Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- /Даниил 11:1,2 /
- Даниил 11:3,4 /
| П.М.- Модерната астрофизика вижда ли смисъл в устройството на света?
Ж.Д.- Да, модерната наука издига днес хипотезата, че светът не е абсурден. Д.Л.- Иначе казано, наистина съществува връзка между човека, възрастта и размера на вселената. Ж.Д.- А за да съществуваме ние, е трябвало също вселената да се регулира от съвсем точни и все по-добре изучени днес физически закони и параметри. П.М.- Ето, че стигнахме до тези прочути параметри, от които зависи равновесието на вселената. Например структурите на тези прелестни цветя, които красят стаята, според вас се основава на известен брой физически константи, чиито стойности са инзвънредно точни. Кой са тези константи? Ж.Д.- Да вземем няколко прости примера. Представете си скеле, издигнато до фасадата на сградата. Всеки негов елемент е неделима част от цялото. Ако махнем само един от елементите скелето ще се срути. Така е и с действителността, която ни заобикаля: тя е единно цяло, както в пространството така и във времето. И най-малките промени във физическите закони и параметри биха имали катастрофални за вселената и за живота последици. Например ако прагът на възбуждане на въглеродните ядра не беше фиксиран много точно на нивото 7653 мил. електрон волта над нормалното им състояние, ако беше съвсем малко по-висок - например с 0,27мил. електрон волта – същите тези ядра нямаше никога да могат да бъдат синтезирани и въглеродът никога нямаше да се образува. Без въглерод не е възможна органичната химия, следователно няма живот и нямаше да ги има цветята, за да се върнем на нашия пример. Вселената далеч нямаше да има лицето, което днес познаваме. Ние просто нямаше да сме тук, за да говорим за това. Как да се обясни една такава прецизност в регулирането на процес, без който нямаше да съществуваме нито вие ,нито и аз? Друг феномен: ако електромагнитната сила не беше по-голяма, а напротив по-малка, животът не би могъл да се появи. Или още: ако плътността на вселената беше само малко по-висока или обратно по-ниска, галактиките, Слънцето, нашият свят никога нямяше да могат да съществуват. П.М.- Всъщност физическите закони, съдържащи константите и техните стойности, могат да се установят, без които обаче светът и животът нямаше да съществуват, но които е абсолютно невъзможно да се обяснят. Защо скоростта на светлината е 299 000 км / сек., а не 355 000? Защо константата на гравитацията е именно такава , а не друга? Означава ли това, че тези стойности поддържат специална връзка със съществуването на човека? Д.Л.- Това именно е въпросът, поставен в нашата книга “ Антропичният принцип”. Биографията на вселената от раждането й до днес сякаш подсказва, че условията за появата на живот на дадена планета могат да се съчетаят изключително трудно. Това ни подтиква да допуснем, че нашето съществуване във вселената е резултат на един вид избор в момента на нейното създаване, от който просто сме се възползвали. П.М. – Отхвърляте ли хипотезата за трансцедетална първопричина за произхода на вселената? Или по- просто казано, за съществуването на Бог? Ж.Д.- Съвсем не! Просто казвам, че хипотезата за божествено сътворение не принадлежи на сферата на науката, а на сферата на философията или метафизиката. Д.Л.- Работата на науката е да се пита не “защо”, а по-скоро “как”. Ако твърдим, че физическата структурана вселената е такава, че животът, съзнанието и човекът неизбежно е трябвало да се появят в нея. Тогава вселената престава да бъде абсурдна и разкрива дълбок смисъл, един от ключовете, към който сме ние.” Ето това човек може да разбере - невероятната прецизност и сложност на всичко, което съществува - от най-малкия атом, до галактиките и квазарите. И въпреки тази сложност всичко работи безотказно... Но най-важното познание, до което достигат учените днес е, че многобройните закони, които действат в природата са се “сработили” така, че всичко около нас се оказва устроено по изумително целесъобразин начин. Оказва се, че характерът на явленията е такъв, защото самите явления преследват определени крайни цели. А какви са те? Нашето собствено съществуване! Състав на въздуха, климат, флора и фауна, храна и вода - безброй още неща са създадени така, че крайната им цел е създаване на възможно най-добър свят за съществуването на човека. За непредубедения земен жител това са явни доказателства за наличието на един безпределен разум, който вярващите наричат Бог. Удивитеното при този Бог е, че обсипва с грижа и внимание както славните небесни същества, така и най-малките творения. С особена загриженост следи и всеки миг от живота на човека. Защо е важно да знаем това? Защото в Даниил 11 глава, която започваме да изследваме, Бог ще ни се открие точно по този начин. Ще ни разкрие удивителни подробности, както от живота на отделни личности, така и на цели държави, които са се появили стотици години по-късно. Ще ни разкрие и вълнуващите събития на последното време. Защо Бог постъпва по този начин? За да се избегне всяко съмнение за случайността на събитията. Когато те предварително са предсказани и записани, тогава никой не трябва да твърди,че те имат случаен характер. Логиката ни задължава да приемем заключението, че колкото едно предсказание е изпълнено с повече подробности и детайли, толкова възможността то да стане случайно - намалява. Бих казал дори, че то става невъзможно. По този начин Творецът желае да премахне и последните съмнения относно Неговото съществуване. Защото само един Бог може да прави такива предсказания и после да ги реализира във времето. Господ желае ние да осмислим тези истини и веднъж завинаги да Му повярваме и доверим. С това пожелание започваме да навлизаме в събитията, описани в Даниил 11 глава. ,, А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тех; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.” /Даниил 11:1,2 / Даниил 10,11, и 12 глави представляват една пророческа верига, от която десета глава е въведението към нея. Тези три глави са своеобразно литературно единство като разделянето на отделни части е единствено за улеснение на читателите. Първият стих от Даниил 11 глава ни разкрива, че Гавраил започва да изпълнява обещанията, които даде на два пъти на Даниил по-рано и описани в десета глава. Това бяха обещания за разкриване на бъдещето или по-точно изясняване на събития и факти, които ще касаят пряко Божия народ от Даниилово време до края: ,, и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни...” / Даниил 10:14 / Първата вест на ангела е, че след Кир още трима царе ще се издигнат в Персия, като четвъртият ще бъде изключително богат и ще воюва с Гърция. Стана ли така? Сбъднаха ли се пророческите му думи? След смъртта на цар Кир го наследява синът му Камбиз, който царува осем години / 530-522 /. Характерното при него е, че налага непосилни данъци на Юдея, която е все още неукрепнала и нестабилна държава след дългогодишния плен. Така положението на еврейския народ, който и без това страда от лоши реколти и непрекъснати нападения на околните народи, още повече се влошава. Вторият цар, за който говори пророчеството, е лъже Смердис / Смердис Самозванец /. Наречен е така, защото не е истинският Смердис, а един самозванец на име Гаумата. Неговото възкачване на персийския престол след смъртта на Камбиз е свързано с невероятна измама. Истинският Смердис, който е брат на Камбиз и син на Кир, тайно е убит по нареждане на собствения си брат, нежелаещ да има конкуренция в негово лице. Народът не знае за това подло убийство. Възползвайки се от това незнание, от подкрепата на жреците, както и от приликата му със Смердис, Гаумата се представя за истинския наследник и взема управлението. Той царува само седем месеца, но успява за това кратко време да причини много щети , както на еврейския народ, така и на Персийската империя. Някои теолози поставят като втори цар Дарий I . Техните основания за пропускането на лъже Смердис са следните: 1/ Той е царувал по-малко от една година. 2/ Той е един натрапник от мидийски произход, а пророчеството говори за трима персийски царе. 3/ Много вероятно е той въобще да не е съществувал, а да е само слух, пръснат от Дарий, за да оправдае собственото си възкачване на престола. Ние не желаем да спорим с теолозите, но ще се придържаме към първата версия, която като че ли по-пълно се препокрива с пророчеството. Защото ако пропуснем лъже Смердис, тогава Дарий ще е втори, Ксеркс-трети, а четвъртият цар ще е Артаксеркс. Но за четвъртия цар ангел Гавраил споменава две много важни характеристики- много, много богат и воюващ с огромна армия против Гърция. Тези две характеристики по-пълно се препокриват с живота и действията на Ксеркс, отколкото на Артаксеркс. И още нещо. Пророчеството говори за трима царе, които ще царуват последователно в Персия, без да уточнява за колко време и от какъв произход ще бъдат те. Така че царят, който взема управлението след Камбиз, е точно лъже Смердис. Третият цар е Дарий I , царувал от 522 до 486 год. пр. Хр. Той е умен, справедлив управник и е много благоразположен към евреите. Трябва да си припомним, че точно Дарий потвърди указа за построяването на храма в Ерусалим, издаден от Кир. По време на неговото царуване евреите имат спокойствие и успяват да завършат строежа на храма. Четвъртият цар е Ксеркс, който владее над Персийската империя от 486 до 465 год. пр. Хр. В Библията е описан и с друго име – Асуир, което срещаме в книгата ,,Естир”. Този цар, според пророчеството, трябва да е много богат. Така ли е в действителност ? Да проследим това в историческия доклад на Библията: ,, А в дните на Асуира, / оня Асуир, който царуваше над сто двадесет и седем области /, в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса, в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, / като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите/, когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.” / Естир 1:1-4 / Забележете, богатството на Ксеркс е толкова голямо, че му трябва половин година, за да го покаже на високопоставените си гости! Да, четвъртият цар е пословично богат човек, по-богат от всички царе преди него. Другата основна характеристика за него е, че ще организира голям поход срещу Гърция. Историците ни казват, че когато идва на власт, Ксеркс започва да съставя планове за покоряване на всички гръцки племена. За осъществяването на тази цел в продължение на четири години той трупа запаси и събира човешки потенциал. Организира многобройна войска от различни народности – персийци, асирийци, тракийци, египтяни и още много други. Според Херодот, който е съвременик на събитията, войската на Ксеркс се състояла от 5 283 220 души! Разказва се, че когато правил преглед на тази огромна армия, се разплакал, защото след сто години нито един от тези войници нямало да бъде жив. Флотата му също е забележителна по мащаби - 1200 военни кораба и 3000 транспортни! Дори и да са завишени тези цифри, със сигурност се знае, че никога дотогава не са били събирани подобни армия и флота. Ксеркс наистина повдига ,, всичко против гръцкото царство”- точно както бе предсказал ангелът. И въпреки това не успява. Ксеркс е известен и с отношението си към евреите, голяма част от които живеят в пределите на неговото царство. Подлъган от един от своите министри, издава заповед за пълното им унищожение. Но след цяла поредица от събития, движими от Божието провидение, заповедта е осуетена и Божият народ спасен. Подробности около тези драматични събития можем да прочетем в книгата “Естир”. Сега да преминем на следващите стихове: ,, И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действува според волята си. А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владел; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тех.” / Даниил 11:3,4 / Кой е този мощен и силен цар? Лесно можем да разкрием, че стиховете ни говорят за Александър Македонски. С трите си големи победи при Граник, Иса и Арабела той нанася смъртоносни удари на Персийската империя и в 331 год. става неин владетел. Притежаващ неимоверна жажда за власт, безумна смелост и невероятен военен усет, Александър се устремява като вихрушка и за 10 години завладява целия тогавашен свят. Има един много впечатляващ епизод от неговата история, който заслужава нашето внимание. Още преди да потегли на поход към Персия, Александър решава да превземе един от най-богатите градове в древността – Тир. Но за това му трябват допълнително сили и той иска помощ от Самария и Ерусалим. Самаряните му изпращат подкрепление от 8000 души, но евреите отказват да му помогнат, защото вече са дали клетва на персийския цар Дарий никога да не вдигат оръжие срещу него. Това е клетва, дадена пред техния Бог, която те не желаят да престъпят. Александър побеснява при отказа. Заклева се, че като превземе Тир, ще се върне и ще унищожи Ерусалим. Така и прави. След превземането на Тир и Газа с голяма част от войската си тръгва към Ерусалим. Евреите научават за това и страх, и тревога ги обземат. Те знаят за силата и мощта на безпощадния Александър, оценяват и трезво своите скромни сили. Гибелта изглежда повече от сигурна. Какво да правят? Обръщат се за съвет към първосвещеника Ядуа и получават отговор, който напълно ги обърква. Вместо да се готвят за война, според препоръката на първосвещеника, народът трябва да се облече в празнична премяна, а свещениците да облекат своите специални ритуални дрехи! После трябва да разпръснат цветя по целия град и да отворят широко входните врати на Ерусалим! Това е повече от странен съвет и народът смята, че старият служител на Бога е загубил ума си. Искат обяснения. Тогава Ядуа им съобщава, че цяла нощ е бил в молитва и че това, което сега им казва, е решение на техния Бог. Първосвещеникът също не разбира защо трябва да се постъпи по толкова необичаен начин, но това е волята на Бога, Който никога не греши. Приканва народа напълно да се довери на своя Бог. Хората приемат това послание като божествено и въпреки че са объркани, извършват всичко, което им е наредено. Тогава Ядуа облича своите великолепни първосвещенически дрехи, застава начело на празничното шествие и всички заедно тръгват да посрещнат идващият насреща им Александър. Това на пръв поглед е истинско безумие! Всеизвестно е, че Александър е безмилостен и безпощаден и че не спира пред нищо, когато се е заклел да отмъсти. И въпреки това вратите на Ерусалим са отворени, а народът върви напред празнично облечен, сякаш се готви да посрещне своя освободител, а не своя палач. Това е вяра! Вяра в живия Бог! И действително се случва най-странното нещо в живота на този велик пълководец, което историците старателно са отбелязали. Виждайки странното празнично шествие и този, който ги води, Александър е обхванат от необикновено вълнение. Заповядва на войските си да спрат, после пришпорва своя великолепен жребец Буцефал и бърза стига до предводителя. Слиза от коня и коленичи пред него. Наблюдавайки сцената с безкрайно учудване, генералите му смятат, че е загубил ума си. Великият Александър, който никога през живота си не е подвивал крак пред смъртен човек, сега стои на колене пред един евреиски свещеник! Това е нечувано и невиждано...Един от тях /Пармелион / се втурва бързо към него и почти насила го изправя на крака. После с разширени от почуда очи го пита защо прави така! ,, Не пред този жрец се прекланям аз, а пред Бога, чийто пророк е той”- отговаря Александър. ,,Защото този човек ми се яви на сън, облечен така, както сега, преди да напуснем Македония, и неговият глас ме увери, че ще победя персийския цар, тъй като неговият Бог ще бъде начело на войските ми. От сега нататък няма никакво съмнение, че ще победя Дарий и ще сразя Персийската империя.” / Морис Дрюон ,, Александър Велики” стр.212 / След това Александър извършва нещо още по-странно и непонятно. Прегръща първосвещеника, а после и всички други свещеници под радостните викове на народа и пред намръщените погледи на гръцките генерали и войници. После влиза в Ерусалим и всред свита от свещеници се отправя към храма. Там принася жертва за греховете си по начин, показан му от свещениците. Първосвещеникът изнася от храма пророческата книга на Даниил и прочита местата, които се отнасят за него / Даниил 8:4-7,20,21 /. Това прави толкова силно впечатление на великия пълководец, че удоволетворява молбата на Ядуа да не поставя свое изображение в храма. Съгласява се също еврейският народ да продължи да извършва богослуженията си така, както е правил досега. Това безпрецедентно поведение на Александър може да се обясни само с намесата на живия Бог в живота му. Да, Бог знае как да закриля своя народ... По-късно гърците нападат персийското царство, разгромяват войските му и стават господари на света. Но пророчеството, както в Даниил 8 глава, така и в 11 предсказваше, че точно когато е в най-голямата си сила, царството му ще се срине: ,, А щом се издигне той, царството му ще се съсипе... / Даниил 11: 4 а / Обикновено един цар и едно царство се сгромолясват не когато са в апогея на своята мощ, а когато са станали слаби и неспособни да задържат властта. Но Божията логика не е като човешката и това много ясно е показано в съдбата на Александър и световното му царство. Когато е на върха на славата си, той се разболява във Вавилон и на 33 години умира. В Даниил 8 гл. пророчеството ни казваше, че след неговата смърт царството му ще се раздели на четири. Това се потвърждава и в Даниил 11 глава: ,, ...и ще се раздели към четирите небесни ветрища...” / Даниил 11:4 б / Само че тук предсказанието дава и допълнителни подробности : ,,...но не на наследниците му...” / Даниил 11:4 в / Царството на Александър ще се раздели на четири, но нито един от преките му наследници няма да участва в управлението на тези отделни царства - нещо съвсем нехарактерно за онова време. А това от своя страна ни показва, че записаното в Библията не е плод на човешка мъдрост, а е Божествено откровение. Пророците бяха хора със здрав разум и ако действаха, уповавайки единствено на своята си логика/ както впрочем се опитват да ни убедят критиците на Библията /, никога не биха предсказали и записали такива абсурдни твърдения. Но те предаваха онова, което им съобщава Бог, без да смеят да променят и най-малката подробност, въпреки че в повечето случаи и те не разбираха ,,нелогичните и абсурдни“ вести на Бога. Така е и при текста, който разглеждаме. Даниил записва думите на Гавраил, а историята го потвърждава. Когато Александър умира, неговата жена Роксана е бременна в седмия месец. Тя ражда син, който е провъзгласен за цар под името Александър IV. Това не е право, защото Александър Велики има незаконнороден брат, плод на връзката на баща му Филип с една тесалийка. Макар че не е добре с ума си / наричат го “слабоумният Филип Аридей” /, по закон той трябва да вземе престола, докато невръстният син на Александър стане достатъчно голям, за да управлява. С това не е съгласна Роксана, която в съюз с Олимпиада / майката на Александър Македонски /, се уговарят да убият Филип Аридей заедно със съпругата му. Решават и го вършат. Така опасните за престола лица са премахнати и като че ли малкият Александър IV остава без конкуренция. Вече нищо не заплашва престола му. Дали пък пророчеството ще се окаже невярно? Това може да каже само историята. Нежелаеща да приеме официалната версия за смъртта на сина си Александър като резултат от някаква болест, Олимпиада обвинява Антипа /пълководец на знаменития си син / и двамата му синове, че са убили Александър. Обвиненията на царицата –майка засягат и други известни лица. Според нея отровата е доставена от Аристотел, а Касандър / един от генералите му / я пренася до Вавилон в копитото на едно муле. Йола, братът на Касандър пък, е човекът, който е налял отровата в питието на владетеля. Това е тежка обида, която Касандър не може да й прости и при удобен случай я убива. След нея са убити и Роксана заедно с малкия Александър IV. После жертва става и сестрата на Македонски, Клеопатра. Така 15 години след Александровата смърт не остава нито един пряк наследник. Факт, койти ни казваше пророчеството! След като са избити всички претенденти за престола по наследствена линия, генералите на Александър си поделят огромната му империя. Селевкий завладява земите на изток, а Птоломей на юг. Касандър взема западните земи, а Лизимах северните. Пророчеството и тук се е изпълнило безупречно. Сега да преминем на следващия стих: ,, И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество. “ Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|