Да запазя любовта

Да запазя любовта

Любовта! Тя често е обяснявана с красиви думи, показвана с жестове, устоявана с цената на всичко, независимо добро или не. Тя, любовта, емоция или живот е в сърцето? Да, започва с емоция и после би трябвало да стане живот.

Имаше една любов, която започна с живот на дело. Тя изостави трона, за да приеме кръста. Това е любовта, която не може да се разбере от много хора по света, но те всички претендират, че живеят в любовта.

Ако тази любов на Господа не ни е позната, няма как да живеем в любовта към хората. Няма как тя да стане жертвоготовна и спасяваща, изтръгваща от огъня, пленяваща дори и най-трудното за обичане сърце. Няма как любовта да не се изяви...

Толкова много всеки се нуждае от истинска любов, която не е просто обич, защото любовта е първа и после обичта.

Самата аз не винаги мога да показвам и да давам любовта си към хората. Мисля, че го правя от любов, а то не излиза така. Предполагам, че живея в любов, но всъщност не успявам да изразя тази любов. Поне не винаги и не всякога, може би не и с всякого.

Уча се на любов, защото и аз съм на пътя на провалите и издиганията. И аз искам да я получа, но не зная как да я положа в живота на тези около мен.

Зная, че само Бог би ме превел през училището на живот в любовта към Него и хората. И затова на Него разчитам и се доверявам да ме научи на живот в любов.

И то каква любов, идваща от най-чистия източник – от трона на моя Бог.

Това боли и не е лесно.

Любовта е жертва, но светът иска да ни убеди в нещо различно. Той иска да ни накара да приемем, че ако не е „моето”, значи няма любов. Светската любов е романтична като сапунен сериал. А пък върхът й е сексуалността. Аз чувствам, пипам, виждам, усещам. Това е разбирането за любов. Такава любов се изпарява и изтлява. Днес я има, утре се е спряла при някой друг или друга.

Какво обаче, би могло да се случи с любовта, извираща от Божието сърце и заливаща моето? Тя би била различна от това, което мога да си представя. Не, не, тя не е само получаваща и романтична, но тя е: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада...” (1 кор.13:4-8)

Тази любов може да устои под горещите огнени лъчи на изпитанията, да издържи на студа на каменните сърца, да бъде вкоренено дърво в бурята, да плени злото и да се посвети, да стане най-красивото бижу за радост на Господа.

Не, няма да се отчайвам, ако днес не съм успяла да живея в тази любов, но ще продължавам да се утвърждавам в тайната на нейната сила.