Дека ни е кусуро? Яна Шопкината, 1994г

• 
  Язе дира министеро, ама да не е доктор, оти от них ида да се оплаквам.
  

• 
  Та и министеро е доктор, може ли да е началник на докторе, а да не е доктор?
  
• 
  Он нема да ме разбере, ама а де, да изаба дума.
  

• 
  Тетка, оти изтърчахте оттам?
  
• 
  Е па, некой хвърли нещо, та се строши, па като завуня, като замериса!
  
• 
  Язе хвърлих едно яйце, дека го носа от село. Язе съм го пекла 15 дена на сълнце, на песок и вода, мислех, че от него ще се излюпи да изфръкне едно петле, да кукурига. Оно излезна пусти запърток. Те така сте подлъгали цел народ тука по морето, та са се изпекли, белат се като гущере, да те е гад да ги гледаш.
  
• 
  Я слушай да ти кажа, шопкино, медицината у цал свет е доказала, че сълнцето е здраве, тизе ша ме учиш на акъл! Я си иди, та си гледай твойте работи, а язе мойте.
  
• 
  Така ли е? Чекай да си ида у софийското поле, оти само язе съм насеяла леща, па она стана скъпа, та да я ускуба, па вие седете тука на морето, нека ви скубат с двойни цени, па наесен като дойдете на пазаро, язе, стрина, ще ви ускуба с тройни, та да видите коя е тетка ви Яна.
  

ВУТЕ И МОРЕТО

Акъло ли, ветъро ли ме завея, Яно, та на Църно море се намерих. Оно страотиа ти казвам, като се затласкало онова море нагоре-надоле, да се чудиш дека че пойде, а народ досущ голи се наръгали у него като биволе у гьол. Рекох: да се саблеча и я на тия 80 годин гол, не иде, аде да сабуя опинките и чорепете. Седнах та си натопих нодзете у водата. Те ти го отстреща едно моме, като пемперюга – досущ голо лети каде мене. Хванаа ме срамовете, наводех се надоле да го не гледам, а оно клекна до мене и заороте нещо – як се мааш? Що перцуеш, видех, че не е тукашно, захвана да ме пипа мушабаците на ризата, на ментето, рекох си: Това какво зараде, ща ме съблече гол. Чекай да извада саламо, дека си го носех с мене, да му отрежа едно парче да мяще, да яде, та да трае и да ме не пипа. Изеде го, та рече: Тенку е! Резнах й пак, она го изеде и па рече: Тенку е! Рекох си: Ако си го ти купила, ша видиш дали е тенко или е дебело. 100 лева килото. Она стана и вика: Бай, бай. Рекох: Да не съм бабичка, та да ти бая. И она отлете на друга страна. Току видех, че над мене се е надвесило нещо църно като гарван. Като се утурачих у него, видех, че е полицай и ми рече: Ей, шопе, какви си се накутил като годен циганин пред Ендека, хоро да играш. Требе да се съблечеш, тука е море. Оти замърсяваш околната среда? Я гледай що са обелки от салам? Глоба! 100 лева. Дадох ги, евтино минах!
ГРАДСКИТЕ КУЧЕТА

Продавам яйца на пазаро според народо: на закъсали по 1.30, на други по 1.50. Па като се зададе един убав голем човек рекох: Тоя е или професор, или артист. Они вземат коджа пари и от него ша сакам по 2 лева. Па като погледнах по-надоле видох дека е с куче вълча порода, високо колкото магаре, а угоено като теле. Изплезило червен език като човешка длан и язе си глътнах мойо на унетре от страх. Приклекнаа ми поднозете и коленичих у кошницата. Строших и кошница и яйца – ни кошница, ни яйца, ни пари. А човеко прииде при мене и рече:

• 
  Како Яно, язе мисла, че вече си се ограмотила, а тизе си си още проста. Това куче не е като тиа, дека ти ги знаеш, да лае и хапе.
  
• 
  Е па от дека да знам, на куче да немаш вера. Ако рипне връз мене, какво ша чина. А бре човече, нас простотията ни учеа да се вардиме от кучешки и котешки тении, а вие ги заврехте по апартаментите си, да ви ги бербатат.
  

• 
  Како Яно, нали знаеш, посакаа от Закона за самозадоволяването всеки да отглежда нещо странично. Ние по градовете се чудехме, зверихме – кон да гледаме, овца, коза, теле – ще замязаме на селяне. Па рекохме: по селата довършиа кучешкио сой, а ние да го развъдиме у градовете. Тебе ти е лесно, како Яно, турила си толика голема китка на главата си, по цал ден пееш и работиш на блоко, що е най-едър витамин цал го лапнеш или го откраднеш и туриш у торбата, та вечер отнесеш и за децата. Що артише, го пратите по градовете. Па като ръгнеш по слозите с чувало, та го напълниш с штир, лобода, мащерика, занесеш го дома, у котар или у кочина го изтрасиш на прасе, на теле и оно гледа като улаво. Шмута, шмута и го изяде. За 5-6 месеца се угои. Продадеш го, па с парите купиш фураж, за кураж да гледаш и друго. А мене питаш ли ме? Тоя пес доде е жив и доде съм жив, ша го гледам без никаква файда. Па оно не яде таквия храни, дека ти храниш стоката. Оно яде само шол.
  
• 
  Само шол ли? - рекох – Да знам, да засуча ръкаве до лахтите и бъркам граша на стока да се угоява, месото да го яде народ, дека с това месо ша си поминат 20 деца у детската градина, оно да го изяде? Пусто куче!
  

• 
  Па и с месаро треба да си добър дос. Да го черпаваш водка, уиски, та ми ти го дава пресно. Оти за дома ако го взема удаанало, жената му тури чемшир, босильок, люта чушка и оно се преправи та го изядеме, а кучето го подуши и ако не е пресно, кръстоса предните нозе, лега на них и чека да донеса друго. Па нашето тегло е и църно и бело, дека ги храниме, а на жените ни е живо тегло, они ги разождат вечер по булевардете. Она цал ден не яла, оти я е страх да не стане толика тетка като тебе. Па маани, че язе нема да я аресвам, а и колегите й. А кучето цал ден яло, спало, улежало се и вечер като го изведе не она него, а оно нея расожда. Сеца я натака, наонака, та душата й излезне надвор, та до 12 часа не може да й влезне унетре. А рано заран язе я буда да ходи на работа.
  
• 
  Е па, като немаш кяр от него, оти го не продадеш, ма кой знае колика цена ша му посакаш?
  

А язе рекох: Леле, леле! Ако зема да ти кръстосам едно шопско с едно македонско, оно ша излезе вълк, та ша разкине и тебе и мене.

• 
  Дуде, дека си, къде се затри ма, Дуде? Леле боже, нали си неграмотна и нищо не разбираш, а язе улавата ти рекох да дойдеш на Витоша. Отдоле и двете като я гледаме е мънечка, а па тука като додеш е пуста гора, изот нема. А бре, хора...а, пълно е. Не видехте ли я и она е като мене с шарен сукман и червена торба като моята. Дойде снощи у нас па вика:
  
• 
  Яно, само тизе можеш да ми помогнеш! Работно време е, а Груйо, сино ми, два-три дена се залежа, не стая. Викам му – а бре, сине, срамота е да се правиш на болен, маж като планина си, па бел, па червен като чукундур. Я стаяй, зимай косата, па на ливадата! А он си пашка на болно и вика: Маре мале, токил мерак съм си турил, оти па мене да ме наткара Геле Пръдльов. Рекох: Що те е наткарал бре, пияница, по цал ден кисне у кръчмата. А он вика: Мале, он вече не пие, минал е на язици. Рекох: за мезе ли бре, отдека майкя му намира таквия язици? А Груйо се изсмея и вика: Мамо, това не е язик за яденье, а за орота, като нашио шопскио, само че шопскио е само из Софийското поле, а другите язици са за цал свет. Геле се записал да учи, за да оди по цал свет. Та ми рече: Оди до тетка Яна, она е оправна, казват, че знае язици, та и мене да ме запише. Па що требва, Яно, ша дам, нали знаеш, че е така – треба да дадеш, та да земеш. Ти кажи какво треба да е пуяк ли, ягне ли, що ли? Па ша кажа на мойо, че вълци са ги изели. Да може и наш Груйо да оди по свето.
  

СНАХА И СВЕКЪРВА

Доведе сино ми децата, да им се порадваме със старецо. А они бре кусурлии – не могат арно да си оправят оротата. Викам на старецо: Затваряй вратнико да не излазат на улицата, да си бие народо шега с нас. Ша речат – майка им и баща им завършиа университете, а децата им са алипави. Току викат: Льо пен дюпен, купен, лю пен, дюпен купен. Ние със старецо у чудо се видеме, нищо не разбираме. Он рече:

• 
  Море, бабо, язе се досещам нещо, оротат за купата, за сеното.
  

• 
  Белким сакат да се одупиш, па да играт на прескочи кобила?
  
• 
  Я па тая – вика – Я ги гледай колики магарища са, ша ма бутнат да ма отрепат. Оти – вика – тизе се не одупиш?
  
• 
  Не смея, оти ветеро може да ми засуче кошулята, да стана за резил и кашмер пред децата.
  

• 
  А бре, бабо, белки сакат баба им Нона, комшийката, да дойде? Рекох:
  
• 
  Язе съм им баба, па не ща, та она ша дойде, нали и она се оюдила като мене без гащи.
  

• 
  Старче, тия на лебо думат така, бре.
  

• 
  Баба, това е леб, да знаете да си сакате друг пат.
  

• 
  Шопкино, леб ли? Като те удара та ша се залепиш на стената. Тизе знаеш ли колко пари съм дала по алиансе да ги науча да ядат француски леб, а тизе ги учиш на шопски.
  
• 
  Е па, снао, и Желязко е ял от тойо нашио, шопскио, па я колик маж стана, па го ареса, та се ожени за него.
  
• 
  Желязко ли? Дървено шопе. Тизе знаеш ли, че сам строшила на десет чифта кондоре токове, доде го направих Жулиен?
  
• 
  Снао, тамън си дошла с колата, а да ти дам китениците да си ги закараш.
  
• 
  Китениците ли? - като окна връз мене. Да си умериша апартамента на овци? Сега какви вълни и прежди излезнаа, дрехата си от них като облечеш, ако ти е тесна, ти стане широка, ако ти е широка, се усуче по тебе, залепи се, та ти стане тамън. А после доде я съблечеш, тизе сецаш, оно пука и свитки изхвърчат от нея.
  
• 
  Е па, снао – рекох – на овците е престрижена само вълната и е изпрана, тизе си вкарала толико куче, да ти бербати одаите на апартаменто.
  

А старецо й рече: А бре, Стояно, стига си окала връз бабичката, она сака да ти даде нещо, не да ти земе.

А она като изока връз него: Стояно ли? Ша ти стоят попове над главата. Язе съм Констанца.

• 
  Е па я отдека да знам. Знам те, че си унука на Стоян Пръдльов и нему си кръстена.
  

• 
  През колко бани и алеансе съм минала, това що е било от деда ти Стоян се е измило и изтрило.
  

СВЕКЪРВА И СНАХА

Надигнала се снаата, та ми води три-четири деца да ги гледам, а язе й думам:

• 
  Ти що че работиш?
  
• 
  Ша ода на работа.
  
• 
  Е па – рекох – баре да е за нещо по-важно, а оно за работа. Не мога. Имам културна среща на ниско равнище къде Божурище, па ако има кола, може да се кача и на високо – на Копитото.
  

• 
  Тизе си стара за срещи.
  
• 
  И Бриджит Бардо е стара, ама не слаза от сцената.
  

• 
  Па ти да не си Бриджит Бардо?
  
• 
  Ако не сам, ама сам си язе. Зорле се качих на сцената, а тизе сакаш да ме свалиш, ама не можеш.
  
• 
  Е па, – вика – ша те свала, я се виж колика биволица си. Сака да докараме кран, за да те свали.
  
• 
  С кранисти немам работа, оти станах артистка, ама ако дойде некой актьор или режисьор да посака да ме свали, язе сама ша слезна.
  

ЯНА НЕ ДАВА СОФИЯ ЗА ВИЕНА

• 
  Тетко Яно, виде ли колик град е Виената?
  
• 
  Е, град като град.
  
• 
  Град като град – рече – ама има ли го това у София – толико колела, кули, дека като се качиш на них да гледаш цалио град.
  
• 
  Има бре, има – рекох – вие младите сте късогледи, а ние старите окьоравехме, ама па надзираме убавите работи.
  
• 
  Дека има кула, ма, дека е?
  
• 
  Е – рекох – сине майчин, она е толчава, че ако се качиш на нея, ша видиш не само Софията, а и Белград у Сръбско, па и Църно море, дека се печат побуялите за здравье.
  
• 
  Кога е правена тая кула, та язе не знам?
  
• 
  Нея са я правили – рекох – баба ти Ева и деда ти Адам. Витоша бре, Витоша. Като си земеш едно коматченце хлебец и бученце сиренце, па като се качиш горе, кеф ти сенкя, кеф ти вода, кеф ти снег по-нагоре. Треви зелени, цветя, поляни големи, по них билки омайни, та така те омаят, та не можеш да се сетиш женен ли си или не си, жена ли си или самодива, старец ли си или младоженяк. Цал ден бушуваш низ гората, чак вечер като слезнеш се сетиш, че имаш дом. Като се прибереш, кое не яло, кое ревало, всичко заспало, тизе се мушнеш под юргано, като мечка кога си влезне у дупката.
  

КОЩАНИ

• 
  Тетко Трено, що си те таквая окърцунила, да не са ти потанали гемиите у Църно море?
  

• 
  Яно, дъщерко, по-страшно! Снаата изтрепа детенцето, дека го чакаме десет годин доде дойде, та се зарадвахме, та на всекиго от домата зехме по една буква от името, та мислехме, че кой знае какво име ша стане, а оно излезна Груйчо! Груйчо! Нека ни е жив и здрав, ама е първи клас, па пуши! Яно, щерко, пред тебе ша си продумам, ама си трай, оти сам пуста свекърва, от мене да не излезе. Какво нема да пуши! Оно се е зачело у тутун и у пиенье. Проклета да сам, дека се изпущих та й рекох: Стига го би де, оно гледа от тебе и от баща си. У дим порасна. Она като окна връз мене:
  
• 
  Язе знаеш ли кога сам пропушила? Кога бех студентка.
  

• 
  Доде си стигнала до там, не си пушила, оти си гледала от макя си и баща си – че не са пушаче. А като студентка си го направила от келешлък. Снао, снао – некога пушеа жени само циганките. Дойдеше у домата ти на просия, па като седне кръстато, извади лулата, па затурли, та запуши и заорати, та ти свали сичките звезди от небето, да те излаже да я даруваш. Гледане, баяне, а па като си излезе, язе отвора сите пенджери и врати да излаза димо, оти у него ода като пияна.
  

• 
  Циганки, ама имало и други, не като твоята Гюла. На техно име кръщават заводи, опери. Операта Кармен се пее у цел свет.
  

• 
  Снао, снао, коджа пушачки станахте. Дека ша намерат толико заводе и опери. Треба по цел свет да се разчуе, че жените взеа да пушат повече от мажете. А па вас, снао, и дечицата ви, ега ви Бог упази, да останете живи и здрави у тия никотинови димове, дека сте вие у них и они у вас.
  

СОФИЙСКИ АЙДУЦИ

Продавам чушки и домати на пазаро. Торбата сам си я турила помежду нодзете и само се върта натака, наонака. А едно младо момче ми рече.

• 
  Тетко, що се въртиш таквая, като щъркол кога стои на една нога у гнездото си и се чуди накъде да отлети?
  
• 
  Е па, варда си торбата да ми я не открадне некой. Она е шарена, карирана. Бива я за поли, па и за тапицерия на коли.
  
• 
  Та тук у София нема айдуци.
  
• 
  А тия, дека краднат колите? Они краднат коли, та нема да отвлечат и торби...
  
• 
  Та това не са айдуци. Това са момчетии по 16-17 годин, що ни им се работи, ни им се учи, оти ни едното е лесно, ни другото. Майките им по цал ден ги гонат със сандвиче да ядат, та да растат. А они по цал ден си четат ония книжлета за разбойници. Па оно не може да се лежи и днеска и нощеска. Вечер одат да се расодат и за да приличат на тоя, дека четат за него, та открадне некоя кола. Та строши колата, па си строши и главата.
  

ЯНА-ТЕЛЕЗВЕЗДА

Арен е човеко ми Кара Димитър – овчар е, всичко има и за пиенье и за яденье, ама е малко беялия. Не дава да ода натака, наонака, да се загледват тия, ония по мене. Па днеска, като се нагласих, настегах, у най-новата премена, наредих по софрата да има всичко за пиенье, за яденеье, па като турих раце на половината и запеях: „Нали е овчар будала, сведе я долу у поле“. Кара Димитър ме погледа, погледа, па рече:

• 
  Яно, колко се радвам, че днеска си остана, та заедно да пладнуваме.
  
• 
  Кой ти е казал, че съм останала, кога язе кажа, тогая е истина. Язе сам шопкина и моята дума на две не стая. Тизе сакаш да остана само ти да ме гледаш, а язе ша отида у телевизията, та да ме види цела България.
  
• 
  А бре, Яно, остани си. Овчар съм, я гледай що има за яденье: пресно сиренье, кашкавал, печено ягне, а па ракии: сливова, гроздова, каква ти душа сака да си пийнеш.
  
• 
  Кой? Язе да ти пия тия прости ракии, та отдека мина да мериша на сливи и грозге. Язе минах на ония чуждите. Они не миришат на нищо, а като го пиеш, доде ти мине през пазвата те гори, гори, та ти отиде жежко чак до попуко. А и сакам да стана телезвезда.
  
• 
  Какво теле, я се виж колика шарена крава си станала.
  
• 
  И тука го не разбираш, сега се казва всичко прекинато, скрапено – телевизионна звезда.
  
• 
  Мене да не си намислила да ме правиш телевизионен месец, та да си остава овците, както тизе си маана дома, та скина десет чифта опинки да одиш по тия маренски съборе.
  
• 
  Таков сакам да станеш, оти арно свириш с кавало, ама на овците. Язе сакам на народа да е, та да те оцани, колко пари чиниш. Иначе нема да се вращам и нушкя дома. Оти язе сам Лейди Ян Шоплан, правнучка на Витан Цурвулан от Централна Шопландия.
  

ВУТЕ – СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

• 
  Я стига си дремал над тоя вестник, като кон на празни ясли, а стани та нарани стоката.
  
• 
  Пено-о-о – дума Вуте – дира си името у вестнико, оти може да ме има.
  
• 
  Какво бре, да не си сгазил па луко некъде, некоя поразия да не си направил из къра.
  
• 
  Пено, тизе не знаеш колик голем станах.
  
• 
  Не знам, всеки ден те гледам колик си.
  
• 
  Ама не тука, а на друго место. Какво се втренчи таквая, като че от небото падна! У съдилището, нали ме направия съдебен заседател, та всичко пойде напред. Па вчера се развеждаа един маж и една жена. Адвокатите им като застанали един срещу друг, па като се закарали, така ми се стори като пцета, кога се лаят през плет. Единьо дума жената е права, другийо дума – мажо е прав. А язе, Пено, се не удържах, скокнах от местото си, нали ме видиш колик сам як като бик. Не посаках ни дума, на гявол, тупнах си капата, извадих язик като катранлив сапун, та сите насапунисах, па от джепо си извадих ръждасалио бръснач на прадеда си Геле, та им обръснах главите, а садиите ме гледат като отровени. Разтворили книга и у нея дират правото. Некакви алинеи, членове, а язе, Пено, им рекох: Вие сте учили право на книга, а язе на акъл съм по правото. Не давам развод. Тия алинеи и тия членове дека ги четите, язе от них нищо не разбирам. За мене членовете са децата, дека за них нищо не се говори тука, а они ша отнесат теглото. Мажо и жената подръка, децата едно оттука, едно оттам, да ги хванат за ръка, да не дират алинеите у съдилището, а да намерат алеите у парко. Та сладолед, халвица, бозица, бисквитки, оти и тия дечица имат душица. Пено, казвам ти, оно какво е пошло така, че се затрие свето. Младите сакат само да живеят: нога враз нога у баро, цигарата у устата, уиски, кафе, майката и бащата с торбите на пазаро, а кога немат що да ядат, станат и айдуци.
  

• 
  Пено, ния ги направиме таквия!
  

• 
  Оти па ния да сме ги направили таквия, пенсионере сме, станахме по на 70, още работиме.
  

• 
  А те там ни е грешката, оти им не дадохме да си стапат на нодзете, да заработат, да се срещнат с трудо, та ги сполази мързело. Знаеш какво правиме като се заженат: от майка и татко жилище, от баба и дедо кола, от кумо друго, а от гостите - парите що се сберат за честито. Що да тражат работа? Ша дират каде да ги арчат. Готовите пари са като печен жежок хлеб, ем благ, ем се яде по-коджа. Пено, тизе помниш ли като се женихме? Кога виде аризмата, църна ли е, бела ли е? Кумо ги брои, после ги зе свекъро, тури ги у кесията. Нива ли купи, ливада ли и до днеска не знаеме къде ги дена. А язе, Пено, като отидех на нивата да ора, по цал ден си мислех у тебе – ега се прибереш по-ранко от къро, та да свариш чорбица, оти сам умрел от глад. Седнеме, та се навечераме, утрепани от умора, като чукани петли. А тия сега по това време се прибират.
  

• 
  Вуте, като си татъка низ съдилището и казваш, че спущат членове, гледай да не спущат некой член. Младите как не щат да раждат и да гледат деца, а ния арно се грижиме за них, за унуци и преунуци, да не посакат от нас и да ги раждаме, оти тогая ше усвиткаме, че вече не можеме.
  

• 
  А бе, Вуте, кой ни докара дотука?
  
• 
  Па сино с колата, дека му я купиме лани.
  
• 
  Не е, акъло ни докара тука. Оти всичко си дадохме наживо, та ни остана само старческио дом. Добре, че не е наш, иначе и него щехме да им дадеме, със завещание. Кога умреме, они да дойдат тука.
  

ЗЛАТНА ПРАГА

• 
  Яно, Яно, какво си се начинила, нагласила, нацърнила, набелила, па и около шията си се позлатила. Отдека идеш?
  
• 
  Е па, Вуте, от златна Прага.
  
• 
  Верно ли е дека оротат, че тоя град е златен?
  
• 
  Маре, Вуте, мани дека градо е златен, ама народо е много арен. Там на най-големио площад, ако си заборавиш капата – те тая с китката и чушката, нема кой с пръст да ти я пипне, камо па да ти я вземе.
  
• 
  Яно бе, ами ако мине некой българин?
  
• 
  Е-е-е, Вуте, он ша я вземе! У България да ти я донесе. Ама трай коньо за зелена трева.
  

ЧУЖДОЗЕМЦИ

Срещнах Вуте от Подуяне на женскио пазар, а он ми рече:

• 
  Яно бе, като минуваш през Враждебна, видваш ли Манол – дека редеше греди на Искаро, та правеше мостета, та минувахме по них. Жив ли е?
  
• 
  Жив и здрав е, Вуте, има унук. Па го кръстиа на неговото име, та що се радва.
  

• 
  Манол, Манолчо?
  
• 
  Не бре, Монтеки.
  
• 
  Монтеки ли? Е па, дека е Манол, дека е Монтеки? - ококори очи Вуте.
  
• 
  Вуте е у Враждебна, а Монтеки е у София, он е инженер в Хидрострой.
  
• 
  Що е па това?
  
• 
  Нема да го разбереш. Това са тия, дека направиа така, та ти вкараа водата унетре у одаята, да я пиеш студена, а не Пена да се заласиня по герано и подуянско пладнище с кобилица и котли. Они се клатат и водата се плиска по петите й, доде стигне до тебе, она стане жежка като греяна ракия. Па и друго направия – вкараа Искаро из цалото Софийско поле, та си поливаме. А имаш много здраве и от Кръстьо, дека правеше колибите некога. И он има унук и е кръстен на неговото име – Каполети.
  
• 
  Яно, Яно, дека отидоа нашите убави български имена?
  
• 
  Вуте, никаде не са отишли, они ша останат у народните песни, та като ги слушат Монтеки и Каполети ша си думат: Бре-е-е, за какви ли чуждоземци се е пеяло некога у България?
  

ТОЛИКА ОБИЧ

Пижо изпрати унуко си с колата за София, па ми окна:

• 
  Яно, ела малко да си пооратиме. Виде ли го унуко ми, дека го кръстия на моето име – Пижуан, та му викат на крапечко Ан. Знаеш ли дека работи? Само седи и натиска копчета, думат му конпютур ли, кампутур ли, те не мога да ти го кажа баш какво е, ама що посака, това ще излезне.
  
  
  
  Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
  2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
  2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
  2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
  2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
  2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
  2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
  2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
  2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
  2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"
  
  
  
  Изтегляне 363 Kb.
  
  Сподели с приятели: