/ Даниил 12: 11,12 /
Забележете, че те започват в едно и също време / от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение / , но вторият период продължава малко повече от първия. Ако приключването на първия период ще престави определена истина, то предназначението на втория период е да я допълнии и да стигне до крайната цел; да фиксира точният момент на започване на последното благодатно време за човечеството. Тъй като е последният споменат период в книгата, това означава само едно- това е периода, който отговаря наистина и окончателно на въпроса ,,Докога”? Сега не ни остава нищо друго, освен да започнем с пресмятането. Имаме определен ориентир и това е времето, когато се премахва или анулира Христовата жертва чрез службата на свещениците и поставянето папата като заместник на Исус. Кога е станало това? Отговор на този въпрос търсехме, когато изследвахме Даниил 8 глава, където се срещнахме буквално със същия израз: ,, Тогава чух един свят да говори и друг свят рече на този, който говореше: До кога ще се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството щебъдат потъпкани? “ / Даниил 8:13 / Не може да не забележим, че тук се задава същият въпрос ,,Докога” и се използат същите изрази ,,всегдашната жертва” и престъплението, ,,което докарва запустение”. Всичко свидетелства, че двете видения се занимават с едно и също събитие. Отговорът на небесният пратеник в Даниил 8 глава беше: ,, До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” / Даниил 8:14 /Изследванията ни доведоха до 1844 година. Това е годината, в която Исус Христос влиза в Светая светих на небесното светилище. Започва изследователния съд, който има задача да определи поданиците на Божието царство. Това е годината, която визира и последният, трети етап от спасителния план. Това е и годината, която определя точният момент на започването на последните благодатни дни за човечеството. Даниил се интересуваше точно от това и Михаил му даде отговора за втори път. И той бе същият, какъвто бе и по-рано.Така разбираме, че 2300 денонощия и 1335 дни ни водят до същото време на края – и това е 1844 година. Но ако сме внимателни наблюдатели ще забележим, че двете видения и двата отговора са ориентирани в две различни посоки. Във видението за 2300 денонощия погледа на Даниил беше отправен към небето, където Исус служи като първосвещеник и ходатай на човеците и приготвя идващото царство. Във видението за 1335 дни, погледа на пророка е насочен към земята. Сега в обектива на Даниил са поставени хората, които ще живеят в тези последни тържествени дни, малко преди второто идване на Христос. И те са наречени блажени: ,,
