Дисциплина: детето в критична ситуация основни понятия
Третият подпериод или фаза от детството е доучилищната възраст
Изтегляне 262.26 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Курсова работа, МУЗИКА 2, GRUPA-KOLEKTIV
- Навигация на страницата:
- Юношеството е последна фаза от периода на детството. След него настъпват другите периоди от живота на човека - ранна зрялост, зрялост и старост.
| Третият подпериод или фаза от детството е доучилищната възраст, която продължава от третата /четвъртата година приблизително до шестата година на детето. Този период от детството една голяма крачка в развитието на детето. През този период детето разширява социалното пространство и формите на взаимодействие с другите, започва да извършва различни дейности, да проявява любопитство към заобикалящия го свят. Активността става по-богата и особено значение придобива играта. Затова и Ериксън нарича тази възраст “възрастта на детето и играта“. Детето започва да осъзнава, че другите също отчитат неговата позиция. Чувството за идентичност, проявявано в играта, се изразява в: „Аз съм това, което ще бъда.". През този период детето започва да се идентифицира с другите, които са значими за него. Поведението му започва да става все повече целево ориентирано. Четвъртият период от детството е училищната възраст. Ключово понятие за тази фаза е трудът, нещо ново и важно, на което трябва да се научи детето. Това е периодът, между 6-ата и 12-ата година. Детето вече притежава способности за логическо мислене и самоконтрол, за коопериране с другите, което му позволява да се обучава в училище. Разполага с вътрешен стремеж към учене и постигане на успех Юношеството е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. Младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. То е кулминационната стъпка, когато юношите активно се опитват да синтезират своя опит, за да формират стабилно чувство за лична идентичност. Юношеството е последна фаза от периода на детството. След него настъпват другите периоди от живота на човека - ранна зрялост, зрялост и старост. Важни моменти от формирането на детето са: отбиването; съзнателното използване на ръката; произнасяне на първите звуци, думи и изречения; изправения стоеж и прохождането. Връзката между родител и дете, започнала от самото раждане е много силна и внушава на детето много важни и значими за неговото израстване моменти. Задоволяват се основните потребности на детето от: потребност от доверие и сигурност; потребност от защитеност и принадлежност; потребност от обич и топлина; потребност от значимост, от уважение и признание; потребност от разбиране на света, постижение, подкрепа. Затова отбиването е първото откъсване от традиционното, от инстинктивното, от познатото и от сигурното. То е първия етап от откъсване на детето от майката. Съзнателното използване на ръката – детето започва да хваща, задържа. Възниква и интереса към предметите, в живота му навлизат и първите игри. Детето само, както знаем не може да опознае света на предметите, като форма, цвят, тежест и възможност за игра то може да разбере за тях с помоща на възрастния, като му подражава, получава сведения и като ги пипа и ги използва. Произнасяне на първите звуци, думи, изречения, с което то разбира и за нещо друго много важно, а именно своето влияние върху родителя. По този начин се осъществява и първото общуване между тях. Речта има особено значение за усвояването от детето на правилата за поведение. Стоежа и прохождането също са важен момент за формиране на детето в двигателен аспект. То се усеща като самостоятелна и независима личност, можеща да направи това, което желае без помощта на родителя. Следваща крачка в развитието на детската психика е преходът към ролева игра. Тя отразява ново стъпало в развитието на потребностите на детето от контакта му с възрастния – то вече не се задоволява само с общуването с възрастния. То иска да бъде „като възрастен”, да живее общ живот с възрастните. Така чрез игра, тъй като то не е възрастен, започва да играе на възрастен. Заменя истинските вещи с играчки и се „разпорежда” с тях, като възрастен. Да изпълнява функции на възрастен - на мама, татко, доктор, магазинер, строител и т.н.. Така то постепенно се научава с игрите на трудолюбие, учение и заинтеренованост, на отговорност и самостоятелност като съществена особеност е развитието на мисленето и въображението, усвояване правилата на поведение. В предучилищната възраст се усвояват много човешки знания и умения, придобиват се психически качества, необходими за обществения живот. Към тях се отнасят овладяването на речта, развитието на ориентацията в пространството и времето, оформяне на човешките форми на възприемане, мислене и въображение, първоначално приобщаване към произведенията на изкуството, изграждане на взаимоотношения с другите хора. И тази огромна програма се осъществява само за няколко години. Много бързо преминават годините на детството, но за този кратък срок се извършват най-удивителните промени. От безпомощно същество, неспособно да задоволи самостоятелно най-обикновените си потребности, детето се превръща в зрял човек. Изтегляне 262.26 Kb. Сподели с приятели:
|