Дао. Трите Съкровища



страница48/49
Дата23.05.2024
Размер1.13 Mb.
#121290
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   49
dao1
- Какво правиш? Каква е твоята практика, каква е тво­ята садхана?.
И той отговорил съвсем обикновено нещо - как мо­жеш да направиш автобиография от това? Казал:
- Когато огладнея, ям, когато ми се доспи, лягам да спя, това е всичко.
Как можеш да направиш автобиография от това? Рин­дзай изобщо не приличал на велик светец. Що за светец е това?
След като Риндзай умрял, един негов ученик изнасял проповед в някакъв манастир. Някакъв човек, принадлежащ към противната секта, се изправил; той бил изпълнен със завист, защото толкова много хора се стекли да слушат
Станал и казал:
- Един въпрос, господине. Говорихте твърде много за своя Учител. Но истински Учител е моят. Той може да пра­ви хиляди чудеса. Виждал съм го със собствените си очи: той стоеше на единия бряг на реката по време на сезона на дъждовете, реката беше придошла. На другия бряг стоеше ученик с бележник в ръка. На единия бряг моят Учител пи­шеше с молив, а написаното се появяваше в бележника на ученика на другия бряг на реката. Можете ли да кажете не­що за своя Учител, какви чудеса може да прави?
Ученикът казал:
- Знам само за едно чудо, което моят Учител правеше - всеки ден, всяка минута.
В цялата зала настъпила мъртва тишина. Хората се изпълнили с любопитство: какво чудо е правел Риндзай? Ученикът казал:
- Когато огладнееше, той се хранеше, а когато му се доспиваше, спеше. Това е единственото чудо, което праве­ше.
Може и да не мислиш, че това е чудо, но то е. Това е много дълбок феномен. Това означава да си напълно естес­твен. Ти почти винаги се бориш. Когато огладнееш, не се храниш, защото трябва да свършиш хиляда и едно други неща; когато не си гладен, се храниш, защото е дошло вре­мето за хранене. Когато ти се доспи, не го правиш, защото има танци, на които си струва да отидеш или филм, който искаш да изгледаш. Когато ти се спи, ти гледаш филм. Ко­гато не ти се спи, защото филмът те е развълнувал прекале­но много, тогава се опитваш да заспиш и ти се налага да взимаш успокоителни.
Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, це­лият живот се превръща в празник.
Ерхард е прав. Той казва нещо от Лаодзъ: "Проблемите, които си се опитвал да решиш или си се при­мирил с тях, се разрешават в процеса на самия живот." Жи­вей живота си, живей го в неговата тоталност, движи се във всичките му измерения. - отдай се на всяко негово измере­ние, отдай се тотално и накрая ще разбереш, че всичко ти е помогнало. Всичко, казвам: дори и жена ти, която ти е съз­давала толкова неприятности, дори и това; дори и детето ти, което си обичал толкова много и което е умряло съвсем преждевременно, дори и това; дори и бизнесът, който се проваля и ти фалираш, да, дори и това. Всичко! Провал и успех, болка и удоволствие, правилно и неправилно, лутане и завръщане вкъщи - всичко помага.
От този хаос се ражда хармонията. Но човек трябва да го изживее тотално. Не казвам, че всеки достига до тази хармония. Не, това е възможност. Човек може да достигне, може и да не успее и тези, които не успяват са онези, които страшно много искат да я достигнат. Хората, които я пос­тигат са хората, които не ги е много много грижа за нейно­то постигане, те живеят момент за момент.
Тази окончателна хармония, това кресчендо, е куму­лативен резултат. Радвай'се, където и да се намираш, бъди благодарен, каквото и да притежаваш. Изпитвай дълбока благодарност - нека това е единствената ти молитва. Върви тотално натам, накъдето вървиш. Ако отиваш при прости­тутка, отивай тотално... а аз знам, че дори и при жена си не отиваш тотално. Ако пиеш вино, пий го тотално... а аз знам, че дори водата не пиеш тотално.
Този недовършен живот не може да се превърне в кресчендо; този живот, живян винаги частично, недовър­шено, не може да създаде хармония. Ще умреш в хаос - за­това винаги умираш, страхувайки се от смъртта. А когато смъртта почука на вратата ти, ще трепериш - защото хар­монията на живота все още не е постигната, а смъртта е дошла. Не си живял живота си, а смъртта е дошла. Все още си незавършен, всъщност не си роден, а смъртта е дошла. Целият се тресеш.
Човек, който е живял своя живот, който е изживял своя ден, винаги приема смъртта красиво, защото не е ос­танало нищо, което да трябва да довърши или да направи. Направил е всичко, изживял е всичко и се е движил във всички посоки. Всичко, което животът е могъл да му предложи, той е натрупал в себе си. Събрал е меда на живота, сега е готов да умре. Не е останало нищо друго.
Знаеш ли, че за една лъжица мед пчелата трябва да кацне върху пет хиляди цветя - за една лъжица мед, пет хи­ляди цветя! А за половин килограм мед - учените са го из­мерили - пчелите трябва да изминат хиляди километри. Ед­на лъжица мед и пет хиляди цветя! Една лъжица хармония и пет хиляди преживявания, хиляди и хиляди изживява­ния...
Запомни само едно нещо: където и да се намираш, бъ­ди тотално там, иначе ще кацнеш на цветето и ще отлетиш без меда. Това е единственото нещастие, което може да се случи на човека, а то се случва почти с деветдесет и девет процента от хората. Толкова много бързаш - само си по­мисли за пчела, която толкова много бърза, че долита до цветето, но никога не каца върху него, защото много бърза да долети до следващото. Без да довърши, бърза към след­ващото, но когато достигне до него, нея я завладява копне­жът да лети към друго. Посещава пет хиляди или пет мили­она цветя, и се връща с празни ръце. Не бъди такъв тип пчела! Когато кацнеш върху някое цвете, наистина кацни върху него. Забрави за всички останали цветя на света - в този момент не съществуват други цветя. Стани пчела -бръмчи, наслаждавай се и се радвай на цветето. Бъди тол­кова тотален, колкото е възможно. Тогава събираш меда на живота и когато умреш, умираш в блаженство, в екстаз. Живял си. В сърцето ти няма оплаквания, никакво недовол­ство.
И ще ти кажа, че ако си изживял всички моменти в тяхната тоталност, осъзнато, в момента на смъртта, можеш да благословиш всичко - приятелите си и враговете си. Да, също и своите врагове, защото без тях, нямаше да успееш да достигнеш до това кресчендо. Те са част, част от мисте­риозния феномен, представляващ живота.
Петия въпрос:
Веднъж казахте, че във въпроса се съдържа отгово­ри, така че природата на въпроса определя характера на отговора. Какъв в такъв случай е най-фундаменталнкя въпрос, който умът може да зададе?
УМЪТ НИКОГА не може да зададе фундаментални въпроси, защото каквото и да попита умът, задължително ще бъде повърхностно. Когато въпросът възниква от съ­ществото ти, а не от ума, той няма да е вербален, той ще е екзистенциален. Ти ще си въпросът - тогава той е фунда­ментален.
Един суфи мистик имал навика всеки ден да отива в джамията и да стои там, без да произнася нито дума в про­дължение на години. В хората се появило любопитство.
Някой попитал:
- Никога не казвате нищо, дори устните ви не потреп­ват, а ние ви наблюдавахме, гледахме ви внимателно. Ние дори не чувстваме дали че даже вътрешно произнасяте не­що; стоите тук като камък. Що за молитва е това?
Мистикът казал:
- Веднъж един прюсяк стоял пред двореца на владете­ля. Владетелят излязъл, погледнал просяка и казал: "Какво искаш? Какво желаеш?" Просякът отговорил: "Ако, като ме гледаш, не можеш да разбереш, тогава няма смисъл да ти казвам. Ще отида пред друга къща. Погледни ме - гол през зимата, треперещ от студ. Погледни корема ми - залепил се е за гърба. Погледни крайниците ми - цялата плът е изчез­нала. Останал съм само кожа и кости, а ти ме питаш какво искам? Нима присъствието ми тук не е достатъчно?" Царят се уплашил, просякът бил прав. Дал му много неща.
А мистикът казал: "Тогава минавах оттам. От този ден престанах да се моля, защото какво мога кажа на владетеля на света? Може ли той да разбере мизерията, в която съм? Трябва ли да му я кажа? Да настоявам? Трябва ли да разго­варям с него? Ако той не може да разбере моето същество, каква е ползата да му говоря? Безсмислено е: ако той не може да разбере съществото ми, няма да може да разбере и езика ми. Безмълвна е молитвата ми, не са въпросителни моите въпроси, без желания са моите желания. Това съм аз, това е тоталното ми същество."
Това е фундаменталното, това е основното, това е ра­ли калното - то идва от самите корени. Думата радикален, произлиза от "корени"8. Радикалният, основният, фунда­менталният въпрос никога не се задава от ума. Умът не мо­же да го зададе; умът е безсилен в това отношение. Умът е като вълните на океана. Можеш ли да ме попиташ коя е най-дълбоката вълна? Нито една вълна не е, нито една въл­на не може да бъде, защото вълните могат да съществуват само на повърхността, те не могат да съществуват в дълбо­чината. В дълбините не съществуват вълни.
Умът е повърхност, вълни. Всички въпроси, повдиг­нати от ума, са повърхностни. Фундаменталният въпрос се задава, когато умът е отпаднал. Той е въпрос от не-ума, той е въпрос от съществото. Тогава въпросът дори не се всрбализира вътре в теб, защото кой ще го вербализира.
Умът е бил поставен настрана, цялото ти съществуване е въпросителен знак.
И само когато този фундаментален въпрос е зададен, само тогава Учителят може да ти даде себе си в своята тоталност. Той може да излее себе си в твоето същество Ко­гато задаваш повърхностни въпроси, разбира се, фундамен­тален отговор не може да се даде, защото ще попадне върху оглушали уши, върху оглушало сърце. Когато задаваш въп­рос, качеството на отговора вече е определено от него.
Шестия въпрос:


Сподели с приятели:
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница