Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- / Даниил 11:6 /
- / Даниил 11:7-9 /
| / Даниил 11:5 /
Двадесет и пет години след разделянето на Александровата империя на четири части, остават само две - Гърция и Македония, които са под владението на Касандър, а впоследствие са завоювани от Лизимах. Той пък от своя страна е разбит от Селевкий. Така остават налице само две царства: Египетското, разположено на юг от Палестина и Сирийското- на север. Чрез имената “ южният цар” и “северният цар” първоначално пророчеството визира всяка една сила, която ще владее земите на север и юг от Юдея - земята на Божия народ. В 5 стих ангелът казва, че “Южният цар”ще стане силен / ще се уякчи/. По това време начело на южното царство е Птоломей I Сотер /323-280 /. От самото начало на своето управление, той се представя като мощен владетел, но впоследствие става още по-силен. Чрез поредица от успешни битки Птоломей присъединява към своето царство Либия, а също и определени територии от брега на Мала Азия. Така царството му придобива внушителни размери и обхваща в своята територи следните държави: Египет, Етиопия, Либия, Арабия, Финикия, Лисия, Кария, Памфилия, Киликия, Кипър, Ливан и Юдея. Да, “южният цар” става много силен. Но пророчеството ни казва, че ще настъпи промяна. Един от началниците / на Александър / ще стане по- силен от него и ще притежава голяма власт “...но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.“ Кой е този “началник” ? Това е Селевкий I - генералът на Александър, който първоначално получава източните земи на империята му. Селевкий не успява да се пребори с армиите на един друг от Александровите генерали, който завзема земите му и го принуждава да избяга в Египет, за да търси там безопасност. Птоломей го приема сърдечно, осигурява му изключително обществено положение, като в същото време му помага да сформира нова армия. Възползвал се от благоразположението на Птоломей, Селевкий не губи време и когато армията му е готова, се връща и разгромява съперника си. След това насочва войските си към Сирия и Мала Азия. След ожесточени битки армиите на Лизимах са разбити и Селевкий става новият господар на северните земи. Така се появява “северният цар” и владетелят на три от четирите части на някогашната Александрова империя. Царството му наистина обхваща по-голяма територия от това на “южния цар” в чиито граници влизат Македония, Тракия, Витания, Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Луизияна, Персия и цялата централна Азия чак до Индия. Заради бляскавите му победи го наричат Никатор /победител /. Сега да преминем към следващия стих. Тъй като българският превод на този стих не е най- точен, ще ползваме един по-добър: ,, Но подир няколко години те ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейния род; но ще бъдат предадени, както тя, така и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.” / Даниил 11:6 / В началото на този стих ангел Гавраил говори за някакъв съюз ,, Но подир няколко години те ще се сдружат”. Кои ще се сдружат, кои ще сключат съюз помежду си? Явно “северният” и “южният” цар. Но защо трябва да сключват съюз помежду си? Единственото разумно обяснение е, защото преди са били във война. А имало ли е наистина такава помежду им? Да! И тя продължила 8 години. Но войната не е вече между Птоломей I Сотер и Селевкий I Никатор, а между техните наследници Птоломей II Филаделф / 285-246 / и Антиох II Теос / 261-246 /. В разгара на военните сражения Антиох II получава обезпокояващи известия за гражданска война в империята си между бактрияните и партияните. Това го принуждава да сключи набързо мир с египетския владетел, точно така, както предсказва пророчеството. След това ангелът разкрива нови подробности: ,,...и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба ...” Когато Антиох II иска мир от Птоломей II , последният се съгласява, но само при едно условие. Антиох II да се разведе с жена си Лаодикия, да лиши от наследство децата си, да се ожени отново, но за неговата дъщеря Вереника като родените от този брак да наследят царството. Принуден от обстоятелствата, Антиох II се съгласява, а след това изпълнява условията на договора. По този начин “ дъщерята на южния цар” отиде при “ северния цар, за да направи спогодба с него” т.е. да реализира сделката между двамата владетели. Как трябва да се развиват следващите действия според пророчеството: ,, ... но тя не ще удържи силата в ръцете си, не ще устои и нейния род; но ще бъдат предадени, както тя, така и ония, които я придружават, и роденият от нея и които са й помагали в ония времена.” Няколко години след като двамата царе сключват съюз помежду си, бащата на Вереника умира. Разбрал за това, Антиох II изгонва новата си жена Вереника, която не обича и за която е бил принуден да се ожени, а после отново връща при себе си предишната си съпруга Лаодикия. Уплашена от променливите настроения на мъжа си и изгубила доверие в него, Лаодикия решава да укрепи позициите си. Най – сигурният начин за това е убийството на Антиох II . В подходящ момент тя го отравя. На престола поставя сина си Селевкий II Калиник. Но Лаодикия не свършва дотук. Тя решава да премахне от пътя си и Вереника, която има син от Антиох II, явяващ се също наследник на царството на баща си. Лаодикия не може да търпи никаква конкуренция и отново стига до единствено приемливото за нея решение – убийство. Разбрала за това, Вереника заедно със свитата си / която тя води със себе си от Египет / и с малкия си син търсят убежище в крепостта Дафне. За известно време Лаодикия изгубва следите на Вереника и ако не е едно подло предателство, дъщерята на египетския владетел имала всички изгледи да се спаси. Но става така, както предсказва пророчеството ,, ... но ще бъдат предадени, както тя, така и ония, които я придружават...” Разбрала къде се намира съперницата й, Лаодикия изпраща войска, която лесно я залавя заедно с цялата й свита. По изключително жесток начин пред очите на Вереника убиват сина й, след това загива тя, както и всички египтяни, които са я последвали и са й помагали в тежките за нея времена. Отново сме удивени от това как точно историята следва пророческия разказ. Със затаен дъх продължаваме напред: ,, Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действува против тях, и ще преодолее ; също и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар. А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.” / Даниил 11:7-9 / “ Отрасълът от корените й “ е братът на Вереника - Птоломей III. Едва наследил трона на Египет, той решава да отмъсти за смъртта на сестра си. Събира огромна армия и тръгва към земята на “северния цар”. След серия от успешни битки, той превзема Сирийското царство, умъртвява убийците на сестра си и се провъзгласява за цар на Сирия и Киликия. След това преминава р.Ефрат и завзема всички земи чак до Вавилон. И когато има намерение да продължи победния си поход и да завладее всички провинции на Сирийското царство, бунт в Египет го заставя да прекрати войната и да се върне бързо назад, за да се справи с въстаниците. Завръщайки се в Египет, Птоломей III оплячкосва градовете на северното царство и се прибира натоварен с много богатство-около 40 хиляди таланта / 1 талант = около 42 кг. /сребро, както и с огромно количество златни и сребърни вази. Но пророчеството ни казва, че най-големите му трофеи ще са боговете на северните народи, които ще закара пленници в родината си. Какво ли означава това? Народите, които покорява Птоломей III, са езичници, които се покланят на своите богове, изработени от камък, дърво, сребро, злато и т. н. В онова време всяка победа или загуба се преписва на боговете на дадения народ. Така че като доказателство за победата на един народ над друг, служат пленените идоли, които победителят взема със себе си. Пленените богове, с които Птоломей III се завръща са около 2500 сребърни и златни статуи. Нещо повече, той прибира и много от своите богове, които са били отнесени от завоевателите на страната му през вековете. На път за Египет Птоломей III минава през Палестина. Вероятно евреите са се усмихвали с презрение и са се подигравали на тези идолопоклонници, като са гледали как носят безжизнените си идоли към своята страна. Но египтяните са във възторг от това, което направил за тях гръцкият им цар и го приветстват като техен благодетел / евержет /. Точно така е познат и в историята- Птоломей III Евержет. Доволен от забележителните си успехи, той до края на живота си не предприема никакви военни походи срещу “северния цар”. Пророчеството ни казва, че това сега ще направи “северният цар”, но за разлика от победоносния марш на “южния “, неговият поход ще бъде катострафален ,, А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.” В 242 г. пр. Хр. Селевкий II Калиник се опитва да си отмъсти за дълбокото проникване на Египет в бащините му земи и предприема два похода, за да си възвърне Мала Азия – единия по море, а другия по суша. Но войската му е победена, а флотата - разбита. Окървавен и с празни ръце, той се завръща в Антиохия. ,, И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостите му. Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|