Дека ни е кусуро? Яна Шопкината, 1994г

• 
  Дедо попе, мене болестта не ми е у главата, ами е у клекавците на нозете и у лахтите на рацете.
  

• 
  Язе на кого сам чел, на всекиго е минало, тизе ша ми кажеш, че не ти е минало. Ти знаеш ли, че се либиш с Кара Димитър овчарчето, ама ако чуе майка му, кака Невена, че си занефелела, заболела, нема да даде да й пристапиш праго на къщата, камо ли снаа да й станеш.
  

• 
  Дедо попе, мина ми. Големио извади малио страх. Бабо попадио, откини ми една китка от слезента, да си я тура на главата, па ако некой пита оти сме дождали с баща ми, не казвай, че съм била нефелна, а речи, че ние сме стари рода, баща й я доведе при мене да я вода при Мария кроячката, да й шие теллия сукман.
  

• 
  Яно, оти бега от съборо, кога Пижо ми помага да те краднеме? Язе съм пригрозен, ама сам чорбаджия, а тизе си убавица, щех да те зографиша като Рилскийо манастир.
  

• 
  Нали за мене я краднехме?
  

• 
  Абре, улавци, вие не знаете кой на кого е помагал да ме крадне. Добре, че избегах, оти я сам мома, а не сам ябълка, да ме разделите на две. Щяхте да се потрепете зарад мене, единийо щеше да хване турмето, а другийо – църната, а язе щех да остана ни у момите мома, ни у женените – женета, ни напуштеница, а и Кара Димитър немаше да ме вземе, оти влачена мома е бракувана стока.
  

УМНИЯТ СВЕКЪР

Седели баба и старец воз огнището, ровили с машата у жарта, да се вари фасуло у гърнето и се ядосвали. Бабата рекла:

• 
  Старче-е-е, убава ни е снаата, ама е пръдлива, по дворо оди – пърди, у кащи влезне – търтори, това е кашмер кой я чуе.
  

• 
  Не се ядосвай, бабо, има и наука, па има и одука. Язе ша излезна до мегдано да вида какво-що има татъка, а вие с нея сложете софрата и ме чакайте да дойда, да пладнуваме.
  

• 
  Бабо, каква кьорава работа стая на мегдано, дошли са търговци и купуват пръдня. За една каца пръдня дават една юница и една жълтица. Ама сме стари, не можем да сдържаме.
  

• 
  Тате, не една, а три ша напълна.
  

• 
  Добре, снао, они ша дойдат чак другата неделя, дотогая требва да стискаш, та нийната каца да пълниш.
  

• 
  Айде, снао, търговците са дошли и докарали каците, айде с мене да те вода.
  
• 
  Е-е-е, тате, и със зъби да теглиш нема вече.
  

• 
  Земи я, снао, да я носиш, да светиш като слънце с нея, оти се отучи да пърдиш.
  

СТАЛИ ДВЕ

Една била баба ми Трена у селото. И дебела, и яка, и работна. Секи от нея се допитвал какво да работи. Арно, ама занефелела, заболела: треска, сърце, глава, половина. Па като я повели свекър и свекърва по баячки, по врачки, по църкви, манастире, та белким я оправат калугере и попове, а оно здравье отникъде.

Една вечер си дошла етърва й от чешмата, изсмеяла се колко може и рекла:

• 
  Како Трено, цело село се смее, че Пена е омесила хлеб без сол.
  

• 
  Мамо, тури ператнико да се грее вода, да се мия. Сега ми е по-добре, оти станахме две. Язе се поболих тогая, кога за сватбата на деверо омесих хлеб без сол, та станах за кашмер у селото.
  

МЕРАКО НА ВУТЕ

Голем мерак имаше по мене Вуте от Подуяне. Па като пойдох насам къде градо – рекох да мина откъде Подуяне, та белким го вида и он мене да види. Арно, ама като минах, пишман станах. От Подуянско пладнище нищо не останало. Като се дигнали ония здания, та опреди у небото. А на Герено, дека Вуте пасеше овците и играехме оро, направили нещо – думат му стадион, да си играят татъка дечурлията – да ритат топки.

А Вуте застанал пред читалище Възраждане, остарел, побелел, оглушел, окьоравел, турил очила, подпира се с бастун.

• 
  Оно фризерката на площад Славейков знае каква сам и язе...
  

• 
  Що рече?
  
• 
  Фризерката казва, че язе съм най-арната шопкина.
  
• 
  Оно си е истина така. Знаеш ли колика мома беше? Сите ергене те аресвааме, сакахме те, оти беше 120 ока, яка за работа, а па иначе бела-цервена като ябълка, да те изеде човек. А па като запееше в полите на Стара планина на вашата нива, гласо ти се понесе над Сперла, Бангерица, надоле към Челопечене, през Тунесвет, та стигне чак на Подуанско пладнище. Язе тамо пасех овците, подпирах се на гегата, слушам ти гласо. „Море боли Яно, бело гърло, Яно ле убава... Море не е гърло като гърло, най е гърло бисер зърно. Яно ле-е-е убава-а-а“ или оная: „Овчар мома лаже“: Пладнувай девойкьо, че е пладне дошло. Дошло и минало. А она му каже: Овчарко ле лудо, лажи кого лажеш мене немой лага и я брата имам и он овчар оди и он пладне знае: кога пладне дойде сърпо потемнее, буряно повеене, под сноп сенкя нема!. Слушам, слушам ти гласо, нагода кавало по тебе, па си думам: Те тая мома да сака да ме земе, друго ми не требва, она да пее, а язе да свира с кавало. Яно, оти не ме щея тогая, кога бех ерген? Да не бех маничок – маж като плас, като купа сено, а па бел-цървен като чукундур.
  
• 
  Е, па, Вуте, немах си мерак по тебе, бре човек, немах си мерак!
  
• 
  Ега ти опустее и мерако и пущиняко, па да си казала каков го сакаш, таков да съм го правил, та за мене да се беше оженила, не за Кара Димитър, црън като некалайсан тиган.
  

• 
  Е па, Вуте, он мерако се не прави бре, он сам доожда – двама млади, като се аресват и се срещнат, па като им се разтупа тука по-така, като им заиграят всичките жили, по ръцете, по нодзете, като се погледнат в очите им светулки, светулки, па като се превърнат на светкавица, та ги тресне през пазвата у сърцето, те това е мерако, он влезе там, увие се като змия и после само те притиска и он що каже, а не ти що сакаш горе от главата.
  
• 
  Яно, та тизе тогая по-голем си ги имала по мене. Оти като те срещнах, не само ти се разтупаше тука по така, а и сукмано ти зарипаше, па и зъбите ти затраскаа като на вълк за ягне. А от гяволищина хванеш света та избегаш.
  
• 
  А бе, улавецо, язе за това те не щеях. Това не е мерак бре, човек, това е страа. Страо те кара на беганье, е мерако на стояне, ка стоиш, стои ти се, не сещаш се да си пойдеш.
  
• 
  А ма, Яно, мерако не може ли да се появи и у женени?
  
• 
  Може, Вуте, ама това е вече на разтури каща.
  
• 
  А ние, като сме си очували децата, немаме никакво гайле, имаме си пенсия, какво ша речеш?
  
• 
  Леле, Вуте, ша реча, че мене от кърпата и китката по-нагоре, а тебе от капата е мръднало нещо, та не може да го върне ни доктор, ни баячка. Само поп може да го сапре (с дървен кръст)!
  

И ДВАМАТА ДОВОЛНИ

Като се разтури саборо Яна вика на Вуте:

• 
  Вуте, мъркна се, мене ме е страх сама да си пойда, а да ме изпратиш. Нали знаеш, човеко ми Кара Димитър е овчар, дома има печено ягне, пресно сирене, вино, ракия, да апнеш, да пинеш и да се видите с Кара Димитър.
  

• 
  Язе не сакам името му да чуя, а она ме кара да седнем на една софра с него, да ядем и да пием – не ща. Яно, таквая ми е работата, не мога да дойда.
  
• 
  Каква ти е работата бре, Вуте, оно низ Подуяне сега ти се телат кравите и ти се жребат кобили, та не можеш да ги оставиш! Знам дека ти е кусуро, у пустата ходня се усмете, та не можеш да одиш! Иначе дека ще оставиш келепиро – на ядене и пиене!
  
• 
  Айде, Яно, сбогом!
  
• 
  Вуте, тизе остана доволен, че те поканих. А язе, че нема да дойдеш!
  

ДЕКА РАСЪЛ, ДЕКА ПАСЪЛ

Кой войник не оди, он е кусурлия. Та те ти го и Герчо Герчов от село Сеславци. Пристигна у 6-ти пеотен полк с опинци, с навуща, чешире и менте, застана пред фелдфебело като воле – войник да го облече. Рови домакино, хвърля – се най-големи дреи - ни куртка, ни брич, ни чизми, нищо му не стая. Ядоса се фелтфебело, па рече:

• 
  Дека расло и пасло низ Софийско поле, та се пръкна толик Крали Марко. Едната ти нога у Бояна, а другата – у Яна.
  

• 
  Оно е у гора, и у поле. Расал, пасал у село Сеславци.
  

• 
  Тоя ша ми пояде платно двойно.
  

Фелдфебело на един лист писа, прави, чини, па рече:

• 
  Грамотен ли си, бре Герчо?
  
• 
  Ба, грамуден съм.
  
• 
  Ела тука да се подпишеш на листо, оти двойно материали поаби. Дека щехме да облечеме още два войника, ти пояде и плат и гьон за трима.
  

Фелдфебело се засмея, почеса се по главата, па рече: Герчо, Герчо, колик ти е стано на снагата, ако ти е толик акъло у главата, щехме командир на полко да те направим.

А Герчо подскокна и рече: Сакън, само това не сакам да стана. Язе съм дошел като войник през казармата да мина, та човек да стана. Оти Гьоре Бранков най-убава щерка има – Дуда, яка като хала, сите ергене по нея търчат, а он дума: Само на Герчо я давам, ама войник да отслужи.
ДА БЕХ МИРНО СЕДЕЛА, НЕ БИХ ЧУДО ВИДЕЛА

Вида, кметицата на Буава, тъче платно и лути клетви кмето кълне:

• 
  Ега даде господ, дека си седнал, да не станеш. Сновеш като снователкя, от общината у кръчмата, от кръчмата у общината. Лажеш, мажеш, тоя-оня, а мене ме смаза. Толика каща върта, толко стока гледам. Откак се ожених, бел ден не видех. А народо, от страна като гледа, най-късметлийкя ме изкарва. Речат: Що й е, кметица, чорбаджика. А мене ми душа знае колико тегло тегла с тая пияница.
  

• 
  Добро вечер, жено!
  
• 
  Море, като пипна остено, ша ти дам жено! - захвана кметицата. - От тебе у това село по-долен нема. Всеки знае, че дом, нива, стока има, а тизе, като си се увълчил у тая пуста община, като че ти е бащиния. Ега гръмне, па да тресне, право у сърце да те удари, па да те запали, па на църн въглен да станеш, та да знам, че съм вдовица и маж немам.
  

• 
  Мене ма е село избрало да го оправам, тизе ша ми кажеш, че не чина. Тури столу до разбойо, като скокна връз платното, та всичките нишки да покина.
  

• 
  Да бех мирно седела, не бих чудо видела.
  

НАНЕ ВУТЕ ОТ ВОЛУЯК

Срещнах нане Вуте от Волуяк, па му рекох:

• 
  Що стана бре, нане Вуте, двеиядната година дойде, народо мина къде културите, а ние шопето си стоиме на едно место.
  

• 
  Яно, тия култури, дека растат у земята, ги признавам, ама тия, дека фърчат, та и тизе пойде по них, за нищо ги не френгесвам. Нали знаеш, че нам шопето ни думат, че сме дървени и оно си е истина така. Ако рече малко да навия натака или наонака, ша се строша като ярем и после нема да мога да тегла, па и най-големата щуротия, дека може да направа – ша маана кака ти Пена, жена ми, без нея децата ша излезнат хулигане и ша се довърши шопскио кьок. Та ти казвам, Яно, от земята се не двоя, оти она дава, а не зима. Пена я държа да я работи и да гледа децата, а язе си крива капата натака наонака, пуша с лулата, пия си ракията и я карам да ми пее и тогая, кога й се реве. Да се види, че тука у наше шопско петел пее, а кокошката само кудкудяка и носи.
  

ГАЙЛЕТО НА ПЕНА

• 
  Арно сам, станах баба.
  
• 
  Каква баба, ма? Есенеска се видемо и тизе каза, че не си женила ни една от момите.
  
• 
  Нали знаеш, че сега се работи по прекинатите, скрапените срокове.
  
• 
  Айде, айде – рекох – това прекинеш ли го, оно ойде по гяволете.
  
• 
  Е па, оно нали се работи и с планове. На предната година се спущат, па надзадната що излезне, това.
  
• 
  Е-е-е, така може.
  
• 
  Па го кръстия на моето име, та го гледам, капа, повивам, люлям. Кръстия я Поликсена. Ако са били прости майките и бабите ни, та са ни кръщавали със стари български имена, сега народо учен, излезна по Европата и виде, че наште имена са нечанливи и захванаа да кръщават с французки, немцойски, италиански имена. А средната я сгодихме. Ти знаеш, сестро, по наше време какво беше, като сме годени, от срамове гледахме надоле, само у клюнките (върховете) на опинките. Заведохме я на женския пазар да пазаруваме за сватбата. А оно мари, сестро мила, като дигнало глава нагоре, очите му играят като на сокол. Викам й - Засрами се ма, годеница си, свекър, свекърва, момче. А оно знаеш ли що ми рече:
  
• 
  Е па, мамо, разгледвам, може да вида некой по-арен. В неделя ша подпиша брак, па у понеделник ша дам молба за развод.
  

• 
  Седи ма, барем да вечераш, да не одиш гладна. Она рече:
  
• 
  Ба-а, ша седна да ти ям ония чорби от кисалец и щафиняк, от них ми прикиснаа червата. Язе ша ода у градо на ресторант.
  
• 
  Тизе ша одиш, ако ти дам пари.
  

• 
  А па тебе, кой те дири? Язе ша хвана некой, кой може да плати.
  

• 
  Пено, мари, много окасни момата нощеска, върна се у втори петли, у три саато.
  
• 
  Сбъркал си стрелките – рекох – оно е било рано, 12 и петнайсе, а ти си направил на три.
  
• 
  Я, какво сам се объркал. Язе като я видех, че си дойде, светнах ламбата, събудих бабичката, турихме пенджерите (очилата де) и гледахме и двамата – три саато беше.
  
• 
  Нане, язе станах да меса погача, че ша ода на сбора, слоши ми се, заигра ми под гръдите, па я дигнах да стане. Па й рекох да оди да донесе студена вода от чучуро, да пина, да се понаплискам, белки ми се разкара.
  
• 
  Каков чучур, ма, ни котле, ни канче носеше. Чантата й беше през рамо, до нея стоеше един брадат.
  
• 
  Е-е-е, това е било попо, он нали живее срещу чучуро, може да го е окнала да ми чети за здравье.
  
• 
  Каков поп, ма? Они се беа сталили, па кога се зацаливаа, та на пърсти броих 10 пати, 11-ио ме изеде пустио тутун, прокашлях се и о они се раздвоиа.
  

• 
  Па не ядосвай се ма, Пено, па като е рекъл, та какво? Дума дупка не прави.
  

- Сестро, ти не знаеш колико е нийното казванье. Он като стане заран, па отиде с лулата у меаната, а жена му с урката и вретеното у маалата, па като заорат, па като заказват, тизе ша речеш, че е като по телевизоро, и по-големо даже.

Арен е нашио, шопскио край, земята е много плодовита, дава по два-три берекета на годината, ама ако я работиш. Ако я не работиш, бурян расте човешки бой – по-висок от мене. Има и друго нещо, що много вирее язе сакам да го има, ама да е по-манечко – това е душманлъко. Ако не е он, гладни ша помреме. Секи ша рече – мене ми стига толко, колко имам, нека работат другите, ако им не стига. А и язе, ако реча така, какво ша стане. А душманлъко ни ръга като остен вол кво го мушат, та да оди и вика: Я гледай тоя що има, а тизе немаш.

Ние по нашио край сме таквия, язе сакам я що имам он да нема, а он сака па язе ич да немам. Те това ни е докарало та работиме, да има и артисва. Оти те тия, ние, що одиме със сукман и опинки – шопкините, селянките, ако нечеме малко да полегнеме да лежиме, ша ни ареше, оти от сичките работи най-убава е лежането. Ша полежиме, па по некое време ша речеме:

• 
  Абе, а да станеме, да работиме, оти готовото се дояжда. Каца сирене да имаш, ако не дотураш и оно се дояде.
  

• 
  Я по-арно да си полежите, оти от работа се не убавее, а се гърбавее. Щурецо само свири и пее и пак добре живее, нему и името е такова „щурец“. Ама ние сме човеци, а човек без труд е жив труп и ако легнеме още един пат да заусниме, да заспиме, всичко ша отъне у буренаци и нищо нема да се роди. Казвам ви, че ша гладуваме като пцета през Велики пости, оти нема кокале. А па тия, граждането от градовете, ша речат:
  
• 
  Ние се вардиме да ни не уволнат, та си работиме и ни плащат, можеме да си купуваме какво сакаме от магазинете.
  
• 
  А язе им казвам, че и они ша гладуват покрай нас, оти нийното що работат се не яде, а нашето. Ния, що работиме земьята, она ни рани сичките. Та сакам да кажем накрайо, да работиме земьята, оти она дава, а не зима, а и душманлъко да го има, та да ни ръга да работиме.
  

ЛАКОМИЯТА

Душманлъко има сестра – лакомията. Него сакам да го има по-малко, ама нея не сакам да я вида. От нея се варда като от огин. Она е лепа, гиздава, работи из търговията, банките, па като се усуче по некое бакалче, та рече:

• 
  Ей момче, портофело у джепо ти се е надул от банктони, па и пълна чанта с пари носиш – работата ти е наедре, тебе ти не прилега вече стара кола, купи си Мерцедес, па си смени и жената, оти е одъртела.
  

• 
  Язе се не лажа!
  

• 
  Тая убава кола на слънце, на пек, на дъжд и снег ша се порази. Я бръкни още еднаж у парите, па си земи да си направиш и един гараж. Па оти да не е вила на два етажа с два гаража. Децата са ти две, та си вземи още от парите.
  

• 
  Е-е-е, толик търговец станах, прилега ли ми да живея по село. Истина и тук живеят хора, ама язе я да си купа у центъро на градо. Да ода по жълти плочки, не да газа кал.
  

• 
  Лакомията е жена, нищо че ми е сестра, толко сърчено, толики работи направи, я язе да взема да притисна малко търговчето, оно много преяде, да се уригне.
  

Е па оно, ако не са те тия, дека им се не напуша работа, пенсионерите, очилатете, язважиите, гастритаджиите, тия, що шекеро на най-горната граница дигат – дека им думат ревизоре, секо търговче ше си набави що му треба, ни го чул некой, ни го видел. Ама некой ревизор като влезне у дуйкяно, като се зарови по тефтерете, по сметките му, като молец кога се завре у вълнена дреха, та я се сяде, те така оти сичките квитанции му съджвака, па като се улови за некоя нула, та вкара момчето у затворо. За една нула, та го вкара у затворо! Е, сите знаеме, че нулата е нищо и десет да се наредат, па са си нищо, ама пред них като туриш едно число, оно стане нещо. А момчето заработи със задната нула. Па се намери по некой и по-разбран ревизор. Рече – ша си трая, ама ми дай половин нула. Арно, ама и двамата им малее, па речат – а да заработиме и с втората нула, да дадеме от них и на тоя, що е над назе, та да ни е печена работата.

Като остане зад решетките, пред него застане скасана, одрипана – сиромашията. Подаде му раце, па рече:

• 
  А бре, момче, оти така направи? Оно сакаше по у дълго време и по по-малкочка! А ти го направи у крапо и по коджа, та те хванаа. С мене зафана и с мене ша свършиш!
  

ГРУЙО САИРО

Пойдох да ида на съборо у Елин Пелин. Като стигнах до Янещица, изтреска една каруца зад мене. Като се обърнах, оно нане Груйо. Язе си помислих, че ша сапре да ме качи, а он като шибна коньовете, та света хвана. А язе като се затръкнах, па като заоках:

• 
  Нане Груйо, нане Груйо. Оти ме не качи?
  
• 
  Е па, от дека да знам какво ша сгода. Може да сбъркам, може да се похвалиш некъде, че зорле съм те качил.
  

А он вика: Дека и тизе, на съборо.

Па язе му викам: Па ни пееш, ни свириш. Що ша чиниш там?

• 
  Е па, саир ша чина, кат таквия като тебе - метлата зад вратата, урката и вретенето под кревато, китката на ухото, па айде на хорото.
  

А он вика:

• 
  Оти елинпелинчани не знаеш ли кви са? Като запият, заядат, кащата да му гори, он не стая. Като заиграят, запеят, ако ще капата на главата му да се запали, он се не сеща да я свали. Ша погледам до пладне, дорде ги хване пиеньето, па като шибна коньете, та низ ливади и лицерни – ша си напълна колата. Та ем саир, ем келепир. Саабале ша има що да ората у меаната, па и стоката си ша нахрана с тревата. Ама тебе да те пита човек, защо те бият ветрищата по патищата?
  

ОНО ТИ Е ЗА СЕФТЕ, ША АЛАЩИШЕШ

• 
  Како Яндо, како Яндо – изока баба Гена Миташовоа, - дома ли е баба ти ма, Василку, че ида да ми бае.
  

• 
  Хванала ме е злината, всичките заби и цалата глава ме боли, па гледам дворо сте побелили с пелени, манечки ли имате?
  

• 
  Имам си преунук, Василка си има син. Е-е-е, Гено, какво беше по наше време, с две-три пелени отгледаш десетина деца, а сега на унуката триесе не стигат, туку развива, повива детето. С него си играе като с маче. Викам й: Стига си го катрила натака наонака, ша му изтровиш съно. Па она вика: Може ли да го не преповия, като се е напикало. А язе й викам: Барем ношкя го не катри, ша го изстудиш, нему напиканото си му държи жежко. Ама кой те чуе... Язе съм родила баща й на нивата.
  

• 
  Како Яндо, претичам ти дума, язе Стоян съм го носила дванаесе месеца у мене. Още тогая се преянъчи та си е кльощав и сега.
  

• 
  Де ма, да не си кобила та го носиш днанаесе месеца, па да го родиш.
  
• 
  Знам си, рече баба Гена, от Сирни до Сирни поклади съм го носила. Та, Гено, да си дойдем на думата какво родих баща й. Беше у жатва, станах сабаалем, оно ме свива сърце, като че смия ме пие за пупоко. Свекърва немах, че беше умрела, а се оплаках на кака Кула – етървата. Она вика: Какво нема да те боли, сърчесала си вчера на жатвата, изпи една стовна студена вода от Гетовата дупка, па после на пладне се изтегна под Чаневата круша, заспа на сенкя и си сърчасала. Сега е работно време, не лежи се, зимай стовната с вода, сърпо и иди на нивата. Оно ша нагрее сълнце, ша се загрееш и ша ти мине. И язе, Гено, едва, душо, отидох на нивата. Захвана да ме прегризва и у кръсто. Рекох си: Само съм оградисала на пладне под крушата, старите речеа, че що има нощеска у полунощ го има и днеска у пладне – некоя самовила ме е нагазила. Отжънах една ръкойкя, па рекох: А да седна, белки ша ми е по-добре. Седнах, оно още по-зле, легнах – триста зла. Надигнах се та станах, заодих малко натака, наонака и оно току нещо тупна между нодзете ми и изпища. И язе туку се свлекох, паднах до него и заревах колко мога. Добре че през браздата жанеше кака Дулунка, та дотърче и вика:
  
  
  Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
  2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
  2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
  2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
  2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
  2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
  2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
  2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
  2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
  2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"
  
  
  
  Изтегляне 363 Kb.
  
  Сподели с приятели: