Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен „Бакалавър Дипломант: подпис Научен ръководител
Информационна обезпеченост на анализа на приходите на предприятието
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| 1.4. Информационна обезпеченост на анализа на приходите на предприятието.
За да бъде осъществен процеса на финансов анализ е важно наличието на информационна обезпеченост. Основните информационни източници на финансово - икономическия анализ са счетоводните отчети на предприятието. Счетоводните отчети представляват финансовото лице на предприятието и твърде често се използват като единствената достоверна информация за нуждите на анализа. Върху съдържанието и достоверността на счетоводните отчети обаче оказват влияние не само резултатите от предприемаческата дейност на предприятието, но и множество други общо икономически фактори с различна интензивност и насока на въздействие, което предполага тяхната предварителна нормализация. Според Закона за счетоводството7 и Националните счетоводни стандарти8 основни счетоводни отчети са: - Счетоводният баланс; - Отчетът за приходите и разходите; - Отчетът за движението на паричните средства. Наред с тях за нуждите на анализа се използват и редица допълнителни вътрешни и външни източници на информация като: - Справките към счетоводните отчети (за капиталите и резервите; за вземанията, задълженията и обезпечените заеми; за разликите в оценката на активите и пасивите и т.н.); - Счетоводни сметки; - Счетоводни регистри; - Първични и вторични счетоводни документи; - Статистически справочници; - Публикации в периодичния печат - Други. Балансът заема централно място в счетоводния отчет на всяко предприятие. Данните, които той съдържа, му придават качеството на основен документ, посредством, който се разкриват резултатите и финансовото състояние на фирмата, без което бизнесът е невъзможен. Вероятно това е дало основание на някои специалисти да го охарактеризират като сгъстена картина на състоянието на предприятието- Унифицираната форма на баланса създава големи удобства за пълен и задълбочен анализ при добро познаване на икономическото съдържание на разделите, групите и статиите отразени по отделните му части. Със своето двустранно изражение и колоните за преходния и текущия период, всеки попълнен баланс дава възможност да се видят веднага промените, които са настъпили през наблюдавания период. Групировката на активите и пасивите от друга страна дава възможност за противопоставяне, а това предопределя и посоката, в която трябва да се развива аналитичната работа. Балансът на предприятието изразява статичното състояние на неговите финанси в края на отчетния период и отразява структурата на неговите активи и пасиви. В лявата страна на баланса са разположени активите, разделени на дълготрайни и краткотрайни. Активите на предприятието представляват всички онези неща, които притежава и с които разполага. Те показват в какво конкретно са вложени финансовите средства на предприятието. Пасивите на предприятието се представят в дясната страна на баланса. Най - общо те се подразделят в три групи: собствен капитал, дългосрочни и краткосрочни заеми. Пасивите показват какви са източниците на финансовите средства и тяхната структура. С други думи, пасивите показват откъде са дошли използваните от предприятието финансови средства. Сравнението на различните части от баланса е главното средство при анализа, защото само така могат да се разкрият характерните положения към определена дата. За да се достигне до правилен извод аналитичната работа трябва да се осъществява на базата на достоверни данни. А балансовите данни не винаги могат да дадат вярна представа за положението на предприятието. Данните на баланса не във всички случаи означават реалност на актива. Реалната им стойност се проверява само чрез измерване, претегляне, изброяване, писмено потвърждение на салдата по сметките и т.н. Всичко това показва, че да се стигне до достоверен извод, балансът трябва да отговаря на някои предварителни условия. По важни от тях са: - да се основава на данни извлечени от счетоводните книги на предприятието; в баланса не могат да се вписват в никакъв случай приблизителни суми; - да се основава на извършената инвентаризация и уредени инвентаризационни разлики, които ще гарантират достоверността му; - да се придружава от някои аналитични данни, като извлечения от сметките на дебиторите и кредиторите, инвентарните описи на материалните запаси, потвърдителни писма от кредиторите и пр.; - да бъде пълен - всеки ред на баланса, по който фирмата има счетоводни данни да бъде попълнен; - да е извършена проверка на аритметическите сборове по колоните и групите и т.н. Само при такива предварителни условия балансът може да послужи като изходен документ за анализ. Друг основен счетоводен отчет е Отчетът за приходите и разходите. Този отчет е важен документ за определяне на финансовото състояние на предприятието, тъй като разкрива какви приходи са получени и какви разходи са били извършени за определен период от време (месец, тримесечие, година и чрез него може да се получи по пълна представа за дейността и финансовото състояние като цяло. Зависимостта между Баланса и Отчета за приходите и разходите отразява състоянието на активите, пасивите и капитала, как се е формирал крайният финансов резултат и какъв в действителност е той. Съдържанието на Отчета за приходите и разходите дава възможност да се оцени дали предприятието е печелившо и да се предвиди стойността, периодът и рискът, свързани с бъдещи печалби и бъдещи парични потоци. Лявата страна на Отчета за приходите и разходите отразява направените през периода разходи, а дясната страна - постъпилите приходи. Разходите са посочени в четири основни групи: разходи за дейността, финансови разходи, извънредни разходи, дължими данъци. Приходите са разделени на три основни групи: приходи от дейността, финансови приходи и извънредни приходи. Информацията, получавана от Отчета за приходите и разходите позволява да се изгради система от показатели, които характеризират ефективното използване на разполагаемите ресурси и за ефективността на цялостната стопанска дейност. Балансът и Отчетът за приходите и разходите са неразделни части от един и същ документ, изразяващ финансовото състояние на фирмата за определен период от време. Тези два счетоводни отчета се допълват взаимно и следва да се използват едновременно. В световната практика съществува и трети вид отчет за финансовото състояние на предприятието, отразяващ структурата на източниците на постъпилите през разглеждания период парични фондове и по какъв начин те са били използвани. Той се нарича Отчет за паричните потоци. Както показва наименованието му този счетоводен отчет показва кои са новите източници на парични средства за предприятието за разглеждания период от време и по какъв начин те са били използвани. Отчетът за паричните потоци се изготвя на базата на баланса на предприятието и на неговия отчет за приходите и разходите, както и на оборотната ведомост за отчетния период. Като основа се използва балансовия отчет като се сравняват измененията в размерите на отделните активи и пасиви на предприятието в началото на разглеждания период и в неговия край. Като база за стойностите на отделните активи и пасиви в началото на разглеждания период, най - често една календарна година, служат данните за тях към края на предходния отчетен период. Нарастването на стойността на всеки отделен актив през периода ще означава използване на допълнителни парични средства от предприятието за закупуване на този актив, а намалението на тази стойност - източник на допълнителни парични фондове за предприятието при продажбата или ликвидирането на този актив. Обратно, намалението на размера на всеки отделен пасив през периода означава използване на парични средства за ликвидирането му. Увеличението на отделния пасив през периода означава, че предприятието е осигурило чрез този източник допълнителни парични фондове, които е използвана за своята дейност. За да се вземат правилни управленски решения е необходимо постоянно да се следи движението на паричните потоци от и към предприятието, както и да се прогнозират в перспектива. При определени условия финансовия анализ може да използва и външна информация. Подобна информация обаче трябва да бъде използвана много внимателно и разумно. Като основен проблем при използването на външна информация може да се посочи нейната сравнимост и съпоставимост. Понякога може да има в наличност достатъчно възможности, които да корегират данните така, че те да станат сравними. Във всеки случай външните данни трябва да бъдат коригирани, като се използва най - подходящия метод за тяхната актуализация. Трябва да бъде обърнато внимание и на различията между сравняваните предприятия. Много често предприятия с подобни финансови резултати и капиталова мощ демонстрират сериозни различия във финансово - счетоводната и останалите фирмени политики. Посочените информационни източници дават възможност да се получи представа за промените, които са настъпили във финансовото състояние на предприятието през анализирания период. Анализът на динамиката и структурата на приходите позволява да се установи тенденцията в изменението на прихода и причините за тези изменения и на тази основа набелязване на мерки за преодоляване на отклоненията. Приходите от продажби заемат основен дял от размера на приходи на предприятието, явяват се източник на паричен ресурс и зависят пряко и непосредствено от основната дейност на предприятието. При анализа на приходи от продажби следва да се проследят измененията на нетните постъпления от продажби на продукция, стоки и услуги общо и по видове. Нетните постъпления се формират като от брутния размер на приходите от продажби се приспаднат сумите за ДДС, застраховки, ренти и др. за сметка на трети лица. Чрез нетните постъпления става възможно да се отчетат реалните доходи на предприятието. Основната анализна зависимост: Прпрод.= О * Ц където О е обема на продажбите по изделия и Ц е продажната цена за 1 изделие. От тук моделът за факторен анализ е: 1. Прпрод.= О0 * Ц0. 2. Прпрод.1= О1 * Ц1. 3. Прпрод.= Прпрод.1 Прпрод0. 4. ВЛО = О * Ц0; ВЛЦ = Ц * О1; КВЛ = ВЛО ВЛЦ = Прпрод. 5. Анализът за нетните приходи от продажби на стоки се основава на зависимостта, изчислена като произведение от количеството продадени стоки и средна продажна цена: Прст. = Ст * Ц. При определяне на влиянието на факторите следва да се има в пред вид, че количеството на продадените стоки се определя от стоковите запаси в началото на периода, постъпилите през периода стоки, фирите и загубите от стоки, запасите от стоки, от където аналитичната зависимост придобива следния вид: Прст. = Ст * Ц = (Зн + Стп ФЗст Зк) * Ц. Моделът на факторен анализ е аналогичен на анализа на приходите от продажби на продукция. Анализът на постъпленията от продажби на услуги е чрез зависимостта от броя на услугите и средната продажна цена на една услуга: Прусл. = Бусл. * Ц. При анализа на приходи от финансирания под влияние следва да се имат финансиране за дълготрайни активи и за текущата дейност: Прфин. = ФИНДА + ФИНтд. Финансовите приходи са част от приходите за обичайна дейност, реализирана в резултат на ползвани финансови ресурси на предприятието от трети лица. Това са приходи от лихви по предоставени заеми от съучастия в капиталите на други предприятия, от операции с финансови активи, от валутни операции, такси и комисионни. Общият им размер се установява като сбор от посочените видове финансови приходи и на тази основа се прилага моделът за факторен анализ. Анализът на извънредните приходи следва да установи тенденцията на тяхното изменение и причините за тяхното възникване. Анализът на ефективността на приходите е посредством коефициент за ефективност на приходите, даващ представа с 1 лв. приходи колко разходи са извършени. Чрез този показател се проследява зависимостта между разходите и приходите на предприятието, които са в основата на формирането на финансовия резултат. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|