Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

Следват здраве, телесност, безопасност, благосъстояние, физическо състояние на човека, сила, издръжливост, природна среда, комфорт, равнище на потребление и т.н.

Тъй като здравето е достатъчно коментирано в предишни лекции, следва един вариант на представяне на “ЧОВЕШКАТА ТЕЛЕСНОСТ” КАТО КУЛТУРНА ЦЕННОСТ.

Телесните показатели не са обект само на АНТРОПОЛОГИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИЗМЕРВАНИЯ –ТЕГЛО, РАЗМЕРИ, форми, физически признаци и т.н., макар че те определят расовите и етнически детерминанти на човешката индивидуалност.СОЦИОКУЛТУРНИТЕ ФАКТОРИ В МНОГО ОТНОШЕНИЯ ФОРМИРАТ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ЦЯЛАТА ТЕЛЕСНА КУЛТУРА - това са поведението, отношенията, практиките и традициите на общуване, свързани със СОМАТА – ТЯЛОТО.

Тези телесни контакти са ярко белязани от социалните условия на средата, където става телесното общуване и нейните възприети правила на поведение, зависещи от професия, социален статус, полова култура (и в смисъла сексуална и в смисъла междуполово общуване).

В тази връзка можем да систематизираме три нива на телесност:

Представите за “нормативната” и за “идеалната” телесност, носят безкрайни разлики в етносите и във времето - при древните гърци – това е здравото, хармонично, силно тяло – телесното достойнство; в средните векове – разпънатото тяло, страдащото тяло, опозореното тяло; във Възраждането -отново хармоничното тяло, като се разделя ясно духовното битие, защото е високо престижно, от греховното телесно начало на “физическо-физиологичното”тяло. Движението, слънцето, телесната кондиция не са обект на стремеж – те се прикриват, актуални са мързеливите, лениви, слаби и грацилни тела. Красив е човекът предопределен по силата на социалния си статус за “безделие”. Исторически следва ново търсене на възможна хармония между физическите достойнства и духовната красота на човека – реабилитира се физическата, ”телесна” красота, тя става център на изкуството във всичките му прояви.

Днес отново е модно, дори до пародиране, СОМАТИЧНОТО НАЧАЛО у човека, като то се противопоставя на възрастта, на стареенето и на болестите с един цивилизационен патос, който е проява на социален престиж и успех в живота. Не е допустимо да се прояви физическа слабост – особено за публичните личности, за управленците, ПРИНАДЛЕЖНОСТТА КЪМ СПОРТНИ И ВСЯКАКВИ ДВИГАТЕЛНИ АКТИВНОСТИ Е ЕЛЕМЕНТ ОТ СОЦИАЛНИЯ СТАТУС И ПРЕСТИЖ – всеобща част от “имиджа” на лидера. Спортната култура е цел и ценност.

ТЕЛЕСНОСТ – ЕРОС – СЕКС! Половата култура – основана на половите различия – я прави важна, дори предопределяща за социалните групи и за формиране на субкултурите (полова култура на унисекса – игнорирането на задължителната като традиция бисексуалност).

Те имат много фина дистанция в различните култури- основен проблем тук е разделението на труда, свързано с пола и предопределената от него физика (телесност). Полово-класификационният фактор е най-устойчив в социалните класификации, историята за еманципация на жените във времето!

В тази връзка следва да се отчита ролята, механизмът на действие на ценностите, за регулация и управление поведението и формиране на общественото мнение:

-чрез формиране на норми, обичаи, тенденции на поведение, които са подчинени на тези ценности

-ценностите ПРЕОБРАЗУВАТ НОРМАТИВНОСТТА – преобразуват системите от значения, с които човек се балансира с околния свят;

-създаване на ЦЕННОСТНИ ОПОЗИЦИИ - човек не може да се отнася еднакво към противоположностите; той е длъжен да избере , като отдава предпочитание на позитивното начало: на доброто, а не на лошото, на здравето, а не на смъртта, на нужния му режим на хранене, а не на рисковия, на предписаната лечебна схема, а не на чуждата и т.н.

И в нашата всекидневна култура животът е изграден от “дуалности” – горе-долу; живот-смърт; земя-небе; ден-нощ и др., в които следва да се определим ясно чрез избора си и да ги превърнем в елемент от нашата ценностна система.

- СЪЗДАВАНЕ НА СОБСТВЕНА ДУХОВНА СИСТЕМА НА ЦЕННОСТИ, ЗА КОЕТО ОПРЕДЕЛЯЩА РОЛЯ ИМА МЕДИЦИНСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, С НЕЙНИТЕ ПУБЛИЧНИ ИЗЯВИ И ПОПУЛЯРИЗАТОРСКА РАБОТА. Дори когато тази собствена система влиза в противоречие с традиции и стереотипи на поведение.

ЗДРАВНИТЕ ЦЕННОСТИ СА ПОДВИЖНА И ЗАВИСИМА СФЕРА НА КУЛТУРНА РЕГУЛАЦИЯ, ОБУСЛОВЕНА ОТ ОБЩАТА ДИНАМИКА И КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ В ОБЩЕСТВОТО ( има изразен полиморфизъм на здравните и витални ценности – особено днес при различните религиозни влияния).

Не буди съмнение значението на медицинското образование за определяне публичните нагласи и отношение към здравето и медицинското обслужване на населението. Нарастващи са нуждите от инвестиции и усилия за неговото модернизиране и управление .

ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Такива хора обаче на практика няма, твърдят медици. По тази причина световната лекарска гилдия е измислила две по-реални понятия за здрав човек:

- клинично здрав (В това определение не е включено социалното благополучие, което означава, че могат да се открият хора без физически и психически проблеми)

- практически здрав (Равностойно е на работоспособен).