Дисциплина: детето в критична ситуация основни понятия

Нарастване на мотивацията за постигане на целите обаче води и до нарастването на страха, докато нарастването на втората възможност води до намаляване на силата на страха. Ако родителя или учителя заплаши ученика, това ще доведе до нарастване на страха и до неприятни преживявания за него. В училището е необходимо да се редуцира страхът, мотивиращ отбягването и да се открие причината, която го поражда, и да се отстрани.
Конфликтите могат да се разрешат и като се дават различни задачи, които да превърнат целите в нещо желано, без то да поражда страх и тревожност. Разработването на подобни задачи ще осигури развитието на мотивацията. Когато действията, които учениците трябва да извършват са трудни и това е условие за нарастване на страха, трябва да се създадат задачи, които да противостоят на тази тенденция.
За избягването на конфликтите е необходим нов модел на общуване, в който родителите запазват важната си роля, като подкрепят детето в неговите търсения и утвърждаването на неговата независимост. Това е общуване, което съхранява доверието у детето.
Конфликтна личност – човек, който предизвиква конфликти в междуличностните отношения, държи на своето независимо от позициите на другите и се отличава с конфликтно поведение.
Конфликтно поведение – система от двустранно насочени емоционално оцветени действия, затрудняващи постигането на определени цели.
В научната литература няма еднозначно мнение за конфликтна ситуация. Изследователите на конфликтите спорят за това дали конфликтната ситуация е етап от конфликта или тя създава само условията за него.
Конфликтна ситуация – вид контактна ситуация, съпроводена с повишено напрежение в дадена общност при непосредственото взаимодействие между членовете й. Възниква, когато се противопоставят интересите на две или повече лица или групи и това противопоставяне се осъзнава и възприема поне от една от страните.
За да възникне конфликт или конфликтна ситуация са необходими предпоставки или причини. Най-общо те се делят на две групи:
- Външни – особености на образованието, средата, организацията и условията на учене и игра;

- Вътрешни - възрастови и индивидуални особености, зависими от характера на личността, здравословното състояние, психологическото състояние, възпитание.
Ето защо е необходимо правилно и навреме да се разпознае и управлява конфликта. За да се избегнат дисфункционалните последствия от значение е неговото ефективно управление.
Каквито и да са нагласите и емоциите, все пак без конфликти не можем и това, че те са двигатели в живота ги прави положителни и ефективни. Кризите и конфликтите не са само негативното в развитието.
Те създават условия за разгръщане на новите форми на духовен живот при детето и преобразуват формите на общуване с другите.
Ериксън свързва развитието на детето с разрешаването на различните конфликти. Решаването на конфликтите и породените от тях кризисни ситуации придава на личността едно по-дълбоко вътрешно единство и възможност да се справя според своите ценности.
Днес безпокойството се уеуща навсякъде от самото ни раждане.
Един от проблемите на съвременната психология е тревожността, която напоследък се разглежда с особено внимание, съобразно трудните и постоянно променящи се социални условия, в които сме поставени.
Човешкият индивид трябва да преодолее определени обстоятелства или събития застрашаващи живота, здравето и психиката му, за да оцелее.
Тези обстоятелства обикновено са предизвикани от действието или бездействието на хора, както и от природни бедствия и катаклизми. Те поставят личността пред високи психически и физически натоварвания при опита да защитят живота и здравето си. Налага се оптимизиране структурата на ситуативната му дейност, тъй като поведението на човека се проявява при и за конкретна ситуация.

Изтегляне 262.26 Kb.

Сподели с приятели: