Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| - Какво правиш? Каква е твоята практика, каква е твоята садхана?.
И той отговорил съвсем обикновено нещо - как можеш да направиш автобиография от това? Казал: - Когато огладнея, ям, когато ми се доспи, лягам да спя, това е всичко. Как можеш да направиш автобиография от това? Риндзай изобщо не приличал на велик светец. Що за светец е това? След като Риндзай умрял, един негов ученик изнасял проповед в някакъв манастир. Някакъв човек, принадлежащ към противната секта, се изправил; той бил изпълнен със завист, защото толкова много хора се стекли да слушат Станал и казал: - Един въпрос, господине. Говорихте твърде много за своя Учител. Но истински Учител е моят. Той може да прави хиляди чудеса. Виждал съм го със собствените си очи: той стоеше на единия бряг на реката по време на сезона на дъждовете, реката беше придошла. На другия бряг стоеше ученик с бележник в ръка. На единия бряг моят Учител пишеше с молив, а написаното се появяваше в бележника на ученика на другия бряг на реката. Можете ли да кажете нещо за своя Учител, какви чудеса може да прави? Ученикът казал: - Знам само за едно чудо, което моят Учител правеше - всеки ден, всяка минута. В цялата зала настъпила мъртва тишина. Хората се изпълнили с любопитство: какво чудо е правел Риндзай? Ученикът казал: - Когато огладнееше, той се хранеше, а когато му се доспиваше, спеше. Това е единственото чудо, което правеше. Може и да не мислиш, че това е чудо, но то е. Това е много дълбок феномен. Това означава да си напълно естествен. Ти почти винаги се бориш. Когато огладнееш, не се храниш, защото трябва да свършиш хиляда и едно други неща; когато не си гладен, се храниш, защото е дошло времето за хранене. Когато ти се доспи, не го правиш, защото има танци, на които си струва да отидеш или филм, който искаш да изгледаш. Когато ти се спи, ти гледаш филм. Когато не ти се спи, защото филмът те е развълнувал прекалено много, тогава се опитваш да заспиш и ти се налага да взимаш успокоителни. Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, целият живот се превръща в празник. Ерхард е прав. Той казва нещо от Лаодзъ: "Проблемите, които си се опитвал да решиш или си се примирил с тях, се разрешават в процеса на самия живот." Живей живота си, живей го в неговата тоталност, движи се във всичките му измерения. - отдай се на всяко негово измерение, отдай се тотално и накрая ще разбереш, че всичко ти е помогнало. Всичко, казвам: дори и жена ти, която ти е създавала толкова неприятности, дори и това; дори и детето ти, което си обичал толкова много и което е умряло съвсем преждевременно, дори и това; дори и бизнесът, който се проваля и ти фалираш, да, дори и това. Всичко! Провал и успех, болка и удоволствие, правилно и неправилно, лутане и завръщане вкъщи - всичко помага. От този хаос се ражда хармонията. Но човек трябва да го изживее тотално. Не казвам, че всеки достига до тази хармония. Не, това е възможност. Човек може да достигне, може и да не успее и тези, които не успяват са онези, които страшно много искат да я достигнат. Хората, които я постигат са хората, които не ги е много много грижа за нейното постигане, те живеят момент за момент. Тази окончателна хармония, това кресчендо, е кумулативен резултат. Радвай'се, където и да се намираш, бъди благодарен, каквото и да притежаваш. Изпитвай дълбока благодарност - нека това е единствената ти молитва. Върви тотално натам, накъдето вървиш. Ако отиваш при проститутка, отивай тотално... а аз знам, че дори и при жена си не отиваш тотално. Ако пиеш вино, пий го тотално... а аз знам, че дори водата не пиеш тотално. Този недовършен живот не може да се превърне в кресчендо; този живот, живян винаги частично, недовършено, не може да създаде хармония. Ще умреш в хаос - затова винаги умираш, страхувайки се от смъртта. А когато смъртта почука на вратата ти, ще трепериш - защото хармонията на живота все още не е постигната, а смъртта е дошла. Не си живял живота си, а смъртта е дошла. Все още си незавършен, всъщност не си роден, а смъртта е дошла. Целият се тресеш. Човек, който е живял своя живот, който е изживял своя ден, винаги приема смъртта красиво, защото не е останало нищо, което да трябва да довърши или да направи. Направил е всичко, изживял е всичко и се е движил във всички посоки. Всичко, което животът е могъл да му предложи, той е натрупал в себе си. Събрал е меда на живота, сега е готов да умре. Не е останало нищо друго. Знаеш ли, че за една лъжица мед пчелата трябва да кацне върху пет хиляди цветя - за една лъжица мед, пет хиляди цветя! А за половин килограм мед - учените са го измерили - пчелите трябва да изминат хиляди километри. Една лъжица мед и пет хиляди цветя! Една лъжица хармония и пет хиляди преживявания, хиляди и хиляди изживявания... Запомни само едно нещо: където и да се намираш, бъди тотално там, иначе ще кацнеш на цветето и ще отлетиш без меда. Това е единственото нещастие, което може да се случи на човека, а то се случва почти с деветдесет и девет процента от хората. Толкова много бързаш - само си помисли за пчела, която толкова много бърза, че долита до цветето, но никога не каца върху него, защото много бърза да долети до следващото. Без да довърши, бърза към следващото, но когато достигне до него, нея я завладява копнежът да лети към друго. Посещава пет хиляди или пет милиона цветя, и се връща с празни ръце. Не бъди такъв тип пчела! Когато кацнеш върху някое цвете, наистина кацни върху него. Забрави за всички останали цветя на света - в този момент не съществуват други цветя. Стани пчела -бръмчи, наслаждавай се и се радвай на цветето. Бъди толкова тотален, колкото е възможно. Тогава събираш меда на живота и когато умреш, умираш в блаженство, в екстаз. Живял си. В сърцето ти няма оплаквания, никакво недоволство. И ще ти кажа, че ако си изживял всички моменти в тяхната тоталност, осъзнато, в момента на смъртта, можеш да благословиш всичко - приятелите си и враговете си. Да, също и своите врагове, защото без тях, нямаше да успееш да достигнеш до това кресчендо. Те са част, част от мистериозния феномен, представляващ живота. Петия въпрос: Веднъж казахте, че във въпроса се съдържа отговори, така че природата на въпроса определя характера на отговора. Какъв в такъв случай е най-фундаменталнкя въпрос, който умът може да зададе? УМЪТ НИКОГА не може да зададе фундаментални въпроси, защото каквото и да попита умът, задължително ще бъде повърхностно. Когато въпросът възниква от съществото ти, а не от ума, той няма да е вербален, той ще е екзистенциален. Ти ще си въпросът - тогава той е фундаментален. Един суфи мистик имал навика всеки ден да отива в джамията и да стои там, без да произнася нито дума в продължение на години. В хората се появило любопитство. Някой попитал: - Никога не казвате нищо, дори устните ви не потрепват, а ние ви наблюдавахме, гледахме ви внимателно. Ние дори не чувстваме дали че даже вътрешно произнасяте нещо; стоите тук като камък. Що за молитва е това? Мистикът казал: - Веднъж един прюсяк стоял пред двореца на владетеля. Владетелят излязъл, погледнал просяка и казал: "Какво искаш? Какво желаеш?" Просякът отговорил: "Ако, като ме гледаш, не можеш да разбереш, тогава няма смисъл да ти казвам. Ще отида пред друга къща. Погледни ме - гол през зимата, треперещ от студ. Погледни корема ми - залепил се е за гърба. Погледни крайниците ми - цялата плът е изчезнала. Останал съм само кожа и кости, а ти ме питаш какво искам? Нима присъствието ми тук не е достатъчно?" Царят се уплашил, просякът бил прав. Дал му много неща. А мистикът казал: "Тогава минавах оттам. От този ден престанах да се моля, защото какво мога кажа на владетеля на света? Може ли той да разбере мизерията, в която съм? Трябва ли да му я кажа? Да настоявам? Трябва ли да разговарям с него? Ако той не може да разбере моето същество, каква е ползата да му говоря? Безсмислено е: ако той не може да разбере съществото ми, няма да може да разбере и езика ми. Безмълвна е молитвата ми, не са въпросителни моите въпроси, без желания са моите желания. Това съм аз, това е тоталното ми същество." Това е фундаменталното, това е основното, това е рали калното - то идва от самите корени. Думата радикален, произлиза от "корени"8. Радикалният, основният, фундаменталният въпрос никога не се задава от ума. Умът не може да го зададе; умът е безсилен в това отношение. Умът е като вълните на океана. Можеш ли да ме попиташ коя е най-дълбоката вълна? Нито една вълна не е, нито една вълна не може да бъде, защото вълните могат да съществуват само на повърхността, те не могат да съществуват в дълбочината. В дълбините не съществуват вълни. Умът е повърхност, вълни. Всички въпроси, повдигнати от ума, са повърхностни. Фундаменталният въпрос се задава, когато умът е отпаднал. Той е въпрос от не-ума, той е въпрос от съществото. Тогава въпросът дори не се всрбализира вътре в теб, защото кой ще го вербализира. Умът е бил поставен настрана, цялото ти съществуване е въпросителен знак. И само когато този фундаментален въпрос е зададен, само тогава Учителят може да ти даде себе си в своята тоталност. Той може да излее себе си в твоето същество Когато задаваш повърхностни въпроси, разбира се, фундаментален отговор не може да се даде, защото ще попадне върху оглушали уши, върху оглушало сърце. Когато задаваш въпрос, качеството на отговора вече е определено от него. Шестия въпрос: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|