Дао, за което може да се говори не е абсолютното дао. Запомни това условие. Сега да видим сутрите: Когато всички хора на земята познаят красотата като красота, възниква (познанието) за грозотата. Когато всички хора на земята познаят доброто като добро, възниква (познанието) за злото. Лаодзъ е абсолютният анархист. Той казва: в момента, в който започнеш да мислиш за реда, възниква безредието. В момента, в който помислиш за Бог, дяволът вече присъства тук - защото мисленето е възможно единствено като противоположности; може да се мисли единствено за двойнствеността. Мисленето притежава дълбоко присъща дуалистинност, то е шизофренично, то е явление на раздвоение. Затова толкова се настоява върху постигането на състоянието на немислене - защото само тогава ще бъдеш един. Иначе ще бъдеш разполовен, разделен, раздвоен, ши-зофреничен.
На Запад шизофренията постепенно се е превърнала в нещо обичайно, защото всички западни религии, дълбоко по своята същност, са шизофренични; те разделят. Казват, че Бог е добър. Къде тогава да се постави цялото зло? Бог просто е добър и не може да бъде лош, а в живота има толкова зло - къде да се постави това зло? Затова се създава дяволът. В момента, в който създадеш бога, незабавно сътворяваш и дявола. Трябва да ти кажа - Лаодзъ никога не е говорил за Бога, никога. Нито веднъж не е използвал думата "бог", защото щом веднъж използваш думата "бог", незабавно през същата врата влиза и дяволът. Отвори вратата - през нея влизат и двамата заедно. Мисленето винаги е в противоположности.
Когато всички хора на земята познаят красотата като красота, възниква (познанието) за грозотата. Светът ще бъде красив, когато хората са забравили за красотата, защото тогава няма да съществува грозотата. Снегът ще е нравствен, когато хората напълно са забравили за думата "морал", защото тогава няма да съществува безнравствеността. В света ще царува ред, когато никой не го налага насила, когато няма да има кой да въвежда ред. Всички, които се опитват да въвеждат ред, причиняват вреда - предизвикват безредици и хаос. Ала това е трудно да се разбере. Трудно е, защото умът ни е бил обучен, образован от тези шизофренични мислители. Те казват Избери Бога и отхвърли дявола; бъди добър и не бъди лош. И колкото повече се опитваш да бъдеш добър, толкова повече усещаш своята лошотия вътре в себе си.
Никога ли не си забелязвал, че светците, които се опитват да бъдат абсолютно добродетелни, прекалено много мислят за своите грехове? В такъв случай прочети "Изповеди" на Св. Августин. Цял живот се опитва да бъде светец, и накрая се появява признанието за греха. Колкото повече се опитваш да бъдеш светец, толкова повече ще се чувстваш заобиколен от грехове. Опитай.се да бъдеш добър и ще усетиш колко си лош. Опитай се да обичаш и ще се изправиш срещу омразата, гнева, ревността, желанието за притежаване. Опитай се да бъдеш красив, и все повече ще осъзнаваш своята грозота.
Остави дуализма. Остави шизофреничното отношение. Бъди обикновен. А когато си обикновен, не знаеш кой си ти - красив или грозен.
Това е една суфи история:
Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.
- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.
Учителят попитал:
- Какъв е проблемът? Каква е причината за това? Човекът казал:
- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.
Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как можеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозота, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.
Та човекът казал:
- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?
Учителят извикал всички свои ученици и казал:
- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.
И казал точно това, което казва Лаодзъ. На своите ученици той казал:
- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.
И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза:
- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.
Та той ме попита: .
- Кажи ми сега в какво се състои проблемът? Но аз му казах:
- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!
Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзнаваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилемата, как можеш да не осъзнаваш себе си?
Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религиозен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави избор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съдържа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а светците не са успявали. Защото грешниците винаги са смирени; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции.
Ще ти разкажа една друга история.
Веднъж един светец почукал на небесните порти, а в същото време, точно до него, почукал и един грешник. Светецът познавал много добре този грешник. Живял в неговата махала, в същия град, и били умрели в един и същи ден.
Вратите се отворили. Вратарят, Свети Петър, дори не погледнал към светеца. Поканил да влезе грешника. Светецът се обидил. Било съвсем неочаквано да поканят грешника.
Той попитал Свети Петър:
- Какво става? Вие ме обиждате. Наранявате ме. Защо не ме посрещате така, както посрещнахте този грешник.
Свети Петър казал:
- Именно за това. Ти очакваш. Той не очаква. Той просто изпитва благодарност, че е пристигнал на Небето.
Ти чувстваш, че си го спечелил. Той изпитва благодатта на Бога; ти считаш, че си я постигнал благодарение на своите усилия. За теб то е постижение, а всички постижения принадлежат на егото. Той е смирен. Не може да повярва, че е дошъл в Рая.
Възможно е грешникът да постигне, а светецът да не успее. Ако светецът е прекалено изпълнен със своята святост, няма да успее.
Лаодзъ казва: