Дипломен проект на тема: „ повишаване ефективността на фирмената дейност чрез облачни технологии консултант
Изтегляне 251.98 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Novell Netware
| 1.3. Трети етап 80-те години Съществен момент за 80-те години е стремителния ръст на клиент/сървър архитектури в областта на локалните мрежи за сметка на компютърните мрежи изградени въз основа на машини от среден клас или mainframes. Популярността на IBM PC през 1981 г., стандартизацията и масовото разпространение на тази платформа води до бум в използването на PC базирани локални мрежи от страна на бизнеса и големите корпорации, особено след представянето от страна на IBM и на IBM PC AT системите през 1984 г. Броят на персоналните компютри нараства до 2 милиона през 1981 г. и 65 милиона през 1991г. Novell, която се появява на пазара през 1983 г. става лидер в областта на файловете и принт сървърите със своята мрежова операционна система Novell Netware. Най-голямата разработка в областта на локалните мрежи през 80-те е процеса на еволюция и стандартизиране на Ethernet. Докато консорциума DIX работи върху стандарта Ethernet в края на 70-те, ти института на инженерите по електротехника и електроника IEEE поема инициативата, като започва да работа по проект 802, насочен към създаването на единен, унифициран стандарт за всички локални мрежи. Скоро, след като се установява, че това е невъзможно, проект 802 се разделя на няколко работни групи:
802.3 802.4 802.5 Върхът на работата на групата 802.3 настъпва през 1983 година с публикуването на стандарта IEEE 802.3 10Base5 Ethernet, наричан още "дебел" Ethernet поради използването на дебел коаксиален кабел. През 1985 година стандартът се разширява с включването на 10Base2, който използва тънък кабел. През по-голямата част от 80-те години, коаксиалният кабел е основното средство за изграждане на Ethernet мрежи. По-късно компанията Synoptics Communications разработва продукт, наречен LattisNet, който преобръща методите за предаване на данни, като го прави със скорост от10Mbp по усукана двойка кабели, в мрежа тип “звезда” с централен хъб или повторител. Окабеляването в този случай не само е значително по-евтино, в сравнение с коаксиалния кабел, но е и доста сходно с това на бизнес телефонните системи. Търговският успех на този продукт е толкова голям, че през 1990 г. комитетът 802.3 утвърждава нов Ethernet стандарт, 10BaseT, предаващ данни по усукана двойка кабели. Скоро след това, 10BaseT стандартът измества коаксиалния кабел, основно поради лесната му инсталация и възможността за изграждане на мрежова топология тип "звезда", която идеално се съобразява с архитектурните особености на многоетажните сгради. Други разработки, базирани на Ethernet стандарта, като оптичния кабел, изобретен от Корнинг през 1970 г., се въвеждат в мрежите през 1984 г. Същата година, DEC представят Ethernet шлюзовете (bridges) като средство, което помага за обединяването на отделни Ethernet локални мрежи в по-голяма такава и за намаляване на претоварването чрез разделянето на мрежата на отделни сегменти. Въпреки че маршрутизаторите са алтернатива, шлюзовете са предпочитани, основно заради по-добрата си цена и лесната настройка. Разработването на мрежовата файлова система NFS от Sun Microsystems през 1985 г. допринася за разпространението на UNIX машините с вградени Ethernet интерфейси, което допълнително стимулира развитието на шлюзовите технологии. Все повече UNIX машини и локални мрежи се присъединяват към ARPANET. През 1985 г. се появява първата реализация на TCP/IP протокола във версия 4.2 на BSD UNIX, последвана от други производители като Sun Microsystems. През 1985 г. VMWare представя алтернативна на Ethernet технология за локални мрежи наречена Token Ring. Самата концепция е представена на IEEE през 1982 г., а стандартизирана през 1984 г. IBM започва да интегрира Token Ring технологията с мрежовите си услуги и протоколи, предлагани за машини от среден клас или mainframes. Първоначално Token Ring мрежите работят със скорост от 1 или 4 Mbps, а през 1989 г. се появява 16 Mbps версия, която не разполага дори с официална IEEE спецификация, но производителите приемат технологията на IBM за свои продукти. Впоследствие се появява и 100 Mbps вариант на Token Ring мрежата, но въпреки това Ethernet остава значително по-широко разпространена. Американският национален институт по стандартизация (ANSI) започва стандартизирането на спецификациите за предаване на данни посредством оптична медия (FDDI). Основната цел на FDDI е да създаде високоскоростна оптична мрежова технология, която да се използва за изграждане на носещи локални мрежи (backbones). Окончателната спецификация е завършена през 1988 г., а приложението ѝ нараства в края на 80-те и началото на 90-те години. През 1983 г. Международната организация по стандартизация ISO разработва седемслойния абстрактен модел за взаимовръзка между отворени системи, наречен OSI (Open Systems Interconnection). Едновременно с това ISO заедно с Международния Телекомуникационен Съюз създават през 1980 г. стандарта Х.400, свързан с електронните съобщения, и стандарта Х.500, който дава препоръки относно изграждането на директорийни системи. Значимо събитие в областта на телекомуникациите и по-точно в сферата на глобалните мрежи (WAN) е реорганизирането на компанията AT&T от 22 в 7 нови компании, в резултат на въвеждането от страна на американското правителство на антитръстовото законодателство. Като резултат, конкуренцията нараства и се появяват нови технологии на по-ниски цени. Една от първите услуги, които започват да се предлагат на потребителите, са Т1 линиите. Първоначално те се използват за реализиране на носещи линии, особено на големи разстояния. В последствие обаче се появяват хардуерни устройства, които успяват да се възползват от по-голямата честотна лента, най-вече високоскоростните Т1 мултиплексори, които комбинират звук и данни в един общ комуникационен поток. През 1983 г. в Япония и 1987 г. в САЩ се правят първите опити за създаване на цифрова мрежа, предоставяща интегрирани услуги. През 1980 г. фиброоптичните кабели успешно се налагат като мрежово и телекомуникационно средство. Първият презокеански подводен фиброоптичен кабел е положен през 1988 г., значително увеличавайки капацитета на презокеанската комуникационна система. През 1980 г. се стандартизира и SONET - високоскоростна фиброоптична мрежова технология, разработена въз основа на цифрови телефонни системи, базирани на разпределено във времето мултиплексиране. След като преминава през серия от стандарти (G.707, G.608 и G.709), разработени от Международния телеграфен и телефонен консултативен комитет (CCITT), SONET технологията е окончателно стандартизирана през 1989 г. През 1980 г. се появява и първата тестова реализация на високоскоростната, базирана на превключване на клетки, технология за предаване на данни в асинхронен режим - АТМ (Asynchronous Transfer Mode), която може да използва SONET за физическа среда. Повечето концепции в областта на АТМ са разработени в лабораториите на France Telecom, като особено известен е проектът PRELUDE, който демонстрира надеждността на АТМ комуникациите, работещи със скорост от 62 Mbps. Форматът на АТМ клетката е стандартизиран от CCITT през 1988 г., а по-късно се създава и АТМ форум, който ускорява развитието на тази технология. В наши дни, АТМ намира приложение предимно при изграждането на опорни мрежови сегменти (backbones) на големите мрежови и телекомуникационни доставчици. Въпреки че идеята за масово използване на тази технология от крайния потребител не постига голям успех, поради по-ниската цена на Fast Ethernet и Gigabit Ethernet технологиите, както и по-голямата сложност при инсталирането на АТМ. Значителна стъпка в развитието на Интернет е промяната през 1982 г. на основния мрежов протокол на ARPANET от NCP на TCP/IP. На 1-ви януари 1983 г., NCP протоколът е окончателно заменен и ARPANET започва да функционира с TCP/IP. В този период ARPANET обединява няколко стотици системи, разделени на две основни части - ARPANET и MILNET. Първото международно приложение на TCP/IP протокола се провежда през 1984 г. в научноизследователската лаборатория CERN в град Женева, Швейцария. Основната цел на TCP/IP протокола е да предостави начин за мрежово комуникиране между хетерогенни компютърни платформи. Необходимостта от такъв протокол е била наложителна, особено поради разпространението на множество мрежови архитектури, строго специфични в зависимост от производителя в различни държавни и образователни институции. TCP/IP прави възможно взаимодействието в рамките на една мрежова среда между UNIX работни станции, VMS миникомпютри и CRAY суперкомпютри. От този момент, TCP/IP става стандарт за мрежуване на всички типове компютърни системи. CERN е научноизследователски център за високоенергийни физически частици и един от първите пионери в областта на TCP/IP, като през 1990 г. е и най-голямата под мрежа на Интернет в Европа. През 1989 г. Тимоти Бърнърс-Лий - изследовател в CERN, разработва протокола за пренос на хипертекстова информация (HTTP), който е основа на световната мрежа Web (WWW). Важно събитие в областта на Интернет протоколите и стандартите е появата на системата за именуване на домейни (DNS) през 1984 г. До този момент ARPANET е имала вече над 1000 възела и запомнянето на IP адресите е било наистина трудна задача. През 1986 г. се изгражда мрежата на националната научна организация (NSFNET). Тя обединява пет национални суперкомпютърни центъра посредством 56 Kbps линии. Скоро обаче тези линии се заменят с 1.544 Mbps Т1 линии, като през 1987 г. NSF и Merit Networks се споразумяват съвместно да управляват NSFNET, която в действителност се превръща в гръбнака на развиващия се Интернет. През 1989 г. Интернет вече обхваща повече от 100 000 хоста и се създава Оперативна група по развитието на Интернет (Internet Engineering Task Force), която да администрира неговото развитие. През 1990 г. NSFNET вече официално заменя остарялата ARPANET, като това е и раждането на съвременния Интернет, обхващащ вече повече от 20 държави. През 1980-те години Cisco Systems е сред първите компании, които започват да разработват и предлагат на пазара маршрутизатори за IP мрежи, като един от първите им клиенти е Hewlett-Packard, които първоначално закупват техните маршрутизатори, наречени шлюзове. В областта на безжичните комуникации през 1981 г. се появяват и първите аналогови клетъчни телефони в Норвегия и Швеция. Скоро тази технология се разпространява и във Франция, Германия и Обединеното Кралство. През 1983 година се появява първата американска комерсиална клетъчна телефонна система, наречена Advanced Mobile Phone System (AMPS), която работи на честота от 800 MHz. Скоро след това, Telecommunication Industrial Association (TIA) разработва спецификации и стандарти за цифрови клетъчни комуникационни услуги. Събитие с особена важност, което довежда до феноменален растеж на PC индустрията, е появата през 1981 г. на първата 16-битова операционна система на IBM за тестова употреба - MS-DOS. Microsoft лицензира MS-DOS v.1 на IBM за техните персонални компютри. Операционна система продължава да бъде развивана и да увеличава своите възможности, достигайки своята финална версия MS-DOS 6.22 през 1993 г. Само година след обявяването на първата версия на операционната система, Microsoft вече разполага с напълно функционална корпоративна мрежа (Microsoft Local Area Network - MILNET), която обединява машина DEC 206, две PDP-11/70, една VAX 11/250 и няколко MC68000 машини, работещи с операционната система XENIX. Това е типичен пример за хетерогенна компютърна мрежа от началото на 80-те години. През 1983 г. Microsoft обявяват своята стратегия за разработване на нова операционна система с графичен потребителски интерфейс (Graphical User Interface - GUI), наречена Microsoft Windows. Версия 1.0 се появява през 1985 г., като използва система от прозорци и позволява работа с няколко приложения едновременно и превключване между тях. Версия 2 се появява през 1987 г., като използва "застаняващи" се прозорци и включва поддръжка на разширена памет. През 1988 г. Microsoft представят своя сървър за релационни бази данни - Microsoft SQL Server, който в настоящата си версия SQL Server 2000 е корпоративно приложение, конкуриращо се с други водещи платформи като Oracle и DB2. През 1987 г. Microsoft и IBM разработват съвместно операционната система OS/2, а година по-късно обявяват версия 1.1. В по-нататъшните си разработки изследователите на IBM създават процесори с редуцирано множество от инструкции (Reduced Instruction Set Computing - RISC). През 1984 година Apple Computer обявяват своята компютърна платформа Macintosh, която разполага с графична операционна система и е предшественик на Microsoft Windows. Същата година Apple представят и първото 3.5-инчово флопи дисково устройство. През 1985 година Sony и Philips разработват CD-ROM технологията, а през 1988 година IBM предлагат своята компютърна система от среден клас AS/400, която е популярна и до днес. В средата на 80-те години, високоскоростните за това време научно-изследователски работни станции поставят съществуващите мрежови решения, като Ethernet и Token Ring, на границата на техните възможности. Инженерите изпитват необходимостта от локална мрежа, която да поддържа техните нови приложения. В същото време системните инженери все по-често започват да обръщат внимание на стабилността на високоскоростните мрежови решения, на базата на които ще работят критични приложения. В отговор на тези изисквания, комитетът по стандартизация ANSI X3T9.5 създава разпределен интерфейс за предаване на данни по оптично влакно (Fiber Distributed Data Interface - FDDI). След като завършват работата по новия интерфейс, ANSI комитетът предава спецификацията на Международния институт по стандартизация (ISO), който от своя страна разработва международна версия на FDDI технологията, напълно съвместима със стандартната ANSI версия. Изтегляне 251.98 Kb. Сподели с приятели:
|