Дипломна работа на тема „ функционални промени при работа, свързана с физически труд магистърска програма по специалност
Мускулно-скелетни увреждания при ръчна работа с тежести
Изтегляне 478.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 1 . Честота на уврежданията на различни органи и системи
| 1.2. Мускулно-скелетни увреждания при ръчна работа с тежести
Повече от 25% от свързаните с труда увреждания на мускулно-скелетната система се дължат на ръчната работа с тежести - вдигане, пренасяне и поддържане на товари с ръце, най-често с участието на гръбната мускулатура. Честотата на мускулно-скелетните увреждания от ръчна работа с тежести е висока в сравнение с тази на други органи и системи (фигура 1 , по данни на U. Steinberg, H.J. Windberg, 1994). Фигура 1 . Честота на уврежданията на различни органи и системи Ръчната работа с тежести натоварва в най-голяма степен ставните връзки, мускулите и сухожилията. Най-често се засягат ръцете, гърбът и кръстът - увеличава се натискът върху дисковете на гръбначния стълб и расте напрежението на мускулите и сухожилията. Уврежданията имат кумулативен характер - по-често се проявяват при многократно въздействие, а не при единична травма. Поради това при организацията на трудови дейности, включващи извършване на ръчна работа с тежести, винаги трябва да се има предвид че: - уврежданията на гърба и кръста често възникват не при особено големи натоварвания, а при продължителна работа; - продължителността на ръчната работа с тежести е от решаващо значение за риска от увреждания. Специфичните неблагоприятни последици от ръчна работа с тежести са: болки в гърба, врата, ръцете и краката; изместване на диск (дискова херния); ингвинална херния; счупвания и навяхвания; пренатоварване на сърдечно-съдовата система (при вдигане на тежки предмети, често повтаряно вдигане или продължително пренасяне на тежести). До пълно възстановяване на здравето при свързани с ръчната работа с тежести мускулно-скелетни увреждания често не се достига, като последствията могат да бъдат и трайно заболяване, дори инвалидизиране. Симптомите при пренатоварване на гърба са неприятно усещане, дискомфорт, болки в гърба и кръста, болка при движение или при натиск в областта на гърба. Засегнатите лица чувстват скованост в гърба и кръста, особено сутрин при ставане от сън, появява се бърза уморяемост и неспособност за извършване на движения и дейности, които са били лесно изпълними преди това. При притискане на нервните окончания се добавят и парене, понижена чувствителност и намалена сила на крайниците. В началото тези симптоми отзвучават бързо - необходимо е само разтоварване и почивка. Но ако продължава работата с пренатоварване на гърба, има риск от хронични увреждания, намаляване или пълна загуба на работоспособността. Дисковата херния представлява пролапс, приплъзване на междупрешленните дискове на гръбначния стълб, при което някой от тях се измества от своето нормално място и не може повече да изпълнява правилно своята функция. При по-тежките случаи може да се получи притискане или смазване на диска. В резултат на тези увреждания се появяват постоянна болка, промяна в чувствителността, продължителна загуба на работоспособността, а понякога се стига до частична парализа и инвалидизация. Дискова херния се получава най-често при вдигане на тежки товари, когато по време на вдигане на тежестта гърбът е извит и наклонен, или когато работещият се подхлъзне и падне. Ингвиналната херния е често срещано заболяване при ръчна работа с тежести. Когато се вдигат тежки товари в съчетание с неблагоприятна работна поза, напр. силно навеждане на тялото напред и надолу, значително се увеличава вътрекоремното налягане. Това може да бъде причина чревна примка да се издаде извън своето обичайно място, напр. да излезе през ингвиналната гънка на предната коремна стена. Рискът от увреждания при ръчна работа с тежести се увеличава, ако в работния процес присъстват и други неблагоприятни фактори. Ако например ръчните операции се извършват в неудобна работна поза (повдигане на тежести със силно сгънати колена, носене на товари по стълби или по неравни, хлъзгави и настабилни повърхности и др.), зачестяват уврежданията на коленните стави. Тежката ръчна работа с тежести представлява риск за здравето, дори ако тя се извършва от подбрани силни, работоспособни и тренирани работници. Рискът от вдигане и пренасяне на тежести зависи от редица едновременно действащи фактори: какво се вдига или пренася, по какъв начин се прави, кой го извършва, в каква работна среда, и т. н. Поради това е много трудно да се определи норма за който и да е от тези фактори. При нарушаване на техниката за безопасно вдигане на тежести може да се стигне до различни инциденти, напр. когато се променя центърът на тежестта на товар поради преместване на съдържимото в него; носещият товара работник се опитва да запази равновесие при хлъзгав под или при спъване. Свързаните с ръчната работа с тежести увреждания на мускулно-скелетната система са значими за голям кръг професионални групи. Този проблем е широко разпространен не само в различни браншове на промишлеността, където традиционно най-често се срещат дейности с физическо натоварване (рудодобив и въгледобив, дървопреработване, текстилна и хранително-вкусова промишленост, и др.), но и в обслужващата сфера. Например 31% от всички свързани с ръчна работа с тежести мускулно-скелетни увреждания се срещат при продавачи и служители в банки и офиси, 55% - при работещи в здравеопазването и ветеринарната медицина, и др. (Manual Handling Operations Regulations, London, 1993). Неблагоприятните характеристики на ръчната работа с тежести и потенциалните сериозни последици за здравето на извършващите такава дейност работници налагат въвеждането на системни подходи за оценка, управление и контрол на риска от ръчна работа с тежести с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и запазване работоспосбността и здравето на работещите. Изтегляне 478.5 Kb. Сподели с приятели:
|