Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Изтегляне 2.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чл. 173.
| Глава осемнадесета
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД Обжалване по административен ред Чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. (2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите. (3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция. (4) В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава. (5) В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4. Спиране на изпълнението Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. (2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана. (3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. (4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. (5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. (6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. (7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение. Споразумение относно доказателствата Чл. 154. (1) В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. (2) Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение. (3) За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване. Правомощия на решаващия орган Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3 , съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154 . Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й по чл. 152, ал. 3 . (2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. (3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението. (4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. (5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. (6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. (7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване. (8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. (9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3. Глава деветнадесета СЪДЕБНО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ Обжалване пред съда Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 , може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. (2) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. (3) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. (4) Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. (5) В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му. (6) Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда. (7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6. Спиране на изпълнението от съда Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 . (4) Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Особени правила за доказателствата в съдебното производство Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2 . (2) Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3 . Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт Чл. 159. (1) Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. (2) При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. (3) Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. Решаване на делото Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. (2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. (3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове. (5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. (6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разноски
Чл. 161. (1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. (2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. (3) В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 . ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ Глава двадесета ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Публични и частни вземания Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни. (2) Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6. (3) Публичните вземания се установяват и събират в левове. (4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2. (5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Публични вземания са вземанията на бюджета на Европейския съюз по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност. Ред на събиране Чл. 163. (1) Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. (2) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. (3) Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго. Особени случаи при несъстоятелност Чл. 164. (1) Публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. (2) Екземпляр от акта за установяване на публичното вземане се предоставя на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му. (3) Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. (4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. (5) В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго. Изпълнително основание Чл. 165. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Установяване Чл. 166. (1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. (2) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. (3) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в "Държавен вестник". Публичен изпълнител Чл. 167. (1) Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. (2) Публичните изпълнители са: 1. служители на Агенцията за държавни вземания; 2. органи на Националната агенция за приходите. Начини на погасяване Чл. 168. Публичното вземане се погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Последователност на погасяванията Чл. 169. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. (2) Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. (3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. (4) Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. (5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение Чл. 170. (1) Извън случаите по чл. 128 - 130 до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2 , когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане. (2) При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за прихващане може да бъде обжалван от длъжника по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се обжалва пред органите по чл. 166, ал. 3 в 7-дневен срок от съобщаването му. (3) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Давност
Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. (2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Спиране и прекъсване на давността Чл. 172. (1) Давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. (2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. (3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Отписване на вземанията Чл. 173. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Доброволно плащане след изтичане на сроковете Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 . Лихви
Чл. 175. (1) За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. (2) Лихва се дължи и: 1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство; 2. върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година; 3. върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер. (3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. Трети задължени лица Чл. 176. (1) Когато по силата на закон публичното вземане се удържа и внася от трето лице, различно от длъжника, правилата на този кодекс по отношение на длъжника се прилагат и по отношение на третото лице. (2) Когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е внесло публичното задължение, то отговаря солидарно за него. Принудително изпълнение от публични изпълнители на Националната агенция за приходите Чл. 177. (1) Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 . (2) При постъпващи плащания от страна на длъжника публичният изпълнител на Националната агенция за приходите може и след изтичането на срока по ал. 1 да продължи действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 229 . (3) Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал. 1 и не са налице условията по ал. 2, изпълнителното дело се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания. (4) Обезпечението на вземанията по ал. 1 може да се извършва от публичния изпълнител при Националната агенция за приходите до изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител при Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на вземането. (5) За публичните вземания, установявани от Националната агенция за приходите, публичният изпълнител на Националната агенция за приходите упражнява правата на публичния взискател по този кодекс. Глава двадесет и първа ИЗПЪЛНЕНИЕ Доброволно изпълнение Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово. (2) Националната агенция по приходите поема разноските по безкасовото плащане, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г.) наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и 2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция. (3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Наказателните постановления се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като не се прилага чл. 182, ал. 1 . (4) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, установили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове. (5) Безкасовото плащане чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка. (6) Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор. (7) Плащане в брой може да се извършва и на упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на ръководителя на съответната администрация или организация. Правила за събиране и разпределение на задължителните осигурителни вноски Чл. 179. (1) Внесените в Националната агенция за приходите вноски се прехвърлят в съответните сметки на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт, в набирателната сметка на Националната здравноосигурителна каса и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" до края на всеки работен ден. (2) Националната агенция за приходите превежда вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. (3) (В сила от 29.12.2005 г.) Редът за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски се урежда с наредба, приета от Министерския съвет. Изпълнение на публични задължения от трети лица Чл. 180. (1) Лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, когато: 1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или 2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или 3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение, или 4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане, или 5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя. (2) Изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице. Вписване на обезпеченията и издаване на изпълнителен лист Чл. 181. (1) Изпълнилият задължението по чл. 180 може да впише обезпеченията въз основа на удостоверение за направеното изпълнение, издадено съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, или от упълномощено от тях лице. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата. (3) Ако публичното задължение е изпълнено само частично и публичният взискател и изпълнилият задължението се конкурират в производство по несъстоятелност или изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, техните вземания се удовлетворяват съразмерно. Покана за доброволно изпълнение Чл. 182. (1) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил вземането, се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста. (2) Едновременно със или след поканата по ал. 1 органът по ал. 1 може: 1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения; 2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи: а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница; б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения. (3) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 1 може и: 1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си; 2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв. (4) По преценка на съответния орган действията по ал. 2 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване. (5) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда на ал. 3. (6) При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът по ал. 1 е длъжен да поиска служебно прекратяване на мерките по ал. 2, т. 2, буква "а" от органите на Министерството на вътрешните работи или по искане на заинтересуваното лице в 3-дневен срок от узнаването. Глава двадесет и втора ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ Раздел I
Условия за отсрочване и разсрочване Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. (2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия: 1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при: а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност; б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица; 2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането; 3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9; 4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението. (3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване. (4) При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага. (5) Отсрочване или разсрочване не се разрешава: 1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието; 2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 ; 3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт; 4. по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми. (6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите по чл. 188 и 189 . (7) Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 . (8) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства за: 1. финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него; 2. семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица; 3. всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях; 4. обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 3. (9) (В сила от 29.12.2005 г.) Границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток се определят с наредба на Министерския съвет. (10) Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения. (11) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и продоволствието до съответния орган по чл. 184, ал. 1 . Разрешение за отсрочване или разсрочване Чл. 184. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от: 1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт; 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт; 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. (2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите. (3) В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това. (4) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок. Издаване на разрешение Чл. 185. (1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид: 1. представените доказателства; 2. съгласието на Националния осигурителен институт. (2) Разрешение не се издава и когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия. Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1 . (3) Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9 . (4) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - в срок до 4 месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки. (5) Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано. (6) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ. Отсрочване и разсрочване без лихви Чл. 186. (1) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението. (2) В случаите по ал. 1 от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент. (3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г.) Когато отсрочването или разсрочването представлява държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, отсрочването или разсрочването се разрешава след решение на Европейската комисия за допустимост. (4) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 , а когато това не е възможно, органът събира необходимите доказателства. (5) Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 - 185 . Обжалване на отказа Чл. 187. (1) Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал, пред: 1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) административния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 ; 2. Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет; 3. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) административния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 извън случаите по т. 2. (2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4 , изречение първо. (3) Органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. (4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят. (5) Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 2.98 Mb. Сподели с приятели:
|