Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- / Даниил 10 :1 /
- / Даниил 10:2,3 /
| / Псалм 34:7 /
Така разбираме, че в нашия видим свят действат невидими разумни същества, които са неподвластни на нашите закони. В Даниил 10 глава ние сме поканени заедно с пророка да надникнем в незримия свят и да научим повече за тези същества и за голямата борба, която се води там. Да разберем и осмислим, че зад възхода и падението на империи и царства стои сам Бог. Че в крайна сметка Той контролира всичко. Да започнем с първия стих: ,, В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарича Валтасасар; и това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението.” / Даниил 10 :1 / Годината е 535 пр. Хр. Даниил е може би 88-90 годишен, преживял апогея и залеза на най-бляскавата империя в света. Вавилон е отишъл в историята и царството на мидяните и персите владее света. С настъпването на новото царство идват и благодатни дни за еврейския народ. Точно така, както Господ бе предсказал, след изтичане на 70-годишното им робство, цар Кир издава заповед за тяхното освобождение / Ездра 1:1-3 /. Но само около 50 000 души се завръщат в родината си. Под ръководството на Зоровавел, който е внук на предпоследния юдейски цар Йехония, те изминават дългия път от халдейската земя до родната Палестина, радостни и щастливи от свободата и възможността да живеят отново в страната си. Останалите евреи са се настанили удобно в чуждата земя, пуснали са дълбоки корени и нямат никакво намерение да заменят удобните къщи и материалните си придобивки с лишенията, които трябва да понесат в разрушения Ерусалим и борбите, които трябва да водят с околните народи. За съжаление, между завърналите се не е и Даниил. Възрастният, деветдесет годишин пророк е твърде стар, за да се върне в родината си. За него е вече твърде късно. Сигурно с голяма болка на сърцето е наблюдавал потеглянето на кервана от негови сънародници. Това бе събитието, което очакваше с трепет години наред и за което се молеше горещо, описано подробно в девета глава. Но животът не винаги е такъв, какъвто го желаем - Даниил трябваше да остане в чуждата земя... Завърналите се евреи веднага започват работа по изграждане на храма. На мястото, където някога се е издигал жертвеникът на Соломоновия храм е построен нов олтар и принасянето на жертви е възстановено. Сключват се договори със сидонците и тирците за доставка на дървен материал. На втората година от завръщането си юдеите полагат основите на храма / Ездра 3:8-11 /. Това събитие е съпроводено с народно веселие. Но радостното настроение скоро се сменя с тежки грижи. До самата граница на Юдея живее една смесена народност-самаряните. Те са народ, който само частично е приел вероучението на евреите, а в същото време е задържал в своя бит и култура много езически обичаи и вярвания. Виждайки, че евреите са се завърнали от Вавилон и започват да строят храма, те желаят да се присъединят към тях / Ездра 4:1,2 /. Но желанието на самаряните произлиза не толкова от религиозна ревност, колкото от политическите облаги, които съюзът с юдеите може да им донесе. На желанието им се отговаря с отказ, защото еврейските ръководители са страхуват, че този съюз няма да е за доброто на нацията. Те се страхуват, че самаряните ще изопачат истината за Святия Бог и ще внесат своите езически представи в богослужението. За да запазят чиста своята вяра, отказват да влязат в съюз с тях / Ездра 4: 3 /. Ядосани от отказа, самаряните започват да пречат на евреите по всички възможни начини- ту открито със сила, ту с лукава хитрост. Често настройват персийските чиновници против юдеите, като се мъчат с подкупи и интриги да настроят и самия цар Кир против тях. Крайната им цел е отменяне на указа от царя, с което ще се прекрати на изграждането на храма и стената / Ездра 4:4,5/. Подложен на атаките на своите царедворци, Кир е разколебан. Данаил следи със загриженост неблагоприятното развитие на нещата. Той е научил за всички проблеми, които преживяват завърналите се юдеи в Ерусалим. Разбрал е за хитрите планове на самаряните и за ожесточената им борба против построяването на единствения в целия свят храм на живия Бог. Даниил е информиран, че строителството на храма поради тази съпротива е в затруднение и има опасност да спре. Съществува реална опасност всичко да се провали. Ето, такава е историческата обстановка, в която ни въвежда десета глава. И както можем да очакваме при подобни тежки обстоятелства - Даниил е отново на колене: ,, В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядох, месо и вино не влизаше в устата ми, и нито веднъж не момазах себе си, докато не се навършиха цели три седмици.” / Даниил 10:2,3 / Какъв молитвен дух е имал този мъж, каква вяра! Пророкът се молеше, вместо да се оплаква, както когато бе заплашен с екзекуция. / Даниил 2 глава / Той продължи да отдава благодарност на Бога три пъти на ден, когато гладни лъвове застрашаваха съвсем реално живота му. Отправи горещи молитви към небето, когато имаше опасност обещанието на Бога за 70-годишното пленничество на неговия народ във Вавилон да не се изпълни. Сега го виждаме отново на колене и отново в молитва. Колко затрогваща е грижата на Даниил за народа му! И каква поука има за нас... Скърбим ли ние, когато забележим неуспехи при изпълнението на задачите на църквата? Скърбим ли, постим и молим ли се, когато днешни “ самаряни “ пречат по всякакъв начин за разпространението на евангелието или стоим нехайни и бездушни? Обикновено правим друго - за трудностите и неуспехите виним всеки и всичко, а оправдаваме винаги себе си? Даниил не роптае, не хули, не се оправдава - само се моли. Горещо и от сърце. Така е и сега. Поради тежката ситуация пророкът започва един продължителен пост-цели три седмици. Това е частичен пост, при който Даниил се ограничава със съвсем обикновена храна /вероятно хляб, вода и някакъв зеленчук /, за да е възможно най-чист ума му при връзката с Небето. Библията ни докладва и за пълен пост / без никаква храна и вода / - Йона 1:7; Естир 4:16 . Но такъв пост може да продължи само няколко дни, иначе става опасен за здравето на човека. А Бог не желае това. За да не бъде обезпокояван, само с някои свои добри приятели, Даниил отива на едно усамотено място край брега на р. Тигър. И там, край красивите брегове на реката, всред ухаещата зеленина и кристално синьото небе, той издига своят глас към Бога. Минават ден, два, три, пет...десет! Отговор няма. Дните минават бавно и мъчително. По необясними за Даниил причини Бог мълчи. И тази тишина, и това мълчание е по-страшно от най-силния вик. Но пророкът не се отчайва. Даниил не знае защо отговорът се бави, но знае, че такъв ще има. Той познава своя Бог и вярва, че Творецът ще отговори в определеното време. Така минават три седмици...В края усилията му са възнаградени: ,, И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър, като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен с ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато. Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ. Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побегнаха да се скрият. И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тление, та останах безсилен. Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвест, с лицето си към земята” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|