Дипломна работа на тема „ функционални промени при работа, свързана с физически труд магистърска програма по специалност


I. Глава ПЪРВА: ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР



страница4/28
Дата26.05.2023
Размер478.5 Kb.
#117838
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28
ФУНКЦИОНАЛНИ ПРОМЕНИ ПРИ РАБОТА, СВЪРЗАНА С ФИЗИЧЕСКИ ТРУД
I. Глава ПЪРВА: ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР


1.2. Характеристики на физическия труд
В зависимост от ангажираните в изпълнението на физическата работа мускули и характера на извършваното от мусуклатурата движение два вида физическа работа: динамична и статична.
Динамичната мускулна работа представлява изотонично съкращаване на мускулите (свиване и разпускане), в резултат на което се правят движения и се извършва механична работа. Динамичната мускулна работа е обща или локална в зависимост от вида и масата на участващите мускулни групи.
Обща динамична работа е тази ,при която участват големи мускулни групи на цялото тяло.
Локална динамична работа е тази, при която участват предимно малки и средни по големина мускули и мускулни групи, работещата мускулна маса не превишава 1/7 от общата мускулна маса на тялото и честотата на съкращенията на мускулите е над 15 в минута.Съотношението на големината на работата и времето, за което се извършва тя, дефинира мощността на извършената работа, а съотношението между разстоянието и времето – нейната скорост. Мощността на работата е в права зависимост от интензивността, с която протичат физиолигичните процеси при нейното изпълнение. Различават се физически натоварвания с различна интензивност. Най-често физическото натоварване не е еднакво и затова интензивността на обменните процеси не е постоянна – променлива интензивност. Особена форма на мускулно съкращение е плеометричният тип. При него товарът е по-голям от мускулното напрежение, в резултат на което той се удължава.
При физическата работа настъпват изменения във функциите на някои органи и системи. Организмът е единно цяло и изменението в дадена система променя функциите и на другите системи. Физическата работа на първо място изменя функциите на тези органи, които имат непосредствено отношение към снабдяването на организма с енергийни източници и кислород. По правило количеството на циркулиращата кръв по време на физическо усилие се увеличава, като повече кръв се насочва към мускулите,като тяхното съкращение подпомага придвижването и по вените. По правило диастоличното кръвно налягане се покачва леко, може да остане и непроменено. Систоличното кръвно налягане се повишава, като покачването е толкова по-голямо, колкото по интензивно е натоварването. При изтощителна физическа работа систоличното налягане може да спадне, а пулсовата честота да се увеличи. Тази реакция се приема като невъзможност на организма да се адаптира към даденото физическо натоварване и е известна като “синдром на усилието”. Възстановяването на кръвното налягане след прекъсване на усилието върви в началото, а след това се забавя. Възстановяването зависи от интензивността на работата и функционалното състояние на ССС. Чрез дихателната система се доставя необходимото количество кислород във връзка с повишените изисквания на организма при работа, това става за сметка на увеличената белодробна вентилация (л/мин). В покой през белите дробове преминава 6-8 л. въздух за минута, а при работа , в зависимост от нейната тежест, белодробната вентилация достига 120 л/мин и повече. Дихателните движения са учестени, пулсът рязко се учестява с увеличаване интензивността на работата. Възстановяването на пулсовата честота след прекратяване на натоварването се използва за преценка на функционалните възможности на ССС. Мускулната активност предизвиква промени и в кръвта. Наблюдават се фазови промени в броя на левкоцити, еритроцити, тромбоцити (ускорява процеса на съсирване). Кръвната плазма намалява по количество, в резултат на което вискозитетът на кръвта се повишава. Киселинността на кръвта се повишава, в резултат на загубите от натриев хлорид при потоотделянето(нараства в нея количеството на свободните киселини).
По време на физически натоварвания се подтискат функции на храносмилателната система (ХС) поради увеличаване тонуса на симпатиковия дял и по-малкото кръвоснабдяване. След нахранване към храносмилателните органи се насочва повече кръв, двигателната дейност се повлиява неблагоприятно. Нахранването се отразява на оргганизма неблагоприятно при физическа дейност и поради повдигането на диафрагмата от напълнения стомах (това влошава дълбочината на дишането и функцията на сърцето). Да се спазва определен режим на редуване на храненето с физическо натоварване.
Също така се наблюдават промени и във функциите на бъбреците. При краткотрайни, но интензивни натоварвания диурезата се увеличава (увеличаване на филтрацията). При продължителни натоварвания, макар и с малка интензивност, кол-вото на урината намалява (преразпределение на кръвта и насочването и към активните мускули). Може да се наблюдават и албуминурия, глюкозурия, при изчерпване на въглехидратните запаси след интензивни натоварвания и кетонови тела.
По време на физическа работа телесната температура се задържа на едно относително постоянно ниво чрез излъчването на топлина през кожата и други регулаторни механизми. При някои случаи тя може да се повиши, което се дължи на временна недостатъчност на терморегулаторните механизми, поради голямата интензивност на натоварването и продукцията на топлина. Разбира се това може да се обуславя и от фактори на работната среда - много топли и влажни помещения.
При физически труд настъпват промени и в ендокринната система. Много от трудовите процеси по същността си са стресови състояния и затова тяхното изпълнение е свързано с необходимостта от поддържане на хомеостазата. Неизбежно се активират механизмите на адаптация. Според мощността на извършваната работа се увеличава съдържанието на адреналин и норадреналин и други в кръвта. Тренираните хора притежават по-големи възможности да се повишават количеството на катехоламини в кръвта по време на изпълнение на определена по мощност работа.
Физическата работа е една от дейностите, при които костно-мускулната система е изложена на най-висок риск от увреждане. Основните рискови фактори при тежка физическа работа са:

  • неблагоприятна характеристика на физическото усилие;

  • неблагоприятна характеристика на товара (тегло, форма, големина);

  • неблагоприятна характеристика на работния процес и работното място;

  • неправилна техника на работа на работещия, и др.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница