Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Казахте, че всеки въпрос е агресивен и все пак ни окуражавате да задаваме въпроси. Защо е така?
ЗАЩОТО ТИ СИ АГРЕСИВЕН и се нуждаеш от катарзис. Имаш въпроси, които искаш да зададеш; може да нямаш смелостта да ги зададеш, затова те насърчавам. В теб се надигат въпроси; трябва да преминеш през това. Задавай ги. Не твърдя, че моите отговори ще ги унищожат -не. Моите отговори не са насочени към това. Моите отговори имат напълно различна цел. Те ще те накарат да разбереш, че всичките въпроси са безполезни, напразни, абсурдни. Бих искал да достигнеш до момента, в който умът спира да задава въпроси, но това ти не можеш да го направиш, защото си пълен с въпроси. Освободи се от тях, не ги потискай. Бъди смел. Дори и да знаеш, че са глупави, не ги крий, защото ако ги криеш, никога няма да успееш да се освободиш от тях. Дори да са нелепи - а всички въпроси са - питай. А аз не отговарям в действителност на твоите въпроси На твоите въпроси не може да се отговаря. Твоите въпроси са като човек, който е в делириум, чиято температура е предизвикала много силна треска в него. Тя се е повишила до тридесет и девет, четиридесет, четиридесет и един... и том е в делириум. И казва: "Всичко се мести, масата хвърчи в небето." И пита: "Къде отива тази маса?" Какво да му кажеш? Каквото и да му кажеш, няма да е вярно, защото масата изобщо не се е помръднала. А не можеш да го убедиш, че масата никъде не е отишла, тя си е в стаята, изобщо не се с помръдвала. Това няма да го убеди, защото не можеш да убедиш никой против собствените му преживявания. Как можеш да убедиш някого в разрез с неговия личен опит? Убеждението е възможно, когато собственият му опит го подкрепя, в противен случай не. Той вижда, че маса га лети, опитва се да се измъкне през прозореца, че масата има крила - и не само масата, леглото върху което лежи, то също скача и е готово, готово е всеки момент да излети... Как можеш да убедиш човек, който е в делириум? Ако се опиташ да го убедиш, ти също си луд. Само един луд лекар ще се опита да го убеди. Не, лекарят ще каже: "Не се тревожи, масата ще се върне. Ние ще я върнем обратно, не се тревожи. Ще направим нещо" Лекарят ще се опита да свали температурата му; когато температурата бъде свалена, масата ще се върне от само себе си. Когато температурата се нормализира, масата ще заеме своето място. Тя винаги си е стояла там - не се е помръднала и със сантиметър. Такава е ситуацията. Виждам, знам, че ти бълнуваш. А гози делириум е много фин - никакви термометри не могат ла го засекат, той е вътрешна, а не физическа температура. Вътрешно ти си в делириум. След това въпроси, въпроси и въпроси - подобно на мухи, те непрекъснато хвърчат. Ще ги помогна да питаш и дори ще те окуражавам, само за да се освободиш от тях. Това е катарзис, това е част от медитацията. Слушайки ме, постепенно ще достигнеш до момента, в който ще разбереш, че всички въпроси са безсмислени, всъщност няма смисъл да питаш. Когато това разбиране възникне в теб, ще имаш тотално различно отношение. Въпросите изчезват. Когато изчезнат всички въпроси, се появяват отговорите. И запомни добре, не съществуват толкова отговори, колкото са въпросите, има само един отговор на всички въпроси. Въпросите може да са милиони -отговорът е един. Има само един отговор - отговорът - и това е самопознанието. Така че ти помагам да осъзнаеш. Има една суфи история: Няколко човека минавали покрай един суфи манастир; просто от любопитство, влезли да видят какво става там. Хората били в катарзис, пищели, плачели, скачали, били напълно обезумели. Пътниците си помислили: "Това е манастир на безумци. Винаги сме мислели, че хората идват тук, за да получат просветление, но те са полудели." А Учителят седял сред този катарзис, сред този безумен хаос. Той седял безмълвно сред всичко това. Пътниците си мислели: "Защо Учителят седи безмълвно?" Някой от тяхната група предположил, че може би е прекалено уморен, може би твърде дълго е вършил това безумие. След няколко месеца отново минали покрай манастира на връщане към своя град, след като били си свършили работата. Отново го посетили, да видят, какво се случило с тези луди хора. Сега обаче всички седели безмълвно, никой не произнасял и дума. Когато се приближили до манастира, се уплашили: напуснали ли са го хората? Защото не личало в него да има някой. Когато влезли в него, всички били там, но седели мълчаливо. След няколко месеца отново се отправили на път по своя си работа. Любопитството отново ги завело в манастира. Погледнали, нямало никой, само Учителят седял там. Попитали: - Какво става тук? Учителят казал: - Когато минахте първия път, видяхте начинаещите. Те бяха изпълнени с лудост и аз ги насърчавах да я изкарат от себе си. Следващият път, когато минахте, те бяха постигнали реализация, бяха се успокоили. Затова седяха безмълвно. Нямаше нищо за правене. Сега, когато минавате за трети път, не остана необходимостта дори да бъдат тук. Сега могат да бъдат в тишина на всяко друго място по света, затова ги изпратих обратно в света. Чакам нова група. Когато следващия път минете, отново ще има лудост. Насърчавам те да питаш - то е за да изкарам ума ти навън. Това ще ти помогне да се успокоиш. Моите отговори всъщност не представляват усилие да ти отговарям на въпросите, то е усилие да ги убия, да унищожа въпросите. Ач не съм учител. Може би съм убиец, но не съм учител. Не те уча на нищо, просто унищожавам твоите въпроси. Щом веднъж всички въпроси са унищожени, главата ти е отсечена - аз съм те убил. Тогава си абсолютно безмълвен, задоволен, изцяло си си у дома. Не съществуват никакви проблеми - живееш живота си момент за момент, наслаждаваш се, радваш му се момент за момент. Не съществуват никакви проблеми. Аз съм против метафизиката, но трябва да говоря за метафизиката. Цялата ми дейност е терапевтична. Не съм метафизик. Моята работа е подобна на следната: имаш трън в петата си; с помощта на друг трън изваждам първия от стъпалото ти. Първият и вторият трън си приличат, между тях не съществува качествено различие. Когато първият е изваден с помощта на втория, захвърляме и двата. Когато изкарвам на бял свят твоите въпроси, не казвам да поставиш моите отговори на освободеното от тях място - не. Изхвърли и отговорите ми, както се освобождаваш от въпросите; в противен случай отговорите ми ще ти създадат проблеми. Недей да носиш моите отговори, те са само една терапия. Те са като тръни; могат да бъдат използвани, за да извадят други тръни от крака ти, след което и двата трябва да се изхвърлят. Четвъртия въпрос: Вернер Ерхард, един западен йога, казва, че проблемите, които си се опитал да промениш или пък си се примирил с тях, се разрешават в процеса на самия живот. Как това твърдение се отнася към медитацията? Несъвместими ли са двете неща? ЕРХАРД Е АБСОЛЮТНО ПРАВ, но ти можеш да го разбереш погрешно, защото това, което той казва, е толкова дълбоко, колкото всяко нещо, което може да каже Лаодзъ. Можеш да го разбереш неправилно. Опитай се да разбереш това. Дълбочините са опасни, и когато се слушат от невежи хора могат да станат много, много опасни. Свързана с твоята глупост, дълбочината може да де превърне във велико падение. Да, това е абсолютно вярно: проблемите, които си се опитал да промениш или пък си се примирил с тях, се разрешават в процеса на самия живот - това е вярно, такива са фактите, точно по този начин става. Но тогава възниква проблемът, дали медитацията е съвместима с това или не е. В този момент се намесва глупостта ти. Медитацията също е част от живота - трябва да я правиш, както правиш всички останали неща. Защо приемаш медитацията като нещо, което не е част от живота? Медитацията е част от живота, трябва да преминеш и през нея. Ти си стигнал до нея, зашото нещо в теб се нуждае от нея, иначе защо ще достигаш до нея? Не целият свят е дошъл при мен, а само няколко човека. Аз съм така достъпен за всички, както и за вас, които сте тук. Дори хората, които живеят в Пуна, не са дошли, а вие може би сте прекосили и океани. Във вас има нещо, едно силно желание за това... Сексьт сам по себе си не е живот, храната сама по себе си не е живот. Медитацията е в такава степен живот, колкото и всичко останало, и твоята работа в живота е да преминеш през нея. И сега, това, което казва Ерхард, е абсолютно вярно, факт... Нищо друго не е необходимо, човек трябва само да живее и всичко се урежда от само себе си. Но и медитацията е част от живота, йога също е част от живота, човек трябва да я преживее. Не можеш да избягаш от нея. Ако се опиташ да я избегнеш тази част, която не си удовлетворил, ще виси постоянно над теб и ти ще чувстваш, че нещо е останало недовършено. Бъди смел и не бягай от нищо. Където и да те заведе вътрешният ти живот, отивай! Да не те е грижа, къде те води. Понякога ще те отклонява от правия път, знам, но и лутането също е част от живота. Никой не може винаги да е прав и хората, които се опитват винаги да бъдат прави, умират като почти пълни неудачници. Не се тревожи, че можеш да се луташ, ако животът те накара да се отклониш, върви! Върви, изпълнен с щастие! Енергията, която те е отклонила, ще те върне обратно. Това отклонение може би е част от финалния етап на развитието. Това показва моя опит: накрая човек разбира, че всичко си пасва едно на друго. Всичко, което си правил, добро и лошо, правилно и неправилно, нравствено и безнравствено каквото и да си правил, накрая човек открива, че животът е наистина прекрасен, всичко си подхожда. Ако погледнеш назад, няма да искаш да промениш нищо, защото ако промениш дори и част, тогава би се променило и цялото. Това представлява приемането. Това означава индуис-ткото отношението към съдбата или мюсюлманското отношение към късмета. Отношението е много просто, то е следното: каквото и да се случи, приеми го като част от съдбата си. Потопи се в него. Не се дърпай. Ако трябва да грешиш, греши - но греши тотално. Ако трябва да падаш, падай, но падай тотално - като пиян, изцяло. Не се съпротивлявай, защото тогава ще пропуснеш. Ако трябва да живееш в мрак, живей в мрак - но щастливо и радостно. Защо да страдаш? Ако около себе си чувстваш ала, чувствай го - той може би е част от съдбата ти, част от твоето развитие. Разбира се, че когато някой преминава през ада, това е много трудно. Знам. Защото развитието е трудно. Когато някой преминава през проблем, през някакъв сърцераздирателен проблем, през криза, на човек му се иска да избяга; да не се изправи срещу него; да бъде страхливец. Но по този начин ще пропуснеш нещо, което е щяло да се превърне в част от финалното цяло, от финалната хармония. Ако си живял тотално... не поставям никакви условия. Казвам, да живееш без условия. Ако вътрешният ти глас ти казва да медитираш, медитирай. Ако вътрешният ти глас ти казва да пиеш, тогава пий и стани пияница. Но бъди тотален, защото само чрез тоталността, човек може да отиде отвъд. Само чрез тоталността човек бива трансформиран, защото само чрез тоталността човек разбира, какво прави. Хората идват при мен и ми казват, че в тях има страхотно много гняв, а те биха искали той да изчезне. Имат прекалено много от него и са страдали достатъчно заради него. Целият им живот е изпълнен със страдание. И те се разкайват много, когато се ядосат, се разкайват. Отново и отново се опитват да не се ядосват, решават да не се ядосват, влагат цялата си воля в това, но след няколко часа забравят всичко. Отново се случва нещо, възниква ситуация и те се ядосват. Какво да правят? Казвам им: Не се разкайвайте. Започнете оттук. Не се разкайвай, това е най-малкото, което можеш да направиш. Ядосай се, ядосай се тотално и не се разкайвай. И не съжалявай за това. Ядосал си се, приеми факта, че си човек с гневна натура. О'кей. Бъди тотално ядосан. Защото разкаянието не ти позволява да си тотално ядосан, нещо си сдържал. Тази част, която остава отвътре и не си я изразил, се превръща в отрова, в раково образование. Тя ще оцвети целия ти живот, всичкия ти живот. Ядосвай се и когато си ядосан, нека явлението бъде такова, че да можеш да кажеш: "Аз съм гневът, а не просто съм ядосан." Не е останал никой извън това, който да гледа - ти целият си гняв. То ще се превърне в огън, в адски огън. Ще бъде голямо страдание, но така трябва да бъде. Може да стане така, че ако наистина си в адския огън поне веднъж, ще бъдеш толкова буден по отношение на него, че няма да е нужно да взимаш решение срещу него. Самото преживяване ще е решило всичко - никога отново няма да се доближиш до него. Не че си дал обет за това, не че отиваш в църквата и се изповядваш, и се разкайваш... Хората започват да се наслаждават и на това; започват да се отдават и на разкаянието. Слушах, че една жена дошла за седми път при отеца в църквата, за да му изповяда греховете си. Дори отецът бил леко изненадан, защото тя винаги изповядвала един и същи грях - че правила любов с мъж, за когото не била женена. Отчето казало: - Седем пъти ли извърши греха или само веднъж? Тя отговорила: -Само веднъж. Той казал: - Тогава защо продължаваш да идваш и да ми се изповядваш? Вече се изповяда седем пъти. Тя казала: - Обичам да говоря за това. Толкова е хубаво просто да си го мислиш. Дори и във въображението, докато се изповядваш на отчето... Хората започват да се отдават на своето разкаяние, на своята изповед. Могат дори и да преувеличават - такова е моето усещане. "Изповеди"-те на свети Августин ми изглеждат като преувеличение; трябва да е прекалил. Самата идея да си извършил толкова много грехове, изглежда привлекателна. В Индия автобиографията на Ганди изглежда преувеличение. Той непрекъснато говори за своите грехове, като че ли им се наслаждава. Днес психолозите твърдят, че има хора, които преувеличават греховете си, защото на този фон се превръщат в големи светци Защото са се отказали не от някакви обикновени грехове, били са такива големи грешници, а сега са станали такива велики светци! Разстоянието е необятно и революцията е забележителна. Само великият грешник може да бъде велик светец. Как може да бъде такъв един обикновен грешник? Пушиш цигари - да не би да си мислиш, че можеш да станеш св. Августин или Ганди, само защото някога си пушил или си се заглеждал по жени и в теб се е надигала похот, само заради това? Няма да ти свърши работа, това не е достатъчно материал. Не можеш да създадеш велик светец от малки грехове, трябва да си велик грешник. Затова на хората, които пишат своите автобиографии, никога не трябва да се вярва. Трябва да съм изчел хиляди автобиографии, и такова е моето наблюдение, няма друг вид фантастика, която да е по-фантастична. Автобиографията е най-голямата фантастика. Всички автобиографии са измислици. Човек или непрекъснато величае себе си, или непрекъснато се осъжда, но и двата подхода са неправилни, защото и при двата начина, човек се превръща в нещо необикновено. Егото не може да бъде удовлетворено от това просто да си обикновен. Някой попитал Риндзай: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|