Дипломна работа на тема: „ Плащания в международната търговия Съдържание

3.1. Същност и характеристики.

• 
  наредител по акредитива (акредитиводател) - това е вносителят, който има задължение за плащане по външнотърговския договор. Той дава изрично нареждане до съответна банка за откриване на акредитива, съдържащ всички условия, договорени с износителя.
  
• 
  Една банка може да открие акридитив и по своя собствена инициатива, когато има нужда да изплати получени стоки или услуги. В такъв случай тя е наредител и издател на акредитива.
  

1. 
   акредитивна банка (банка издател) - това е банката, която извършва всички действия по издаването на акредитива - разработване на окончателния текст в съответствие с нареждането на акредитиводателя, документарното му оформяне и подписване от упълномощени банкови служители. Тя носи главната отговорност за плащане, акцептиране и негоциране по акредитива. Когато към поетото от нея задължение е добавен ангажимент и на други банка, участващи в акредитивната операция, нейната отговорност се запазва. Като правило в ролята на акредитивна банка е банката на акредитиводателя.
   
2. 
   Допустимо е акредитиви да се издават и от небанкови институции, но много банки не ги авизират. При последната редакция на ЕПОДА всяка банка сама за себе си преценява да авизира или не такива акредитиви.
   
3. 
   авизираща банка - чрез нея банката издател съобщава на лицето за открити в негова полза акредитиви, както и за условията, при които може да се усвои. Обикновено износителят предпочита акредитивът да се авизира чрез неговата обслужваща банка. Акредитивната банка обаче не е длъжна да се съобрази с избора му и може да посочи друга банка за авизиране. Наред с уведомяването на износителя за открития в негова полза акредитив авизиращата банка изпълнява и други функции:
   

• 
  установява автентичността на акредитива пред това лице - дали действително е издаден от посочената банка и е подписан от оторизираните служители, налице ли са всички условия, които правят ангажимента на издателя перфектен. Ако акредитивът е получен директно от лицето, в полза на което е издаден, то трябва задължително да го представи на своята обслужваща банка за проверка, тъй като не разполага с контролни документи (шифри, кодове, спесимени и др. на банката издател), за да направи това самостоятелно.
  
• 
  идентифицира нарежданията на издателя пред акредитивната банка, с която е в кореспондентски отношения. По този начин банката, открила акредитива, е гарантирана, че изпълнява автентичните указания на лицето, в полза на което е издаден акредитива.
  
• 
  потвърждава издадения от акредитивната банка акредитив, което означава, че прибавя своя ангажимент към задължението, поето от банката издател. Това става със съгласие на авизиращата банка и при положение че в условията на акредитива е предвидено неговото потвърждение.
  
  4. 
     бенефициент - това е износителят, в полза на който банката издател се задължава да извърши плащане или поема друго задължение като акцепт на менителница, негоциране на търговски документи.
     
  5. 
     Освен двете банки - откриващата и авизираща - в акредитива могат да участват и други банки, изпълняващи специфични функии. Най-често тези функции се поемат от една от двете банки, но могат да се възложат и на други банкови институции, различни от тях. Това са:
     
  6. 
     потвърждаваща банка - която поема пред бенефицента същия ангажимент, какъвто има акредитивната банка. С акта на потварждаването тя се ангажира да извърши плащането, или да акцептира менителницата срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички условия. Потвърждаващата банка се ползва с пълното доверие на бенефициента. Такава може да бъде авизиращата банка, която го обслужва, или друга, различна от нея, привлечена специално за осъществяване на акредитивната операция.
     
  7. 
     банка платец - това е банката, която е упълномощена от акредитивната банка да осъществи плащането при спазване условията на акредитива. Обикновено платежната операция се извършва в авизиращата банка, но е възможно това да стане и в друга банка. Важно е да се знае, че банката платец няма изрично задължение за плащане спрямо бенефициента, каквото е налице при акредитивната и потвърждаващата банка. Тя е само упълномощена да плати, т.е. получените от нея пълномощия в никакъв случай не отменят ангажимента на първите две банки.
     
  8. 
     банка акцептант - тя акцептира теглените срещу нея от бенефициента менителници, ако е договорено отсрочено плащане, оформено с такъв дългов инструмент. В повечето случаи менителниците се акцептират от авизиращата или акредитивната банка.
     
  9. 
     негоцираща банка - която е упълномощена от банката издател да негоцира (изкупи) издадените от бенефициента менителници заедно със стоковите документи, предвидени в акредитива. Такава функция може да се възложи на точно определена банка (най-често това е авизиращата), или без да се поставят ограничения, бенефициентът сам избира негоцираща банка в собствената си страна.
     
  10. 
      рамбурсираща банка - тя предоставя необходимите средства на банката платец, за да плати на бенефициента, или и възстановява вече изплатената сума. Единствено в този случай привлечената трета банка - рамбурсиращата, се различава от акредитивната и авизиращата. Тя се включва в акредитивната операция, когато:
      

• 
  авизиращата банка (респективно друга банка, номинирана за банка-платец) и акредитивната банка нямат открити кореспондентски сметки помежду си;
  
• 
  в случай на установени кореспондентски отношения валутата на акредитива не съвпада с валутата, в която се водят взаимните им сметки.