Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- /Еклисиаст 9 :5,6, 10 /
- Потърсете в книгата Господна та прочетете
- Второзаконие 28:49,50 /
| / Матей 10:29,30 /
Бог знае всичко! Но правото на избор продължава да е наше свещено право. Дали да положим живота си в ръцете на Този, Който знае и може всичко, или да продължим да не се съобразяваме с Неговата воля- това в края на краищата ще определи и вечната ни участ. Превратностите на съдбата Като разумни същества ние формираме своя мироглед на базата получена информация. Четем, гледаме, слушаме, наблюдаваме т.е. получаваме определена информация. После размишляваме върху нея и след като сме преценили всяко “за” или “против”, стигаме до определено становище по конкретни въпроси. И понеже информацията е обширна, многообразна и засяга широк спектър от интереси, човек се насочва към специализирана информация т. е. към знанията които обслужват неговите цели и интереси. Той разбира, че без тази информация не би могъл да изгради една точна позиция и не би могъл да постигне кой знае какво в живота. Същото правило се отнася и за формиране на личния ни мироглед по религиозните въпроси. Ти се наричаш християнин, живеещ в християнска страна, но знаеш ли защо си християнин? Знаеш ли в кого и в какво вярваш? Получил ли си достатъчно и компетентна информация, за да изградиш своята ясна позиция по толкова важни и съдбоносни за теб въпроси? Питам това, защото днес знанието е почти изключено в християнството. Традицията, а не познанието е водещо в религиозния живот на милиони. Да вземем за пример поклонението на мъртвите или така наречените задушници. В тези специални дни се готви много и разнообразна храна и след това се отнася на гроба на починалия близък човек. Част от тази храна се оставя на гроба, а останалата се раздава за здраве на околните. И сега аз питам-защо? Откъде разбраха хората, че точно така трябва да се постъпва? Откъде получиха информация? От свещеника. А той откъде я е взел? Би трябвало да е от Библията, защото тя е единствения учебник на християните. Но в Библията такова учение не съществува. Не съществува поради простата причина, че е неразумно и нелогично. Нима мъртвите имат нужда от храна? Да сте чули и видели някой мъртвец някога да е ял от тази храна? Ако пък храната е за душата му, тогава как една нематериална душа ще се храни с материална храна? Веднъж на този въпрос ми бе отговорено и то от доста образован човек, че мъртвите се хранели от миризмата на храната!!! Но това разумен отговор ли е? Попитах го откъде знае това? Нямаше отговор... Но аз имам още въпроси. Ако душата е в рая, тогава питам какъв е този рай, в който душите на умрелите гладуват и чакат от земните хора да ги хранят? И понеже задушниците са само няколко в годината, как живеят през останалото време? А морално и справедливо ли е Бог така да се отнася със своите най-любими и спасени вече деца? Още по-необяснимо е защо се раздава от тази храна на хората за здраве! Каква по-различна, вълшебна сила има в тази храна от тази, която не е била на гроба? И ако наистина носи здраве, защо тогава всички болни хора не ходят вместо в болници, на гробищата, за да ядат и оздравеят? Кой може да ми отговори на тези въпроси? Да ми отговори разумно, смислено, логично и най-вече компетентно. Всички отговори, които съм получавал досега са били наивни, нелогични и неясни. И не може да бъде по-различно, защото в Библията е записано ясно и категорично: ” Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им и омразата им и завистта им са вече изгубени, нито ще имат някога дял в нещо що става под слънцето. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш. “ /Еклисиаст 9 :5,6, 10 / Взех тук само един пример, но те са стотици. Затова оставам с убеждението, че повечето християни вършат неща, които не разбират. Вършат ги по навик, по традиция, без необходимото познание. Но липсата на познание в религията е нещо много по-различно от това в другите области на живота. В живота ще оцелееш и без научни степени и титли, но липсата на знание в религията е съдбоносно за човека. Всеки може да долови огромната болка, която изразяват думите на Бога:,, Людете Ми загинаха от нямане знание... “/ Осия 4:6 / Затова е толкова важно да получим достатъчо и компетентна информация, чрез която да придобием знание. Наученото ще ни донесе интелигентна и просветена вяра, крайният продукт на която е вечността. Откъде можем да получим тази толкова важна за нас информация? Бог е оставил един- единствен учебник –Библията. И Той много настоятелно насочва нашето внимание към нея: “ Потърсете в книгата Господна та прочетете; никое от тия не ще липсва, нито ще бъде без другарката си; защото казва Господ: Моите уста заповядаха това и самият Негов Дух ги събра“. / Исая 34 :16 / Всяко познание, получено по други пътища и канали ще бъде фалшиво и не трябва да се приема, независимо от това какви авторитети и сили стоят зад него. Затова, независимо откъде ще получим религиозна информация, трябва да сверяваме всичко с Библията. Тя единствена ще ти каже кое е право и кое не. Един чудесен пример за нас са жителите на Берия. “ А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията, за да видят дали това е верно” / Деяния 17 :11 / Това правим и ние при изследването на книгата Даниил. Бог е записал чрез пророка определени вести, касаещи историята на нашия свят, а ние с вас проверяваме дали това е вярно. Дотук нещата се препокриват едно към едно. Бог предсказва, историята потвърждава. Оказва се всъщност, че пророчествата на Бога се явяват история, само че написана предварително! А това само по себе си е вълнуващо и необяснимо... но е факт! При изследването на книгата на пр. Даниил ние многократно се убеждавахме в това. Запознахме се с подробности от живота на отделни личности и съдбите на държави, предсказани стотици и хиляди години преди да станат реалност. Това не може да ни остави на същите позиции, които имахме, преди да се запознаем с тях. Глупаво и неразумно е да браним атеистичния си скептицизъм пред неоспоримостта на фактите. А те продължават да се натрупват повече и повече с изследването на Даниил 11 глава. И така стигнахме до 13 стих. Сега да продължим напред, очаквайки нови вълнуващи преживявания: ,, И в ония времена ще въстанат против южния цар; ще се подигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат. “ / Даниил 11:14 / Предходните стихове от Даниил 11 глава ни доведоха исторически до III в. Пр. Хр. След смъртта на Птоломей IV Филопатер на престола на южното царство сяда неговият син Птоломей V Епифан. Но той е само шестгодишно момче. Разбирайки, че случаят за нападение е много подходящ, “северният цар” Антиох III Велики събира огромна армия и тръгва срещу Египет, срещу “южния цар”. Това ни докладваше стих 13. Но стих 14 ни дава допълнителна информация: ,, И в ония времена ще възстанат против южния цар...” Обърнете внимание, че глаголът “въставам” е в мн.ч. а това означава, че освен “северният цар” Антиох III Велики срещу Египет ще възстанат и други сили. Кои са те? Тъй като новият цар на южното царство е едно малко момче неспособно да управлява своята голяма държава, то е поставено под настойничеството на първия министър на Египет- Агадокъл. Всъщност Агадокъл управлява южното царство. Но той е несправедлив, жесток и надменен управител. Като реакция от неговото управление, подчинените на Египет провинции се разбунтуват. Въстания има и в самия Египет. Гражданите на Александрия въстават, убиват Агадокъл, неговите най-близки роднини и всички членове на семейството му. Точно по това време Антиох III сключва договор с Филип Македонски / тогавашният приемник на Касандър на запад / да воюват заедно срещу Египет и после да си поделят завладените територии. Евреите също подкрепят похода на Антиох на юг. Недоволни от тираничното управление на Птоломей IV Филопатер, те въстават, прогонват от Ерусалим египетския гарнизон и подпомагат с продоволствия войските на Антиох. Така те официално преминават на страната на “Северния цар”. В 202 год. пр. Хр. Юдея става Сирийска провинция и става подвластна на Селевкидите. Така че не една , а няколко вражески сили “въстават” срещу “Южния цар”-точно така, както предсказваше пророчеството. Но кои са ,, насилниците от твоите люде”, които щяха да ,, се подигнат, за да изпълнят видението”, но впоследствие щяха ,, да паднат”? Някои тълкуватели смятат, че това са група военни мъже, които са се събрали около фалшив еврейски пророк, според когото войната между Сирия и Египет е божествен знак за тяхното освобождение. Възможно е и да е имало подобна група, но досега нито един исторически доклад не говори за такава. Други смятат, че това са онези юдеи, които стават предатели и подкрепят жестокостта и светотатствената политика на Антиох IV, който се опитва по много жесток и брутален начин да елинизира юдеите. Възможно е и да е така. Но буквалният превод на съответния еврейски текст ни дава възможност и за друго тълкуване. Ето как гласи той: ,, хората, които съсипват народа ти, ще се подигнат, за да изпълнят видението , но ще паднат.” От този текст съвсем основателно можем да заключим, че тук не става въпрос за евреи, а за външни хора, които вредят на евреите. Кои са те? Като погледнем картината на събитията от онова време ще се убедим, че шансовете за победа на “Южния цар” са нищожни, защото срещу него е насочил оръжието си почти целия тогавашен свят. Но точно сега на негова страна застава един друг народ, който от тук нататък ще играе най-важната роля в политическите събития за стотици години напред - Рим. Възникнал като едно малко царство край бреговете на р. Тигър, то расте със забележителна бързина. Осъзнали вече своята мощ, римляните кроят планове за заграбване на бившата Александрова империя. Точно по това време “Северният цар” повежда война срещу “Южния”. Разбрали за договора между Антиох и Филип Македонски за обща война срещу Египет, римляните решават да застанат на страната на Египет, страхувайки се от евентуален успех на тези обиденине сили и образуването на една могъща държава, която би объркала за в бъдеще плановете им. Затова предупреждават Антиох и Филип да стоят настрана от Египет – в противен случай ще трябва да воюват и срещу тях. Така Рим за пръв път вече официално започва да да се меси в работите на сирийците и египтяните. Това става в 200 год. пр. Хр. Рим вече е сила, с която трябва да се съобразяват всички. Но защо пророчеството ги нарича ,,насилниците на твоите люде” или ,, хората, които разсипват народа ти”? Защото точно Рим беше империята, която нанесе най-страшните опустошения на еврейския народ и в края ги ликвидира и като нация. Има още една съществена подробност в пророчеството от стих 14, която ни показва, че именно тук става въпрос за Рим :,, ще се подигнат насилниците от твоите люде, за потвърдят видението...” Според пророчеството народът, който ще насилва и съсипва евреите, трябва да потвърди някакво видение. Кое е това видение? Разбира се това от глава седма и осма, където вече ни бе представен този народ. / Даниил 7:7,19-21,23-25 и 8: 9-12, 23-25 / Но има и друго тълкуване, което също има своето основание. Някои тълкуватели смятат, че тук става въпрос за прорческото изявление на Моисей, записано във Второзаконие 28 глава :,, Господ ще навлече против тебе народ отдалеч, от земния край, като с орлово летене; народ със свиреп поглед, който не ще почете стар нито ще пожали млад.” / Второзаконие 28:49,50 / До този момент всички народи, които владеят евреите, живеят сравнително близо до техните земи и езиците, на които говорят, съвсем не са непознати за тях. Изключение прави само един народ – римският. ,, Но ще паднат”- някои отнасят тези думи за първата част на стиха т.е за съдбата на тези, които ще се подигнат против “Южния цар”, а именно Сирия, Македония и Юда. Други смятат, че думите касаят съдбата на ,, насилниците на твоите люде”- римляните. Но и в двата случая пророческите думи на ангел Гавраил се сбъдват. Ако са се отнасяли за противниците на Египет, те ,,падат”под чуждо владичество много скоро, а ако визират съдбата на Рим, то и тя не е по-различна. В средата на пети век, великата Римска империя е пометена като с ураган от варварските племена, които я разкъсват на малки парчета, на които образуват своите държави. Да преминем крачка напред :,, И тъй северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои. “ / Даниил 11 :15 / Без да се интересува от съветите на Рим да стои настрана от Египет, Антиох III / ,,Северният цар” / напада войските на “ Южния”, предвождани от Скопас - ловък и опитен генерал, който служи на Египет и ги разгромява напълно. Разбитите отряди отстъпват към Тир, но са преследвани от войските на Антиох. Един след друг падат в ръцете на сирийския цар ,, укрепените градове” на Египет. ,, Южният цар” няма сила да противостои на своя противник. А какво е положението на Божия народ? За кратко време Юдея попада под владичеството на Птоломеите. Етолийските войски предвождани от генерал Скопас, превземат с атака Ерусалим, разрушават града и избиват всички, за които се е знаело, че са привърженици на селевкидите. Настават тежки дни за израилтяните, докато победите на Антиох не слагат край на тяхната агония. При управлението на новия владетел те получават доста сериозни привилегии. Разрушените стени на Ерусалим са възстановени и всяка година от царската хазна се отделя определена сума за поддържането на храма. Но после идва Рим и всичко се променя... ,, Но оня, койте иде против него, ще действува според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|