Дипломна работа на тема: „ Плащания в международната търговия Съдържание



страница5/24
Дата05.11.2023
Размер330.5 Kb.
#119166
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24
Плащания в международната търговия

3. Документарен акредитив.


Акредитивът като форма на плащане се прилага за първи път през втората половина на XIX в. в Англия. В съвременните условия той играе изключително важна роля за осъществяването на международната търговия.
Документарният акредитив се използва при разплащанията не само по външнотърговските сделки, но и за обезпечаване на плащанията при доставката на "обекти на ключ", а така също като средство за получаване на кредит, който се прилага в транзитната търговия като инструмент за усвояване на вторичен акредитив и др.
Практиката на използване на документарния акредитив е уеднаквена от МТК - Париж с издадените от нея еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА). Първите правила са съставени и одобрени още през 1931 г. Оттогава досега те са претърпели 6 изменения като последната редакция е от 1993 г. (брошура N 500 на МТК - Париж), влязла в сила от 1 януари 1994 г.
През 1995 г. регламентацията на акредитивните операции е допълнена с издадените от МТК - Париж Еднообразни правила за междубанкови рамбурси по документарните акредитиви, които действат от 1 юли 1996 г.
Като всички унифицирани правила на МТК, така и правилата, отнасящи се за документарния акредитив, са задължителни за страните в операцията, ако те изрично се позовават на тях и доколкото не противоречат на националните им законодателства.

3.1. Същност и характеристики.


Най-общо акредитивът представлява ангажимент на една банка, поето по нареждане на неин клиент, да изплати на определено лице парична сума, ако то изпълни договорени условия. Или с акредитива се заменя едно задължение на дадено лице със задължение на неговата банака, която се ангажира да извърши плащането при съответни условия.
В зависимост от сферата на приложение се различават нестоков (чист) и документарен (стоков) акредитив. При нестоковия акредитив банката се ангажира да изплати в определен срок сума до посочен размер наведнъж или на части на дадено лице срещу разписка или друг оправдателен документ, представен от него. Приложението на този вид акредитив е ограничено -използва се главно за осъществяване на нестокови плащания.
Документарният акредитив е най-широко разпространената форма на международно плащане. Като такава, той се е наложил с предимството си пред другите форми на плащане, че защитава в най-голяма степен интересите на двете страни във външнотърговската сделка. По своята същност документарният акредитив представлява писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на износителя определена сума срещу представяне на договорените стокови документи в рамките на установения срок. Плащането може да стане незабавно или в по-късен момент, като във втория случай банката се задължава да акцептира теглената срещу нея менителница, която впоследствие изплаща.
Най-често акредитивната операция се осъществява минимум от четири участващи страни:

  • наредител по акредитива (акредитиводател) - това е вносителят, който има задължение за плащане по външнотърговския договор. Той дава изрично нареждане до съответна банка за откриване на акредитива, съдържащ всички условия, договорени с износителя.

  • Една банка може да открие акридитив и по своя собствена инициатива, когато има нужда да изплати получени стоки или услуги. В такъв случай тя е наредител и издател на акредитива.

  1. акредитивна банка (банка издател) - това е банката, която извършва всички действия по издаването на акредитива - разработване на окончателния текст в съответствие с нареждането на акредитиводателя, документарното му оформяне и подписване от упълномощени банкови служители. Тя носи главната отговорност за плащане, акцептиране и негоциране по акредитива. Когато към поетото от нея задължение е добавен ангажимент и на други банка, участващи в акредитивната операция, нейната отговорност се запазва. Като правило в ролята на акредитивна банка е банката на акредитиводателя.

  2. Допустимо е акредитиви да се издават и от небанкови институции, но много банки не ги авизират. При последната редакция на ЕПОДА всяка банка сама за себе си преценява да авизира или не такива акредитиви.

  3. авизираща банка - чрез нея банката издател съобщава на лицето за открити в негова полза акредитиви, както и за условията, при които може да се усвои. Обикновено износителят предпочита акредитивът да се авизира чрез неговата обслужваща банка. Акредитивната банка обаче не е длъжна да се съобрази с избора му и може да посочи друга банка за авизиране. Наред с уведомяването на износителя за открития в негова полза акредитив авизиращата банка изпълнява и други функции:

  • установява автентичността на акредитива пред това лице - дали действително е издаден от посочената банка и е подписан от оторизираните служители, налице ли са всички условия, които правят ангажимента на издателя перфектен. Ако акредитивът е получен директно от лицето, в полза на което е издаден, то трябва задължително да го представи на своята обслужваща банка за проверка, тъй като не разполага с контролни документи (шифри, кодове, спесимени и др. на банката издател), за да направи това самостоятелно.

  • идентифицира нарежданията на издателя пред акредитивната банка, с която е в кореспондентски отношения. По този начин банката, открила акредитива, е гарантирана, че изпълнява автентичните указания на лицето, в полза на което е издаден акредитива.

  • потвърждава издадения от акредитивната банка акредитив, което означава, че прибавя своя ангажимент към задължението, поето от банката издател. Това става със съгласие на авизиращата банка и при положение че в условията на акредитива е предвидено неговото потвърждение.

    1. бенефициент - това е износителят, в полза на който банката издател се задължава да извърши плащане или поема друго задължение като акцепт на менителница, негоциране на търговски документи.

    2. Освен двете банки - откриващата и авизираща - в акредитива могат да участват и други банки, изпълняващи специфични функии. Най-често тези функции се поемат от една от двете банки, но могат да се възложат и на други банкови институции, различни от тях. Това са:

    3. потвърждаваща банка - която поема пред бенефицента същия ангажимент, какъвто има акредитивната банка. С акта на потварждаването тя се ангажира да извърши плащането, или да акцептира менителницата срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички условия. Потвърждаващата банка се ползва с пълното доверие на бенефициента. Такава може да бъде авизиращата банка, която го обслужва, или друга, различна от нея, привлечена специално за осъществяване на акредитивната операция.

    4. банка платец - това е банката, която е упълномощена от акредитивната банка да осъществи плащането при спазване условията на акредитива. Обикновено платежната операция се извършва в авизиращата банка, но е възможно това да стане и в друга банка. Важно е да се знае, че банката платец няма изрично задължение за плащане спрямо бенефициента, каквото е налице при акредитивната и потвърждаващата банка. Тя е само упълномощена да плати, т.е. получените от нея пълномощия в никакъв случай не отменят ангажимента на първите две банки.

    5. банка акцептант - тя акцептира теглените срещу нея от бенефициента менителници, ако е договорено отсрочено плащане, оформено с такъв дългов инструмент. В повечето случаи менителниците се акцептират от авизиращата или акредитивната банка.

    6. негоцираща банка - която е упълномощена от банката издател да негоцира (изкупи) издадените от бенефициента менителници заедно със стоковите документи, предвидени в акредитива. Такава функция може да се възложи на точно определена банка (най-често това е авизиращата), или без да се поставят ограничения, бенефициентът сам избира негоцираща банка в собствената си страна.

    7. рамбурсираща банка - тя предоставя необходимите средства на банката платец, за да плати на бенефициента, или и възстановява вече изплатената сума. Единствено в този случай привлечената трета банка - рамбурсиращата, се различава от акредитивната и авизиращата. Тя се включва в акредитивната операция, когато:

  • авизиращата банка (респективно друга банка, номинирана за банка-платец) и акредитивната банка нямат открити кореспондентски сметки помежду си;

  • в случай на установени кореспондентски отношения валутата на акредитива не съвпада с валутата, в която се водят взаимните им сметки.

До услугите на рамбурсиращата банка е възможно да се прибегне и по други причини - например благоприятни лихвени условия, бързо извършване на платежната операция и др. Затова за рамбурсиращи банки се избират такива, които са разположени в световните финансови центрове и предоставят по-конкурентни услуги.
Като форма на плащане акредитивът е абстрактен ангажимент на откриващата банка, който категорично се разграничава от търговската сделка. За банките меродавни са единствено документите, а не стоките. Плащането се извършва само ако документите са абсолютно съобразени с условията, залегнали в акредитива. Дори и когато на банката платец е известно, че договорените условия по сделката са нарушени, тя не може да откаже плащането. Тя не се интересува дали изпратената стока съответства на посочените в акредитивите документи. Така например, ако вносителят е поръчал дамска конфекция и в документите е изрично посочено, че се отнасят за такава стока, но в действителност получава мъжка конфекция, плащането следва да бъде извършено.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница