РАЗДЕЛ 1 ê 2001/12/ЕО член 1.5 Независимост на управлението

Ö Независимост на железопътните предприятия и на управителите на инфраструктура Õ

1. Държавите-членки осигуряват на железопътните предприятия, Ö които пряко или косвено са собственост или контролират от държавите-членки, Õ независим статут по отношение на управлението, администрирането и вътрешния контрол по административни, икономически и счетоводни въпроси, в съответствие с който те следва, по-специално, да имат активи, бюджети и счетоводни отчетности , които са отделни от тези на държавата.

2. Спазвайки рамката и специфичните правила за таксуване и разпределяне, определени от държавите-членки, управителят на инфраструктура носи отговорност за своето собствено управление, администриране и вътрешен контрол.

è₁ Поправка, OВ L 305, 6.11.1991, стр.. 22

Ö Управление на железопътните предприятия в съответствие с търговските принципи Õ

1. Държавите-членки позволяват на железопътните предприятия да приспособят своите дейности към пазара и да управляват тези дейности под ръководството на своите управленски органи, с оглед предоставяне на ефективни и отговарящи на изискванията услуги на възможно най-ниска цена за съответното качество на исканата услуга.

Железопътните предприятия следва да се управляват в съответствие с принципите за управление на търговски дружества, независимо Ö каква е тяхната собственост. Õ Това следва да се отнася и за налаганите Ö им Õ от Ö държавите-членки Õ задължения за обществени услуги, както и за договорите за обществени услуги, които те сключват с компетентните органи на съответната държава.

2. Железопътните предприятия следва да съставят свои бизнес планове, включително инвестиционни и финансови програми. Тези планове следва да са насочени към постигане на финансово равновесие на предприятията и на други управленски цели от технически, търговски и финансов характер; è₁ освен това, в плановете трябва Ö да са посочени Õ средствата Ö за постигането Õ на тези цели. ç

3. Ö В съответствие с Õ приетите от всяка държава Ö -членка Õ основни насоки на общата следвана политика и като вземат предвид националните планове и договори (които могат да бъдат многогодишни), включително инвестиционните и финансови планове, железопътните предприятия следва да са свободни, по-специално:

а) да определят вътрешната си организация, без да се нарушават разпоредбите в членове 7, 29 и 39 ,

б) да контролират доставките и маркетинга на услуги, за които да определят цени, без да се нарушават разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007;

в) да вземат решения по отношение на персонала, активите и собственото снабдяване;

г) да разширяват пазарния си дял, да развиват нови технологии и услуги и да внедряват новаторски техники на управление;
ê 91/440/ЕИО

д) да разгръщат нови дейности в области, свързани с железопътната дейност.

Ö Разделяне на счетоводната отчетност Õ

1. Държавите-членки осигуряват изготвянето и публикуването на отделни отчети за приходите и разходите и баланси, от една страна, за дейността, свързана с предоставянето на транспортни услуги от железопътни предприятия и, от друга, за дейността, свързана с управление на железопътната инфраструктура. Публични средства, изплатени за едната от тези две сфери на дейност, не могат да се прехвърлят към другата.

2. Държавите-членки могат също да предвидят това разделяне да налага организирането на обособени отдели в рамките на едно и също предприятие или инфраструктурата и транспортните услуги да се управляват от Ö отделни структури Õ.

3. Ö Държавите-членки осигуряват изготвянето и публикуването на отделни Õ отчети за приходите и разходите и баланси , Ö от една страна Õ за стопанската дейност, свързана с предоставянето на товарни транспортни услуги от железопътни предприятия Ö и, от друга страна, за дейностите, свързани с предоставянето на транспортни услуги за превоз на пътници Õ . Публичните средства, изплатени като компенсации за обществена услуга за предоставянето на транспортни услуги, трябва да се посочват в съответните счетоводни отчети поотделно Ö за всеки отделен договор за обществена услуга Õ и не се прехвърлят към дейности, свързани с предоставянето на други транспортни услуги или каквито и да било други дейности.

4. Счетоводствата за Ö различните Õ сфери на дейност, Ö посочени в параграфи 1 и 3, Õ се водят по начин, отразяващ тази забрана ð даващ възможност за мониторинг на изпълнението на забраната за прехвърляне на заплатени обществени средства от една сфера на дейност към друга. ï.

Ö Независимост на основните функции на управителя на инфраструктура Õ

1. Държавите-членки гарантират, че функциите по осигуряване на справедлив и недискриминационен достъп до инфраструктурата, изброени в приложение II, се възлагат на такива органи и компании, които самите не предоставят никакви железопътни транспортни услуги. Каквито и да са организационните структури, постигането на тази цел трябва да бъде показано по убедителен начин.
ò нов

Приложение II може да бъде изменено в светлината на придобития опит, в съответствие с процедурата, посочена в член 60.
ê 2001/12/EО член 1.7 (адаптиран)

Държавите-членки могат, обаче, да възлагат на железопътни предприятия или на който и да е друг орган отговорност Ö за съдействие за развитието Õ на железопътната инфраструктура, например Ö чрез Õ инвестиции, поддръжка и финансиране.

2. В случаите, когато управителят на инфраструктура не е независим от железопътни предприятия по отношение на юридическата си форма, организация или функции за вземане на решения, функциите, описани в глава IV, раздели 3 и 4 следва да се изпълняват Ö съответно Õ от таксуващ орган Ö и от разпределящ орган, които са независими Õ по отношение на юридическата си форма, организация и вземане на решения от което и да било железопътно предприятие.

Ö Добро финансиране на управителя на инфраструктура Õ

1. Държавите-членки развиват националните си железопътни инфраструктури, като се съобразяват, където е необходимо, с общите нужди на Ö Съюза Õ . ð За тази цел, те публикуват най-късно две години след влизането в сила на настоящата директива стратегия за развитието на железопътната инфраструктура, с оглед на задоволяване на бъдещите потребности от мобилност, основаваща се на добро и насочено към устойчиво развитие финансиране на железопътната система. Стратегията обхваща период от поне пет години и подлежи на подновяване. ï

2. Съобразявайки се с членове Ö 93, 107 и 108 Õ от Договора, Ö държавите-членки могат също да предоставят на управителя на инфраструктура Õ финансиране, съответстващо на Ö неговите Õ задачи, размера Ö на инфраструктурата Õ и финансовите изисквания, по-специално за обезпечаване на нови инвестиции.

3. В рамките на общата политика, формулирана от държавата, ð и в съответствие с посочената в параграф 1 стратегия за развитие на железопътната инфраструктура ï , управителят на инфраструктура Ö приема Õ бизнес план, включващ инвестиционна и финансова програми. Планът се съставя по начин да осигурява оптимално и ефективно използване, Ö предоставяне Õ и развитие на инфраструктурата, като при това осигурява финансов баланс и средствата за постигане на тези цели. ð Управителят на инфраструктура осигурява обсъждане на бизнес плана — преди неговото приемане — с желаещите да ползват инфраструктурен капацитет заявители. Също така, посоченият в член 55 регулаторен орган дава необвързващо становище по въпроса дали бизнес планът е подходящ за постигане на съответните цели. ï
ê 2001/14/ЕО (адаптиран)

ð нов

4. Държавите-членки осигуряват постигането, при нормални условия на работа и за разумен ð срок от не повече от три години, ï поне на изравняване на баланса на управителя на инфраструктура, при което приходите от таксите за инфраструктурата, печалбата от други търговски дейности и държавното финансиране от една страна, да покриват разходите по инфраструктурата от друга, Ö включително, в съответните случаи, и авансовите плащания от държавата Õ.

Без да се засяга възможната дългосрочна цел за покриване от съответните потребители на инфраструктурните разходи за всички видове транспорт — на базата на лоялна, недискриминационна конкуренция между отделните видове транспорт, в случаите, когато железопътният транспорт е в състояние да се конкурира с другите видове транспорт, в рамките на таксуването по членове 31 и 32, съответната държава-членка може да изисква управителят на инфраструктура да изравнява счетоводния си баланс без държавно финансиране.

è₁ Поправка, ОВ L 305, 6.11.1991, стр. 22

Ö Прозрачност при опрощаването на дългове Õ

1. ð Без да се засягат правилата на Съюза относно държавните помощи и в съответствие с членове 93, 107 и 108 от Договора ï , държавите-членки è₁ съществуващите публично притежавани или контролирани железопътни предприятия ç въвеждат подходящи механизми за съдействие за намаляване задлъжнялостта на Ö публично притежаваните или контролирани железопътни Õ предприятия до равнище, което да не препятства стабилното им финансово управление и да подобри финансовото им състояние.

2. Ö За целите, посочени в параграф 1, Õ държавите-членки Ö изискват Õ в рамките на счетоводните отдели на тези предприятия да бъдат създадени отделни звена за погасяването на дълговете.

В пасива на такова звено могат да се прехвърлят, до погасяването им, всички заеми на предприятието, сключени както за финансиране на инвестиции, така и за покриване на допълнителни експлоатационни разходи за железопътен транспорт или за управление на железопътна инфраструктура. Произтичащите от дейността на дъщерни предприятия дългове не се вземат предвид.
ò нов

3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за дългове или за дължими лихви по дългове, поети от предприятията след 15 март 2001 г. или съответно след датата на присъединяване към Съюза на тези държави-членки, които са се присъединили към ЕС след 15 март 2001 г.
ê 2001/12/ЕО член 1.9

3. В съответствие с членове 73, 87 и 88 от Договора, държавите-членки предоставят помощ за погасяване на дълговете, посочени в настоящия член.
ê 91/440/ЕИО (адаптиран)

РАЗДЕЛ 4

Достъп до железопътната инфраструктура Ö и услуги Õ
ê 2001/12/ЕО член 1.11 (адаптиран)

Член 10

Ö Условия за достъп до железопътната инфраструктура Õ

1. В допълнение, най-късно до 1 януари 2007 г. На железопътните предприятия, включени в приложното поле на Ö настоящата директива Õ , се предоставя достъп при справедливи Ö , недискриминационни и прозрачни Õ условия до инфраструктурата във всички държави–членки за извършване на всички видове железопътни товарни услуги. ð Това включва достъп до релсовия път до пристанища. ï

2. Железопътни предприятия, които попадат в приложното поле на Ö настоящата директива Õ , получават не по-късно от 1 януари 2010 г. право на достъп до инфраструктурата на всички държави-членки с цел извършване на международни услуги за превоз на пътници. При извършване на международна услуга за превоз на пътници, железопътните предприятия имат право да вземат пътници от всяка гара, разположена по международния маршрут, и да ги оставят на друга, включително гари, разположени в една и съща държава-членка.

Правото на достъп до инфраструктурата на държавите-членки, за които делът от международния превоз на пътници с влак представлява повече от половината от пътникопотока на железопътните предприятия в тази държава-членка, се предоставя до 31 декември 2011 г.

Ö След отправянето на искане от съответните компетентни органи или заинтересовани железопътни предприятия, съответният регулаторен орган или органи по член 55 Õ, определят дали основната цел на услугата е превоз на пътници между гари, разположени в различни държави-членки.

Ö Ограничаване на правото на достъп и на правото за вземане и оставяне на пътници Õ

1 Държавите-членки могат да ограничат право на достъп, Ö предвидено Õ в член 10, за услуги между начална и крайна точка, които са обхванати в един или повече договори за обществени услуги съгласно действащото законодателство на Ö Съюза Õ . Това ограничение не следва да води до ограничаване на правото да се вземат пътници от всяка гара, разположена по маршрута на международна услуга, и да се оставят на друга, включително гари, разположени в една и съща държава-членка освен когато упражняването на това право би нарушило икономическото равновесие на даден договор за обществени услуги.

2. Дали икономическото равновесие Ö при договор за обществени услуги Õ би било нарушено се определя от регулаторния орган или органи, посочени в член 55 , въз основа на обективен икономически анализ и предварително определени критерии, след отправено искане от Ö някой от следните Õ :

а) компетентния орган или компетентните органи, които са възложили договора за обществена услуга ;

б) всеки друг заинтересован компетентен орган, който има право да ограничи достъпа по настоящия член;

в) управителя на инфраструктура;

г) железопътното предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги.

Компетентните органи и железопътните предприятия, които извършват обществените услуги, предоставят на съответния регулаторен орган или органи информацията, която по разумно усмотрение е необходима за вземането на решение. Регулаторният орган се запознава с предоставената информация, като се допитва до всички заинтересовани страни, ако е необходимо, и уведомява заинтересованите страни за своето мотивирано решение в рамките на предварително определен разумен срок, но във всички случаи не по-късно от два месеца след получаване на цялата необходима информация.

3. Регулаторният орган излага мотивите за своето решение и уточнява срока и условията, при които Ö някой от следните може да поиска преразглеждане на решението Õ :

а) съответният компетентен орган или компетентни органи;

б) управителят на инфраструктура;

в) железопътното предприятие, изпълняващо договора за обществени услуги;

г) железопътното предприятие, което иска достъп.
ò нов

4. Комисията може да приеме мерки за прилагане, определящи подробно процедурата и критериите, които трябва да бъдат спазвани при прилагането на настоящия параграф. Тези мерки, предвидени за да се осигури прилагането при еднакви условия на настоящата директива, се приемат като актове за изпълнение в съответствие с член 63, параграф 3.
ê 2007/58/ЕО член 1.8 (адаптиран)

5. Държавите-членки могат също да ограничат правото да се вземат и оставят пътници на гари в една и съща държава-членка по маршрута на международна услуга за превоз на пътници, когато изключителното право за превоз на пътници между тези гари е предоставено с договор за концесия, сключен преди 4 декември 2007 г. на основата на справедлива състезателна процедура и при спазване на съответните принципи на правото на Ö Съюза Õ . Това ограничение може да продължи толкова, колкото е първоначалният срок на договора, или 15 години, според това кой от двата срока е по-кратък.

6. Държавите-членки осигуряват посочените в параграфи 1, 2, 3 и 5 решения да подлежат на съдебен контрол.

Ö Такса, дължима от железопътните предприятия, предоставящи услуги за превоз на пътници Õ

1. Без да се засяга член 11, параграф 2, държавите-членки могат, при определените в настоящия член условия, да разрешат на органа, отговарящ за железопътния транспорт на пътници, да обложи с такса железопътните предприятия, осигуряващи услуги за превоз на пътници за експлоатацията на маршрути, попадащи в компетентността на този орган и които се експлоатират между две гари в съответната държава-членка.

В този случай железопътните предприятия, предоставящи национални или международни транспортни услуги за железопътен превоз на пътници, подлежат на облагане със същата такса за експлоатирането на маршрутите, които попадат в компетентността на този орган.
ê 2007/58/ЕО член 1.8 (адаптиран)

2. Таксата е предназначена да компенсира органа за задълженията за обществени услуги, установени в договора за обществени услуги, сключен в съответствие с правото Ö на Съюза Õ. Приходите от такива такси, платени като компенсация, не надвишават необходимото за пълното или частичното покриване на разходите по изпълнение на съответните задължения за обществени услуги, като се отчитат съответните приходи и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.

3. Таксата се налага в съответствие с правото на Ö Съюза Õ и зачита принципите за справедливост, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност, по-специално между средната платима от пътниците цена на услугата и размера на таксата. Общо наложените съгласно настоящия параграф такси не бива да застрашават икономическата жизнеспособност на транспортната услуга за железопътен превоз на пътници, за която са наложени.
ê 2007/58/ЕО член 1.8

4. Съответните органи съхраняват информацията, необходима за проследяване на произхода на таксите и тяхното използване. Държавите-членки предоставят тази информация на Комисията.

Ö Условия за достъп до услуги Õ 

1. На недискриминационна основа железопътните предприятия имат право на минималния пакет за достъп, Ö формулиран Õ в приложение III, точка 1.

2. Услугите, посочени в приложение III, точка 2, Ö се предоставят Õ ð от всички оператори на съответните съоръжения ï по недискриминационен начин и заявки от железопътни предприятия могат да бъдат отказани само в случай, че съществуват надеждни алтернативи при пазарни условия. Ако услугите не се предлагат от един управител на инфраструктура, осигуряващият „главна инфраструктура“ полага всички разумни усилия, за да осигури предоставянето на тези услуги.

3. В случаите, когато управителят на инфраструктура предлага някои от видовете услуги, описани в приложение III, точка 3 като допълнителни услуги, той ги предоставя Ö по недискриминационен начин Õ по заявка на железопътни Ö предприятия Õ .

4. Железопътните предприятия могат да изискат от управителя на инфраструктура или от други доставчици другите видове спомагателни услуги, изброени в приложение III, точка 4. Управителят на инфраструктура не е задължен да предоставя тези услуги.