Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „Бакалавър Дипломант: подпис Научен ръководител
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.3.Нормативна уредба на приходите и методология на анализа на приходите в предприятието
| 1.2.Видове приходи в предприятието
С цел получаване на необходимата информация за съставяне на отчета за приходи и разходи на предприятието, приходите за текущия период се групират на: приходи от дейността, финансови приходи, извънредни приходи и приходи от данъци върху дохода. Основен приходоизточник за всяко едно предприятие са приходите свързани с дейността. Към тях се отнасят приходите от продажба на продукция, стоки , услуги и други продажби и други приходи. Другите продажби могат да бъдат продажба на дълготрайни активи, суровини и материали. Други приходи са приходи от излишъци на активи, отписани задължения, възстановени загуби от обезценка на активи и други. Към групата на приходите от дейността се отнасят и част от финансиранията за дълготрайни активи и за текущата дейност, признати за приход за съответния отчетен период. Финансови приходи се формират при използването на ресурси на предприятието от трети лица. Това са приходи от лихви по предоставени заеми, от парични средства в депозити и други. Също така могат да се реализират финансови приходи от съучастия. За съучастията в други предприятия се получават дивиденти, също така от притежавани дълготрайни финансови активи; акции и дялове на други предприятия, както и печалби от дъщерни предприятия и други. Положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти, положителни разлики от промяна на валутни курсове на чуждата валута при обмяна и други. Извънредни приходи. Те възникват случайно или са в резултат на събития извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще. Приходите за бъдещи периоди са такива приходи, за които още при получаването им се знае, че се отнасят за следващия период, т.е. не са непосредствено свързани с текущия финансов резултат. По-често те са свързани с дейността на предприятието. Обикновено са авансово получени пари за изпълнението на определена поръчка, за такси, комисионни, суми за последващо обслужване от производителите, включени в цените на продадените стоки и услуги. Приходите за бъдещи пероди възникват и при финансови операции. Това са получени лихви, които се отнасят и за следващи периоди, при лизингови договори и други. Съгласно МСС приходите се признават когато: - Предприятието се очаква да има икономическа изгода - Сумите на приходите и направените разходи могат да бъдат надежно измерени или оценени Приходи от продажба на продукция и стоки се признават когато са изпълнени едновременно следните условия: - Продавача е прехвърлил на купувача значителни рискове и облаги свързани със собствеността върху продукцията и стоките. - Продавача не запазва управлението и контрола върху продаваната продукция и стоки. 1.3.Нормативна уредба на приходите и методология на анализа на приходите в предприятието Оценка и анализ на приходите може да се извърши по данни от Отчета за приходите и разходите. Анализът на размера, състава и структурата на приходите може да се извърщи и по отделно за приходи от обичайна дейност и за извънредни приходи. От своя страна трите групе приходи от дейността (от продажби, от финансирания и финансови) могат да се разглеждат като самостоятелен обект на анализ. Анализират се най-вече приходите от основната дейност, т.е. производството и продажбата на продукци, стоки и услуги.. При анализа и оценката на фактическия обем на продадената продукция може да се сравни планирания обем продажби с фактичееските продажби, с продажбите от предходни периоди и др. Стойността на произведената и продадената продукция може да се отклонява от производствената програма в посока на увеличение или намаление под влияние на два фактора: промените в количеството и промените в цената на единица изделие. Зависимостта е : О = Q . P Където: О – стойността Q – количеството на изделията P – цената на единица изделие Отклонението в стойността е: ∆ О = ∆ Q . ∆ P0 + ∆ P . Q Като резултат се извеждат изчисленията за определяне влиянието на двата фактора, чрез прилагания в финансово – стопанския анализ „метод на разликите”. Освен в абсолютни величини динамиката на стойността мойе да се анализира и чрез темпа на прирастта. При анализа и оценката на динамиката на обема на продажбите се използва и индексът на стойността, индекса на цените и индекса на фактическия обем на продажбите и връзката между тях. Индексът на стойността на продажбите показва динамиката в стойностно изражение. Величината на индекса на цените зависи само от промените в цените на продукцията: ∑Q . P1 ∑Q0 . P1 Чрез индека на физическия обем на продажбите се отразяват само промените в количеството. За характеризиране динамиката на реалното изменение на продажбите може да се използва и дефлатор: дефлатор = Където: д1 и д0 са относителните дялове на отделните видове изделия в обема на продажбите. От тук може да се определи и индекса на реално увеличение на продажбите като стойността на продажбите се раздели на дефлатора. За характеризиране динамиката на обема на продукцията за редица години може да се използва показателят „ среден темп на изменение”. Специално внимание при анализа на производството и продажбите на продукцията се отделя на показателя „асортиментна структура”. Той характеризира относителния дял на отделните видове изделия в обема на продукцията. Задачата на анализа е да се установи какви промени са настъпили в асортиментната структура (в абсолутно изражение и в %) и какво влияние са оказали тези промени върху показателите за стойностния обем на продажбите, печалбата (загубата). Промените в асортиментната стуктура могат да се анализират от гледна точка на трудоемкост, металоемкост, рентабилност като това зависи от целта на анализа. В процеса на анализа е необходимо да се даде оценка на качеството на продукцията. Използва се показателя „ коефициет на качеството”: Kk = ∑ q i . E i / ∑ q i Където:q I – количеството на изделията от отделните качества E I – степента на качество Коефициента на качество е минимум 1 и се отклонява над 1. Подобряването или влошаването на качеството оказва влияние върху размера на нетните приходи от продажбите, а следователно и върху финансовия резултат. Може да се изчисли и индивидуален „коефициент на конкурентноспособност”: ККС = 1 / 1 + R R – условното разтояние от изделието еталон Колкото повече R е по-близко до 0, толкова по-близо до 1 е коефициента на конкурентноспособност. Отколонението под 1 показва намалението на конкурентноспособност на дадено изделие. При анализа на ритмичността също могат да се остановят отклонения, които се оценяват на базата на изчиляване и сравняване на относителните дялове на продукцията за отделните под периоди в рамките на изследвания период. Определят се „коефициет на ритмичност”, „коефициент на неритмичност” и „коефициент на вариация”. Освен за цялата продукция анализът на себестойността по статии на калкулацията може да се извърши и по отделно за сравнимата и несравнимата продукция. Например при анализа на себестойността (S) от гледна точка на делението на разходите на променлива (PV) и условно постоянна (PC) се използва зависимостта: S = PV + PC Показателят „себестойност на 100 лв. продадена продукция” се изчислява по формулата: C100 = (∑ q . s) . 100 / ∑ q . p Където: q – количества s – пълна себестойност на единица изделие p – нетна продажна цена на единица изделие Основни показатели за анализ и оценка на използваните материали са абсолютната и относителната икономия (преразход) на материали. По отчета за приходите и разходите могат да се анализират и разходите за амортизация и по-конкретно изменението в техния размер, отразяващо се върху скоростта на обръщаемост на ДМА. Може да се изчисли показателя за относителния дял на амортизациите в стойностния обем на продажбите, т.е.амортизацията падаща се на 1 лв. продажби: Ам / 0 = Ам / ДМА . ДМА / 0 ДМА / 0 – коефициент на поглащаемост Могат да се анализират на база извършените разходите за заплати показатели за реализираните приходи с 1 лв. разходи и реализираната печалба с 1 лв. разходи за жив труд. При провеждането на финансово – счетоводния анализ с цел разкриване, оценка и прогнозиране влиянието на отделните приходи върху състоянието и изменението на анлизируемите обекти, се използват редица методи. Към тях се отнасят: „метод на сравненията”, който е основен и универсален, „метод на детайлизацията”, „метод на групировките”, „балансов метод”, „метод на разликите” – този метод е модификация на „метода на вержното заместване”, „метод на разтоянието”. Методът на сравнението е основен за финансовия анализ на предприятието. Чрез метода на сравнението е възможно да се оценят измененията в параметрите на стопанската система, да се намери нейното място в пространството и времето, да се очертае тенденцията и перспективата за нейното развитие на фона на динамичното променящата се стопанска конюнктура. В теорията на финансово счетоводния анализ се разграничават два основни вида сравнения-едностопански и междустопански. При едностопанските сравнения се анализират параметрите за едно и също стопанско предприятие. Типичен пример за едностопански сравнения е сравнението на величината на чистата печалба на едно и също предприятие, съгласно отчета за приходите и разходите за различни периоди от време. Характерно за междустопанските сравнения е анализирането на принципно еднородни числови данни, които се отнасят за различни стопански предприятия за определен период от време е типичен пример за междустопански сравнения. Особено важно за успешното прилагане на метода на сравнението в аналитичната практика е спазването на критерия за съпоставимост на сравняваните данни. Спазването на този основен критерии гарантира степента на обективност на резултатите и изводите от анализа. Съпоставимостта между аналитичните показатели се постига чрез използването на способите на коригирането на показателите, индексите при постоянна база и други методи за обективизация на сравненията. Методът на групировката има голямо приложение в теорията и в практиката на финансово счетоводния анализ на предприятието. Чрез този статистически метод информацията за нуждите на анализа се групира по определени признаци и съобразно с определени критерии. Така например, за да се анализира средното равнище на квалификацията на персонала във фирмата, заетите се групират според тяхната категория и степента на квалификацията на персонала. Методът на групировката има широко приложение при анализа на качеството и безефективността на продукцията, при анализа на разходите на предприятието, при анализа на състава и структурата на продукцията и т.н. Методът на групировката се използва преди всички във фазата на предварителната подготовка на данните за финансово счетоводния анализ. От правилната групировка в голяма степен зависи обективността на аналитичните сравнения, както и достоверността на резултатите от прилагането на повечето от методите на финансово счетоводния анализ на предприятието. Методът на детайлизацията се използва паралелно с метода на дедукцията във финансово счетоводния анализ. Той е свързан с дезагрегацията на комплексните показатели и множествените фактори. Чрез метода на детайлизацията се измерва единичното влияние на поведението на отделните компоненти на системата върху поведението на системата като цяло. Методът на детайлизацията се използва и за измерване на влиянието на фактори от втори и трети порядък върху фактори от първи порядък, респективно върху изменението на съответните резултативни показатели. Така например методът на детайлизацията може да се използва за определяне влиянието на измененията на разходите по видове върху общото изменение на всички разходи на предприятието. Чрез метода на детайлизацията в комбинация с метода на дяловото участие например може да се измери влиянието в промените на размера на дълготрайните материални активи и промените в размера на краткотрайните активи върху динамиката на рентабилността на предприятието. Методът на детайлизацията има широко приложение в практиката на финансово счетоводния анализ на предприятието. Балансовият метод се заражда е методологията на счетоводството. Той се използва широко във финансово счетоводния анализ на предприятието при изследването на различните балансови зависимости. Така например балансовият метод се използва при анализа на количествени съотношения между стопанските средства и източниците на средства, при решаването на аналитичните задачи от типа "потребности-ресурси", при анализа на платежния баланс, стоковия баланс на предприятието, както и при анализа на балансовата зависимост между индивидуалните влияния на определени фактори и комплексното влияние на всички фактори от даден факторен модел. Особено широко приложение балансовия метод намира при финансово счетоводния анализ на баланса на работното време на персонала и баланса на работното време на машините и оборудването в предприятието. Методът на верижните замествания е основен метод за детерминиран факторен анализ. Чрез него може да бъде измерено индивидуалното вличние на отделни факторни показатели върху изменението на даден резултативен показател. Методът на верижните замествания може да се използва само в случай на наличие на детерминирана функционално-математическа зависимост между факторните и резултативните променливи, които са обект на изследване. Тази зависимост може да бъде изразена математически посредством сбор, произведение или частно. Всяка функционална зависимост от този род намира своя математически израз под формата на съответната факторна верига. Техниката на способа на верижните замествания се свежда до построяване на факторни вериги, съдържащи аналогични числови характеристики, с изключение на числовата характеристика на факторния показател, чието влияние се търси. Всеки две последователни числови вериги (сбор, произведение, частно) се сравняват, като получената разлика по същество представлява числовия израз на влиянието на анализирания факторен показател. Методът на разликите е модификация на метода на верижните замествания. За него важат всички принципи на работа, които са характерни за метода на верижните замествания. Техниката на метода на разликите се свежда до директно установяване на влиянието на изследвания фактор, като абсолютната разлика между фактическото и базисното значение на съответствуващия му показател участва в математически разчет едновременно с фактическите значения на изследваните показатели от текущата факторна верига. При интегралния метод за факторен анализ се приема, че скоростта на изменение на влиянието на факторите е относително постоянна. Като стойностите на факторите е относително постоянна. Когато стойностите на факториалните променливи се разглеждат дискретно - към два момента T0 и T1 изменението на влиянието на факторите се описва от права линия. Когато стойностите на факторните променливи се разглеждат в непрекъснат режим вътре в интервала T0 - T1, изменението на влиянието на факторите се описва от крива линия. Интегралният метод се базира на сумирането на прирастите на функцията, отразяваща зависимостта между факториалните променливи и резултатния показател. Нарастването на функцията в интервала T0 - T1 е равно на определен интервал, съответстващ на този интервал от диференциала на функцията. Следвайки изложения принцип, можем да получим модели за факторен анализ при функци от типа R=(A,B), където R=(A*B) Индексният метод е специфичен за статистиката, но намира широко приложение във финансово счетоводния анализ. Под индексен метод трябва да се разбира "съвкупността от принципи, правила, схеми и формули за количествено измерване и логическо тълкуване на различията по време, място, между фактическите резултати и нормативи на факторно-резултативни връзки, проявяващи се в динамиката на явленията." Според характера на функциите, които изпълнява индексният метод, индексите се делят на синтетични и аналитични. Синтетичните индекси служат за анализ на динамиката на явленията е количествен аспект във времето посредством единична числова характеристика. Аналитичните индекси служат за измерване влиянието на явленията фактори върху изменението на дадено явление резултат. Чрез тях се осъществява финансово счетоводния анализ, като се разчленява изменението на явлението резултат на отделните негови факторни компоненти. Индексният факторен анализ се осъществява в 2 аспекта: 1. Разлагане на общия индекс на факторни субиндекси, за да се установи какво е влиянието на всеки фактор върху скоростта на изменението на резултативния показател. 2. Разлагане на обшия прираст на резултативния показател на отделни компоненти-факторни прирасти, които са обусловени от изменението на съответните фактори Характерът на факторния анализ чрез индексни числа и зависимости се определя от формите на връзка между резултативните показатели и факторните показатели. Формите на връзка могат да се сведат до три основни типа: Първи тип - величината на резултативния показател представлява сума от величините на няколко факторни показателя Втори тип - величината на резултативния показател е произведение от величините на няколко факторни показателя Трети тип - величината на резултативния показател е сума от произведенията на величините на няколко факторни показателя. Методът на корелационния анализ се използва за измерване на теснотата на връзка между явленията, както и за измерване на влиянието на факторите при недетерминирани факторни зависимости. Корелацията бива три вида-обикновена, частична и множествена, като според характера на връзката може да бъде права, обратна, праволинейна и криволинейна. Метод на разстоянията-многопараметричен метод за кластерен анализ. При този метод изследваните обекти се третират като точки от n-мерното пространство с определени координати. По същество координатите на всяка точка съответстват на значенията на показателите, характеризиращи анализираните обекти. Анализът по методът на разстоянията може да се извърши при условие, че съществува еднопосочност по отношение на динамиката на показателите. Ако приемем условно дадено изделие, произвеждано от едно предприятие, за точка от n-мерното пространство, то числовите значения на технико-икономическите параметри на това изделие ще представляват координатите на тази точка. Ако приемем изделията на други конкуриращи предприятия за също такива математически точки, можем да пресметнем разстоянието до всяка една от тях по формулата: Кr = [ ∑ αi( 1-Pi/Pi')2 ]1/2 Графичният метод се използва за нагледно представяне на развитието на стопанските явления и процеси, протичащи в предприятието. Този метод може да се използва в две основни направления. Първото направление е свързано с графично представяне на параметри на стопанската дейност с оглед на визуалното следене на стопанските процеси. Второто направление е свързано с графични способи за аналитични разчети. Графичните построения дават възможност да се изчислят и онагледят стойностите на редица функционални параметри на предприятието. Графичното представяне на параметрите на стопанската дейност се осъществява посредством графични изображения. Според функционалното им предназначение графичните изображения биват: - Графични изображения за сравняване на величини - Графични изображения на структурите - Графични изображения на развитие - Графични изображения за изразяване на функционалните зависимости - Мрежови графици Чрез графичните изображения може да се следи поведението на разходите при различни режими на производство. Чрез графичния метод може да се определи при кой обем продукция настъпва критичната точка, в която от режим на загуби изделието преминава в режим на печалба. Графичните методи във финансово-стопанския анализ изискват точно избиране на мащаба на изобразяване на параметрите и голяма прецизност на графичните построения. Методът на финансово счетоводния анализ представлява система. Елементите на тази система представляват отделните способи. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|