Дипломна работа на тема „ функционални промени при работа, свързана с физически труд магистърска програма по специалност
Изтегляне 478.5 Kb.
|
| 1.3 Оценка на ръчна работа с тежести
Ръчната работа с тежести у нас бе регламентирана с Наредба N 5 “Норми за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси” (обн., ДВ, бр. 25/30.03.1971 г.), като принципният подход в нея се основаваше на нормирането на допустимите товари при работа. Съвременният подход за оценка на натоварването при ръчна работа с тежести обаче не определя теглото на тежестта като единствен рисков фактор, а се основава на ергономичния принцип за комплексно анализиране на редица рискови фактори при тази дейност. На базата на ергономичния принцип е разработена Европейската директива 90/269/ЕС за минималните изисквания за здраве и безопасност при ръчна работа с тежести, при която има риск от мускулно-скелетни увреждания. Тази директива е въведена у нас със Закона за здравослони и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124/1997 г.) и Наредба N 16 за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести (обн., ДВ, бр. 54/15.06.1999 г.). С наредбата (наричана по-нататък за краткост Наредба N 16) се определят задълженията на работодателите и работещите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при ръчна работа с тежести, както и изискванията към службите по трудова медицина и специалистите по безопасност и здраве в предприятията и организациите за извършване на оценката на риска при ръчна работа с тежести. Основната причина за появата на свързаните с труда мускулно-скелетни увреждания са различните форми на статичното физическо натоварване: - ръчна работа с тежести (при извършване на големи движения с продължително прилагане на сила); - повтарящи се еднообразни и монотонни движения (двигателна монотония); - неблагоприятни работни пози. Рядко обаче по време на работа действа само един рисков за двигателния апарат фактор: най-често те са комбинирани. Например, както се вижда от фигура 2, при монотонната дейност се срещат няколко едновременно действащи рискови момента: прилагане на мускулна сила (напр. при работа с ръчни уреди и инструменти), висока степен на повторяемост и малка продължителност на работния цикъл, неудобна работна поза, и липса на режим на труд и почивка (паузи за възстановяване). Всички те в комбинация водят до мускулно-скелетни увреждания от повтарящо се (репетитивно) пренапрежение и повтарящи се (кумулиращи) микротравми. Изтегляне 478.5 Kb. Сподели с приятели:
|