Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Изтегляне 2.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чл. 148.
| Раздел II
Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски Инициатива и основания Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. (2) Задължението се изменя на следните основания: 1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван; 2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт; 3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред; 4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи. (3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно. (4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл. 154 . Правомощия във връзка с изменението Чл. 134. (1) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2 , е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. (2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава. (3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 . (4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо. (5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване. (6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт. Раздел III Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица Общи принципи Чл. 135. (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). (2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основания за прилагане на СИДДО Чл. 136. За целите на чл. 135, ал. 2 след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Удостоверяване на основанията Чл. 137. (1) Обстоятелствата по чл. 136 се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (2) Обстоятелствата по чл. 136, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика. (3) Обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. (4) Обстоятелствата по чл. 136, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. Доказателства Чл. 138. (1) Към искането по чл. 137, ал. 1 се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. (2) Доказателства по ал. 1 могат да бъдат: 1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице; 2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице; 3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял; 4. при доходи от лихви върху вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски; 5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите; 6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви; 7. при доходи от прехвърляне на: а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване; б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял; в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена. (3) Към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход. Подаване на искането Чл. 139. (1) Искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. (2) Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция - София. Договори с продължително действие Чл. 140. (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно. (2) Доходите от дивиденти не се смятат за доходи по ал. 1. (3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г.) Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок от настъпването им. Действия на органите по приходите Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1 . Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 - 138 и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО. (3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 108 от 2007 г.) От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО или непроизнасянето в срока по ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2. Когато във връзка с подадено искане по чл. 137, ал. 1 се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл. 135, ал. 2 се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането. (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането. (5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано прилагането на СИДДО. (6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., предишна ал. 5, изм., бр. 108 от 2007 г.) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно. Особени случаи Чл. 142. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 108 от 2007 г.) Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 108 от 2007 г.) В случаите по ал. 1, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139 . (3) След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129 . (4) При извършване на проверка по реда на чл. 129 или на ревизия обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец, а ако такова е подадено, становище по него не се издава. Раздел IV Процедура за обмен на информация с други държави Компетентен орган и условия за обмена на информация Чл. 143. (1) Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна. (2) Извън случаите по ал. 1, министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, и когато са изпълнени следните условия: 1. при условията на взаимност; 2. държавата, която иска информация, гарантира, че получената информация ще се смята за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и че предоставените сведения и документи ще се използват единствено за целите на данъчното облагане или в наказателно производство за данъчни престъпления (включително административни и съдебни производства), както и че сведенията и документите ще бъдат предоставени само на лица, органи и съдилища, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с данъчното облагане или преследването на данъчни престъпления; 3. държавата, която иска информация, гарантира готовност да отстрани всяко възможно двойно данъчно облагане при данъците върху доходите, печалбите и имуществата, като в случай на необходимост това може да стане по взаимно споразумение. (3) Разпоредбите на ал. 2 няма да се смятат като налагащи задължение да се: 1. предприемат административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика; 2. предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството и по обичайния административен ред; 3. предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на публичния ред. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2006 г., изм., бр. 52 от 2007 г.) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 52 от Закона за банките , тайна по смисъла на чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор. Раздел V
Процедура за взаимна помощ и обмен на информация с държавите - членки на Европейския съюз, в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии Обхват
Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да осъществява взаимна помощ и да обменя информация с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, относно установяването на задължения за следните данъци в Република България: 1. данък върху доходите на физическите лица; 2. окончателен годишен (патентен) данък; 3. корпоративен данък; 4. данъци, удържани при източника; 5. алтернативни данъци; 6. данъци върху имуществото. (2) Този раздел се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, въведени допълнително или вместо данъците по ал. 1. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентните органи на държавите членки и Европейската комисия за датата на въвеждане на тези данъци. Видове обмен на информация Чл. 143б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Този раздел урежда следните видове обмен на информация: 1. обмен при запитване; 2. автоматичен обмен; 3. спонтанен обмен. Обмен на информация при запитване Чл. 143в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) При запитване изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки информация, която е от значение за установяването на задължения за данъци върху доходите, имуществото и застрахователните премии. (2) За целите на ал. 1 органите по приходите упражняват правомощията, предвидени в този кодекс, за събиране на информация за установяване на задължения за данъци. Когато е необходимо, органите по приходите извършват ревизии или проверки. Автоматичен обмен на информация Чл. 143г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите по взаимно съгласие с компетентните органи на държавите членки определя категориите случаи и условията, при които редовно ще обменя информацията по чл. 143в, ал. 1 без предварително запитване. Спонтанен обмен на информация Чл. 143д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя по собствена инициатива на компетентния орган на друга държава членка информация от значение за установяването на задължения за данъци върху доходите, имуществото и застрахователните премии, когато: 1. има основание да предполага възможна загуба на приходи от данък в другата държава членка; 2. данъчно задължено лице ползва намаляване или освобождаване от данък в Република България, което би довело до увеличаване размера на дължимия данък или до възникване на задължение за данъци в другата държава членка; 3. търговските отношения между данъчно задължено лице в Република България и данъчно задължено лице в друга държава членка се осъществяват на територията на една или повече държави по такъв начин, че могат да доведат до намаляване на дължимия данък в Република България и/или в другата държава членка; 4. има основание да предполага, че фиктивно прехвърляне на печалба в рамките на група предприятия може да доведе до намаляване или неплащане на данъци; 5. информация, изпратена от компетентния орган на другата държава членка, е дала възможност да се узнаят факти и обстоятелства от значение за установяването на задължения за данъци върху доходите, имуществото и застрахователните премии в другата държава членка. (2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да обменя с компетентните органи на държавите членки информацията по ал. 1 и в други случаи. Срок за предоставяне на информация Чл. 143е. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя информацията по чл. 143б на компетентния орган на друга държава членка във възможно най-кратък срок. (2) Когато са налице пречки или основания за отказ за предоставяне на информацията, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите незабавно уведомява компетентния орган на другата държава членка относно пречките, съответно мотивите за отказа. Действия на компетентните органи в рамките на взаимната помощ Чл. 143ж. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) За целите на обмена на информацията по чл. 143б изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и компетентният орган на друга държава членка могат по взаимно съгласие да разрешат служители на данъчната администрация на едната държава членка да присъстват в хода на производството за установяване на задължения за данъци върху доходите, имуществото и застрахователните премии в другата държава членка. Едновременен контрол Чл. 143з. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Когато данъчните задължения на едно или повече данъчно задължени лица представляват взаимен интерес за две или повече държави членки, компетентните органи на тези държави могат по взаимно съгласие да осъществят едновременен контрол на лицата в рамките на своята компетентност с цел да обменят получената информация. Процедура за уведомяване Чл. 143и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) По молба на компетентния орган на друга държава членка органите по приходите връчват на адресата по реда, предвиден в този кодекс, актове и решения, издадени от данъчните органи на другата държава членка, свързани с прилагането на законодателството й в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии. (2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да изпрати на компетентния орган на друга държава членка молба за връчване на адресата на актове и решения, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл. 143а. (3) В молбата по ал. 2 се посочват предметът на акта или решението, което трябва да се връчи, името, адресът и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата. (4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите незабавно уведомява компетентния орган на другата държава членка за датата на връчване на акта или решението по ал. 1 на адресата. Отказ за предоставяне на информация Чл. 143к. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не е длъжен да предостави информация, когато: 1. не е възможно да получи тази информация съгласно законодателството или по обичайната административна практика; 2. има данни, че компетентният орган на другата държава членка не е изчерпал обичайните средства за получаване на исканата информация в собствената си държава; 3. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна, или търговски процес; 4. разкриването й противоречи на обществения ред; 5. компетентният орган на другата държава членка не може да предостави при условия на взаимност подобна информация. Поверителност и използване на информацията Чл. 143л. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Информацията, изпратена от компетентния орган на друга държава членка и съдържаща конкретни индивидуализиращи данни за лица и субекти съгласно чл. 72, ал. 1 , се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс. (2) Информацията по ал. 1 може да бъде предоставена само: 1. на лица, пряко занимаващи се с установяване на задължения за данъците по чл. 143а или осъществяващи административен контрол върху установяването; 2. в хода на административни и съдебни производства във връзка с установяване или преразглеждане на задължения за данъците по чл. 143а на лица, пряко занимаващи се с установяването или преразглеждането. (3) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана само за целите на установяване на задължения за данъците по чл. 143а или в хода на административни и съдебни производства във връзка с установяване или преразглеждане на задължения за тези данъци. (4) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана и за целите на установяване на задължения за данък върху добавената стойност, акциз и митни сборове. (5) Със съгласието на компетентния орган, предоставил информацията, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да я препрати на компетентния орган на друга държава членка. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да разреши предоставената от него информация на компетентния орган на една държава членка да бъде препратена на компетентния орган на друга държава членка. Раздел VI (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Процедура за обмен на информация с държавите - членки на Европейския съюз, относно доходи от спестявания Общи принципи Чл. 143м. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Този раздел урежда процедурата за предоставяне на информация относно доходи от спестявания: 1. изплатени от местен агент-платец на физическо лице, което е притежател на дохода и е местно лице на друга държава членка; 2. изплатени от местен стопански субект на агент-платец по чл. 143р . (2) Този раздел урежда и процедурата за обмен на информация между компетентните органи на държавите членки. Информация, предоставяна на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от агент-платците Чл. 143н. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Местните агент-платци предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация относно: 1. наименованието и адреса им; 2. данни за самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице; 3. номер на банковата сметка на притежателя на дохода, а в случай че няма сметка - вземането за дълг, за което се изплащат доходите от спестявания; 4. размера на изплатените доходи от спестявания. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя до 30 април на годината, следваща годината на изплащането на дохода, по утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите образец и обхваща всички доходи от спестявания, изплатени през съответната календарна година. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите упражнява контрол върху изпълнението на задълженията на местните агент-платци и местните стопански субекти. Самоличност на притежателя на дохода Чл. 143о. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Местният агент-платец установява самоличността на притежателя на дохода за договори, влезли в сила: 1. преди 1 януари 2004 г., въз основа на име и адрес съгласно наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари ; 2. на или след 1 януари 2004 г., въз основа на име, адрес и данъчен идентификационен номер, издаден в държавата членка, на която е местно лицето. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 самоличността се установява съгласно официалния документ за самоличност. Когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ. Когато данъчният идентификационен номер не е посочен в официален документ, не съществува или за него няма информация, самоличността се установява с дата и място на раждане съгласно официалния документ за самоличност. (3) Когато местен агент-платец разполага с информация, че физическото лице, на което изплаща доход от спестявания, не е притежател на дохода, той предприема действия за установяване самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице. В случай че агент-платецът не може да установи самоличността на притежателя на дохода, физическото лице се смята за притежател на дохода. Държава, на която притежателят на дохода е местно лице Чл. 143п. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) За целите на този раздел държавата, в която притежателят на дохода има постоянен адрес, се смята за държава, на която той е местно лице. Тази държава се определя от местния агент-платец за договори, влезли в сила: 1. преди 1 януари 2004 г., въз основа на наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари ; 2. на или след 1 януари 2004 г., въз основа на адреса, посочен в официалния документ за самоличност; когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ. (2) Независимо от ал. 1, физическото лице се смята за местно лице на трета държава, която не е държава членка, когато представи удостоверение, издадено от орган на третата държава, компетентен да издава удостоверения за местно лице за данъчни цели. Специфичен случай на агент-платец Чл. 143р. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Всяко неперсонифицирано дружество, на което се изплащат доходи от спестявания от стопански субект, се смята за агент-платец от момента на тяхното получаване, освен ако докаже на стопанския субект, че: 1. е юридическо лице, с изключение на avoin yhtio (Ay), kommandiittiyhtio (Ky)/oppet bolag или kommanditbolag във Финландия и handelsbolag (HB) или kommanditbolag (KB) в Швеция, или 2. се облага с данък според правилата за облагане на печалбата, или 3. е колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава членка, или 4. изплатените доходи не са в полза на притежател на дохода. (2) Неперсонифицираното дружество по ал. 1 може да бъде приравнено за целите на този раздел на колективна инвестиционна схема по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа , ако подаде молба по образец до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за издаване на удостоверение за приравняване на колективна инвестиционна схема. Удостоверението се издава в двумесечен срок от подаването на молбата и е валидно за съответната календарна година. (3) Неперсонифицираното дружество предоставя на стопанския субект, изплатил дохода от спестявания, удостоверението за приравняване на колективна инвестиционна схема, издадено от компетентния орган на съответната държава членка, при първото изплащане на доход от спестявания. (4) Агент-платецът по ал. 1 се смята, че е изплатил дохода от спестяване на притежателя на дохода в момента на получаване на дохода от стопанския субект. Информация, предоставяна на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от местните стопански субекти Чл. 143с. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Местен стопански субект, който изплаща доходи от спестявания на агент-платец по чл. 143р , предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите наименованието, адреса и общия размер на изплатените доходи от спестявания на агент-платеца. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя до 30 април на годината, следваща годината на изплащането на дохода, по утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите образец и обхваща всички доходи от спестявания, изплатени през съответната календарна година. Обмен на информация между компетентните органи на държавите членки относно доходите от спестявания Чл. 143т. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) До 30 юни всяка година изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща информацията по чл. 143н и 143с на компетентните органи на държавите членки, на които притежателите на доходите са местни лица, съответно на територията на които агент-платците по чл. 143р извършват стопанска дейност. (2) Обменът на информацията по ал. 1 се извършва при условията и по реда на чл. 143г и 143л . Удостоверение за освобождаване от данък при източника Чл. 143у. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) По молба на притежателя на дохода - местно лице на Република България, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава удостоверение за освобождаване от специалния данък при източника, налаган в Австрия, Белгия и Люксембург. Удостоверението се издава в двумесечен срок от подаването на молбата и е валидно за съответната календарна година. (2) Удостоверението по ал. 1 съдържа: 1. име, адрес и единен граждански номер на притежателя на дохода; 2. наименование и адрес на агент-платеца; 3. номер на банковата сметка на притежателя на дохода, а в случай че няма такъв, се посочва източникът на доходите от спестявания. (3) Притежателите на дохода уведомяват своевременно изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка промяна, настъпила по отношение на данните по ал. 2. ДЯЛ ТРЕТИ ОБЖАЛВАНЕ Глава седемнадесета ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Приложимост Чл. 144. (1) По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. (2) Разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго. (3) Когато органът по приходите или публичният изпълнител не изпълнява задълженията си в установените срокове, задълженото лице има право да подаде жалба за бавност до горестоящия административен орган. Горестоящият орган се произнася в тридневен срок и дава задължителни указания на органа по приходите. Съдържание и приложения на жалбата при административно обжалване Чл. 145. (1) Жалбата трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. (2) Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. писмените доказателства. Изпращане на преписката при административно обжалване Чл. 146. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Действия при просрочена или нередовна жалба Чл. 147. (1) Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. (2) Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган. (3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г.) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. Съобщаване на решението Чл. 148. Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му. Съдържание и приложения на жалбата до съда Чл. 149. (1) Жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1 . (2) Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. препис от жалбата за органа по приходите; 3. писмени доказателства; 4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива. Изпращане на жалбата при съдебно обжалване Чл. 150. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд. (2) Ако в срока по ал. 1 преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно. Проверка за допустимост на жалбата Чл. 151. (1) Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. (2) Ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2 , съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява. (3) Актът на съда по ал. 1 и 2 може да се обжалва пред Върховния административен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение. Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 2.98 Mb. Сподели с приятели:
|