия, преди да започне да ми просветва, че в деветдесет и девет от сто случая хората не критикуват себе си за нищо, колкото и да грешат.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: