Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Изтегляне 2.98 Mb.
|
| Раздел II
Писмени доказателства Допустимост на писмените доказателства Чл. 49. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс. Протоколи Чл. 50. (1) Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. (2) Протоколът се съставя в писмена форма и съдържа: 1. номера и датата на съставянето му; 2. името и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили действията; 3. имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията; 4. индивидуализиращите данни за проверяваното лице; 5. датата и мястото на действията; 6. времето, когато са започнали и завършили действията; 7. извършените действия; 8. установените факти и обстоятелства; 9. събраните доказателства; 10. направените искания, бележки и възражения, ако има такива; 11. пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако това е допустимо. (3) Протоколът се подписва от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител, като се отбелязва в какво качество го подписва, и му се предоставя екземпляр от протокола. (4) Протоколът не се подписва от проверяваното лице, в случай че с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите. (5) В случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован свидетел, присъствал на отказа, като се отбелязват името и адресът му. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице. Счетоводни документи Чл. 51. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Документи, издавани от автоматични устройства или системи Чл. 52. Документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират. Справки
Чл. 53. По искане на органа по приходите субектите, както и лицата, които ги представляват, изготвят и предоставят подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството. Данни от технически носители Чл. 54. (1) Заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред, се допускат като доказателства. (2) Като доказателства се допускат заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители. (3) Органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. (4) Отказът на лицето или на неговия представител да извърши заверка на разпечатка от технически носител по ал. 3 се удостоверява с протокол, екземпляр от който му се предоставя. В този случай заверката се извършва от органа по приходите. (5) Като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители или по електронен път по реда на чл. 37, ал. 5 и 6 , както и получените по установен с нормативен акт ред за събиране и предоставяне на информация от други лица, държавни и общински органи. Документи на чужд език Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. (2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта. (3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече. Писмени обяснения Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс. (2) В случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения. (3) Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения. Писмени обяснения на трети лица Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице. (2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: 1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; 2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; 3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. (3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58 , както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2. (4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. (5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1. (6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях. Отказ от обяснения Чл. 58. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен: 1. роднините на ревизирания субект по права линия без ограничения, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен; 2. лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини по т. 1. (2) Лицата могат да откажат писмени обяснения относно факти и обстоятелства, които по закон са длъжни да пазят като професионална тайна. Защита на лицето, дало писмени обяснения Чл. 59. По искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по Наказателно-процесуалния кодекс могат да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда за защита на свидетелите, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. Раздел III Експертиза Основания за възлагане Чл. 60. (1) Експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма. (2) При сложност или комплексност на предмета на изследване експертизата може да се възложи на повече от един експерт. Лица, на които се възлага експертизата Чл. 61. (1) Експертизата се възлага на специалисти с необходимото образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (2) В случаите, когато в списъка няма експерт от съответната област или той не може или откаже да участва в експертизата, тя се възлага на други специалисти от съответната професия или област. Лица, които не могат да извършат експертизата Чл. 62. (1) Не може да извършва експертиза лице, което: 1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на възлагащия орган или на субекта; 2. е участвало в друго процесуално качество в същото производство; 3. поради други обстоятелства може да се смята за предубедено или заинтересовано от изхода на производството; 4. се намира в служебна или друга зависимост от страните; 5. е проверявало в друго качество субекта и чиито резултати от проверката са послужили като основание за образуване на производството; 6. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. (2) Експертът е длъжен сам да си направи отвод незабавно след възникване или узнаване на обстоятелствата по ал. 1. Отвод може да поискат и страните. (3) Експертът се освобождава от възложената задача от органа, който я е възложил, когато не може да я изпълни поради болест, некомпетентност или недостатъчност на предоставените за нуждите на експертизата материали. Възлагане на експертиза Чл. 63. (1) Експертизата се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването й, а при обжалване - от решаващия орган. (2) При възлагането на експертизата се посочват: предметът и задачата на експертизата, материалите, които се предоставят на експерта, името, единният граждански номер, адресът, специалността, местоработата и длъжността на експерта, срокът за извършване на експертизата. Когато експертизата се извършва по искане на субекта, посочват се размерът и срокът за внасяне на определения от органа по приходите депозит за възнаграждение на експерта. (3) Екземпляр от акта за възлагане на експертизата се връчва на експерта и на субекта, по чието искане е възложена експертизата. (4) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази в тайна данъчната и осигурителната информация и че не са налице основанията за отвод. (5) След подписване на декларацията по ал. 4 експертът получава от органа, възложил експертизата, определените за извършването й материали. Извършване на експертизата Чл. 64. (1) Експертизата се извършва въз основа на материалите, предоставени на експерта от органа по приходите. (2) Експертът има право да извърши изследване на свързани със задачата на експертизата недвижими вещи, както и на всички движими вещи, които поради естеството или предназначението си не могат да бъдат отделени от мястото, където се намират. (3) Всички лица, държавни или общински органи, у които се намират вещи по ал. 2, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата. (4) При неизпълнение на задълженията по ал. 3 достъпът на експерта се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органа по приходите. (5) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа по приходите, възложил експертизата. (6) В случай че субектът не внесе депозит за възнаграждение на експерта в определения от органа по приходите срок или създаде пречки, или не окаже съдействие за изпълнение на задачата му, органът по приходите може да спре производството, във връзка с което е възложена експертизата, по реда на чл. 34, ал. 3 . Заключение на експерта Чл. 65. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в определения от органа по приходите срок. (2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа по приходите, възложил експертизата. (3) След извършването на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва: 1. името, единния граждански номер, адреса, специалността, местоработата и длъжността си; 2. основанието, предмета и задачата на експертизата и къде е извършена; 3. материалите, които са били използвани; 4. изследванията и с какви научни и технически средства са извършени; 5. резултатите, които са получени, и изводите на експерта. (4) Заключението се подписва от експерта и се представя на органа по приходите, възложил експертизата, и на субекта. (5) При условията и по реда на този раздел се възлага допълнителна експертиза, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, и повторна - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Повторната експертиза се възлага на друг експерт. Възнаграждение на експерта Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Възнаграждението за извършване на експертизата се определя с акта за възлагане. Доказателствена сила на заключението на експерта Чл. 67. (1) Органът по приходите преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството. (2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, органът по приходите е длъжен да се мотивира. Специалисти Чл. 68. (1) При необходимост органът по приходите привлича за участие в действията по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата и изготвяне на веществени доказателствени средства специалист - технически помощник, притежаващ необходимите знания и умения в съответната област. (2) В случаите, когато няма възможност за участие на служител на Националната агенция за приходите, при извършване на действията по ал. 1 в качеството на специалист може да участва лице, което не е служител на агенцията и отговаря на изискванията за назначаване на експерт. (3) В случаите по ал. 2 специалистът подписва декларацията по чл. 63, ал. 4 и има право да получи възнаграждение въз основа на договор, сключен с териториалния директор, съответно със служител, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на основание писмено предложение на органа по приходите, който е поискал участието му в съответните действия. (4) Не се допуска използване на специални разузнавателни средства за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Раздел IV Веществени доказателства и доказателствени средства Веществени доказателства Чл. 69. (1) Като веществени доказателства се събират и проверяват вещи, които могат да послужат за изясняване на фактите и обстоятелствата в съответното производство. (2) Веществените доказателства трябва да бъдат подробно описани в протокол. (3) Веществените доказателства се прилагат към преписката, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. (4) Когато преписката се предава от един орган по приходите на друг, веществените доказателства се предават заедно с нея. (5) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към преписката, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от органа по приходите. (6) Ценните книжа и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, когато органът по приходите не може да осигури съхранението им. Връщане на веществените доказателства Чл. 70. Веществените доказателства се връщат при условията и по реда на чл. 44 . Веществени доказателствени средства Чл. 71. Като веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на данни. Глава девета ДАНЪЧНА И ОСИГУРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ Обхват
Чл. 72. (1) Данъчна и осигурителна информация са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно: 1. банковите сметки; 2. размера на доходите; 3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси; 4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна; 5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 - 4. (2) Данъчната и осигурителната информация се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, и се предоставя по реда на този кодекс. Задължение за опазване на данъчната и осигурителната информация Чл. 73. (1) Органите и служителите на Националната агенция за приходите, експертите и специалистите и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения. (2) Не представлява нарушение на задълженията по ал. 1: 1. предоставянето на данъчна и осигурителна информация, съдържаща се в публичните регистри, и при съдебен процес; 2. оповестяването на информация по реда на чл. 182, ал. 3 ; 3. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) предоставянето на данни при извършването на обмен на информация с други държави по силата на влезли в сила международни договори, по които Република България е страна, или при условията на глава шестнадесета, раздел IV, V, VI и глава двадесет и седма "а". Разкриване на данъчна и осигурителна информация Чл. 74. (1) Данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, се предоставят само по: 1. писмено искане на Президента на Република България във връзка с правомощията му по чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България; 2. искане на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му при условия и по ред, определени от изпълнителния директор; 3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп., бр. 73 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2007 г.) писмено искане на Главния прокурор, управителя на Националния осигурителен институт или директора на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, директора на Агенция "Митници" или директора на съответното териториално поделение на Агенция "Митници", директора или съответния публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания, ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност", Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, председателя на Сметната палата - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия; 4. по писмено искане на съдебни изпълнители - във връзка с образувано пред тях дело. (2) Извън случаите по ал. 1 данъчна и осигурителна информация може да се предоставя само: 1. с писмено съгласие на лицето, или 2. въз основа на акт на съда, или 3. по инициатива на орган на Националната агенция за приходите - в случаите, когато това е предвидено в закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в приходната администрация във връзка с извършваните от тях проверки. Те са длъжни да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на правоотношенията им с министерството. Разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда Чл. 75. (1) Съдът, извън случаите на чл. 74, ал. 2, т. 2 , може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на: 1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) прокурора, дознателя или следователя - във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство; 2. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г.) министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Национална служба "Полиция", директора на областна дирекция "Полиция" - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Административният съд по местонахождението на компетентния орган по приходите се произнася по искането за разкриване на данъчна и осигурителна информация с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя лицето, по отношение на което се разкрива данъчната и осигурителна информация, обхвата на конкретните индивидуализиращи данни за него съгласно чл. 72, ал. 1 и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване. Глава десета ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ Отвод и самоотвод Чл. 76. (1) Не може да участва в административното производство орган по приходите, служител или публичен изпълнител, който е свързано лице със субекта или е заинтересован от изхода му, или има с някои от другите участници отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност. (2) По своя инициатива или по мотивирано искане на друг участник в производството той може да бъде отведен. Искането за отвеждане следва да бъде направено незабавно след възникване или узнаване на основанията за това. Отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (3) Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересованите лица. Уведомяване при прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) В случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, както и при прекратяване на юридическо лице - търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или при преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон, търговецът уведомява териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по седалището на търговеца в срок не по-късно от 7 дни преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца удостоверение за уведомяването и изпраща служебно на Агенцията по вписванията съобщение за наличието или липсата на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при условията и в срока по чл. 87, ал. 6 . В удостоверението и съобщението не се включват задължения, които са обезпечени по реда на този закон. Удостоверението по изречение второ се прилага към заявлението за вписване. (2) Доказателството за уведомяване на териториалната дирекция по местонахождение на окръжния съд, извършващ вписването по ал. 1, се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му. Уведомяване при обявяване в несъстоятелност Чл. 78. (1) В случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания. (2) Прилагането на доказателство за уведомяването по ал. 1 към внесената в съда молба е условие за разглеждането й и за образуване на делото по несъстоятелност. Досие
Чл. 79. (1) Националната агенция за приходите създава и съхранява досие, в което се съдържат всички документи, сведения и данни за лицето по: регистрацията, подадените декларации и всички други носители на информация, кореспонденцията с органите на Националната агенция за приходите, актовете и документите във връзка с извършени действия и друга намираща се в агенцията информация. (2) Условията и редът за създаване, водене, ползване, съхраняване и унищожаване на досието се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с инструкция, утвърдена от управителния съвет. ДЯЛ ВТОРИ ОТДЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОИЗВОДСТВА Глава единадесета РЕГИСТРАЦИЯ Регистър и бази данни Чл. 80. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. (2) Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък. (3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по ал. 1. Съдържание на регистъра Чл. 81. (1) Регистърът съдържа данни относно: 1. компетентната териториална дирекция; 2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице; 3. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца; 4. адресите по чл. 8 и 28 ; 5. името и идентификационния номер по т. 3 на лицата, които го представляват по закон; 6. вида и статута на регистрираното лице; 7. основната икономическа дейност; 8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване; 9. датата на регистрацията; 10. датата на прекратяване на регистрацията; 11. датите на специалната регистрация; 12. датите на прекратяване на специалната регистрация; 13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция. (2) Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Вписване в регистъра Чл. 82. (1) Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. (2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2 , на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. (3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ. (4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер. Специални регистри Чл. 83. (1) Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. (2) Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. (3) Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията). (4) Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. (5) Непроизнасянето в срок за извършването на регистрация или дерегистрация в специален регистър се смята за отказ, който може да се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Идентификация на регистрираните лица Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.) Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. (2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г.) Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. (3) Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер. Задължение за посочване Чл. 85. Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт. Прекратяване на регистрацията Чл. 86. (1) Регистрацията по чл. 82 се прекратява: 1. със смъртта на физическото лице; 2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи. (2) В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация. (3) Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите със заповедта по чл. 81, ал. 2 . Данъчно-осигурителна сметка Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка. (2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват: 1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят; 2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят; 3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят; 4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта; 5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение; 6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това; 7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг; 8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповедта по чл. 81, ал. 2 . (4) Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Информацията от нея се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2 . (5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката. (6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. (7) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път. (8) В срок до 1 юли на съответната година осигурените лица трябва да получават информация за осигурителния си доход. Глава дванадесета АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ Общи положения Чл. 88. (1) (Предишен текст на чл. 88 - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) По реда на тази глава се издават и удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Искане за издаване на документ Чл. 89. (1) Документът по чл. 88 се издава по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция. (2) Искането може да се подаде чрез всяка териториална дирекция. Искането може да се подаде до компетентната дирекция по електронен път или да се изпрати чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор. (3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Към искането по чл. 88, ал. 1 се прилагат необходимите за издаването на документа доказателства, ако това е предвидено в нормативен акт, а към искането по чл. 88, ал. 2 - доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Искането се оставя без разглеждане, ако те не бъдат представени в 7-дневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на нередовността. (4) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Когато издаването на документа по чл. 88, ал. 1 не е от компетентността на органа по приходите, производството се прекратява. Подателят на искането се уведомява и му се дават указания относно компетентния да издаде документа по чл. 88, ал. 1 орган или организация. Издаване
Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Документът по чл. 88, ал. 1 се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането, ако не е предвиден по-кратък срок. Когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, документът по чл. 88, ал. 1 се издава в 14-дневен срок от подаването му. (2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Документът по чл. 88, ал. 2 се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането. Когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, документът се издава в 45-дневен срок от постъпването му. Екземпляр от документа се изпраща на работодателя, ако искането за издаването му е направено от наето от него лице, както и на заинтересованите институции на другите държави членки. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 109 от 2007 г.) Документът се получава в териториалната дирекция, където е подадено искането. Заинтересованото лице може да определи и друг начин за получаване на документа, като посочи точен адрес в случаите на получаване по пощата или по електронен път. Отказ
Чл. 91. (1) Отказът да се издаде поисканият документ се съобщава в 7-дневен срок от издаването му. (2) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ. Обжалване по административен ред Чл. 92. (1) Отказът за издаване на документ може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред териториалния директор. (2) Мълчаливият отказ може да се обжалва пред органа по ал. 1 в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1 . (3) Пред органа и в срока по ал. 1 може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права или задължения. (4) Съдържанието на документа по ал. 3 може да се оспори пред органа по ал. 1 и от всяко заинтересовано лице в 14-дневен срок от узнаването му. Право на отзив Чл. 93. Жалбата се подава чрез органа по приходите, издал или отказал издаването на документа. В 7-дневен срок той: 1. издава искания документ, или 2. издава документ с ново съдържание, или 3. изпраща жалбата заедно с преписката на териториалния директор. Решение по жалбата Чл. 94. (1) Териториалният директор се произнася в 7-дневен срок от получаването на жалбата. (2) Той може да разпореди издаването на искания документ или да остави жалбата без уважение, за което жалбоподателят се уведомява в 7-дневен срок. Обжалване по съдебен ред Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2 , съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2 . (2) Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ. (3) Жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. Разглеждане на жалбата Чл. 96. Когато жалбата е основателна, съдът задължава съответния орган по приходите да издаде документа, без да дава указания по съдържанието му. Необжалваемост Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решението на административния съд е окончателно. Глава тринадесета ДЕКЛАРАЦИИ Деклариране Чл. 98. При подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на тази глава, освен ако в закона е предвидено друго. Подаване и приемане на декларации Чл. 99. (1) Декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път. (2) Декларацията се подава в писмена форма чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърден формат на записа и по електронен път. (3) Служителите, извършващи приемането на декларациите, при поискване са длъжни да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация. (4) Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт. (5) Приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 . Удостоверяване на подаването на декларацията Чл. 100. (1) Подаването на декларация се отразява във входящ регистър, като на подателя се съобщават писмено входящият номер и датата на подадената декларация. (2) Подадената чрез лицензиран пощенски оператор декларация се завежда с датата по чл. 23, ал. 2 и се отбелязва начинът на получаването й. Подаване и приемане на декларации и документи или данни на технически носител Чл. 101. (1) Видовете декларации и другите документи или данни, подлежащи на подаване и на технически носител или само на технически носител, се определят със съответния нормативен акт. (2) За декларациите и другите подавани на технически носител документи или данни се използва програмен продукт, одобрен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него орган по приходите. Програмният продукт се получава от всяка териториална дирекция или чрез Интернет. (3) Подаването на декларацията и другите документи или данни се удостоверява с протокол, който се съставя и подписва от приемащия служител. (4) Декларация и други документи или данни, които не съдържат надлежна идентификация на подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или техническият носител не отговаря на изискванията, не се приемат и техническият носител се връща на подателя. Той е длъжен в 7-дневен срок от връщането да представи необходимите данни, съответно да подаде отговарящ на изискванията технически носител. (5) Когато подаването на новата декларация и другите документи или данни по ал. 4 е извършено в установения 7-дневен срок, законоустановеният срок за подаването им се смята за спазен. Подаване и приемане на документи по електронен път Чл. 102. (1) Подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с универсален електронен подпис. (2) При приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение. (3) Декларации, документи или данни, които не съдържат надлежен електронен подпис, идентификация на подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или не отговарят на изискванията за формат на записа и попълване на съответния вид документ, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в тридневен срок от получаването им. (4) Подателят е длъжен в 7-дневен срок от получаването на отказа да подаде отговарящи на изискванията декларация, документ или данни. В този случай се прилага чл. 101, ал. 5 . Действия след приемането Чл. 103. (1) При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 , подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. (2) Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3. (3) В случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1 , те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието. Промени на подадени декларации и други данни или документи Чл. 104. (1) След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. (2) Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. (3) Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. (4) Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване. Глава четиринадесета УСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ Раздел I
Самоизчисляване и задължение за внасяне
Служебни корекции Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 , органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 . (2) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи чл. 154 не се прилага. (3) Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Установяване по данни от декларации Чл. 107. (1) Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. (2) Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. (4) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага. Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 2.98 Mb. Сподели с приятели:
|