Дисциплина: детето в критична ситуация основни понятия

1.7. Стресът е емоционално състояние на индивида. Той е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани психически и физически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Той е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, което най-вече се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоционалната и умствената концентрация, докато по- ниските нива на стрес, могат да бъдат фактори за адаптация и справяне.
Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществява се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.
Съществуват позитивен и негативен стрес.
Позитивеният стрес е положителният стрес.Той е нормална защитна реакция. Може да се провокира от общуване (минало, моментно, предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Този стрес не трябва да се избягва, защото стресът върху една система, помага за реакцията на друга.
Негативен стрес (дистрес) - включва видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Дистресът е увреждащ, болестотворен, вреден стрес, защото нарушава нормалните функции.
Предизвиканите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:
- екологична система, обществени бедствия;
- социално-икономически фактори на стрес;
- лични инциденти.
Причините за дистрес могат да бъдат най-разнообразни, коренящи се във всевъзможни проблеми и неприятни ситуации. Първите признаци на дистреса би могло да са безсъние, главоболие, сърцебиене, депресивни изживявания, сексуални нарушения.
От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса се различават:
Ситуативен стрес - след отстраняване на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение.
Хроничен стрес - човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно, поради непрестанно изменяща се среда.
Посттравматичен стрес - преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена, а едва след това.
Обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време. Този вид стрес е силно тревожно разстройство. Събитието, което го предизвиква, може да бъде смъртна, физическа, сексуална или психическа заплаха на пострадалия от травматично събитие или за някой друг в неговото присъствие. Типичните симптоми на стреса са: повтарящо се изживяване на травмата, като внезапно оживяват минали сценарии, сънища или кошмари, отчужденост от други хора и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата.
Посттравматичният стрес при деца се характеризира с определена специфика, която разграничава клиничната картината на разстройството при деца и при възрастни. Психичното функциониране на децата не се отличава с гъвкавостта и адаптивността, характерни за зрелия човек.

Недостатъчно добре изградените умения за справяне в критични ситуации и малкият жизнен опит са част от предпоставките за развиването на по- тежки симптоми на посттравматиченият стрес при някои деца, в сравнение с възрастните.
Типове поведение при стрес:
- Адаптивно поведение - изразява се в адекватни на ситуацията действия.
- Неадаптивно поведение - придружено е с поведенчески деструкции, които имат много широк спектър. В периода на травмата може да се наблюдава фаза на отричане на събитието, частична или пълна загуба на спомени за събитието, вцепененост или свръхактивност, натрапливо повтарящи се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточаване върху теми извън събитието и др.
Стресът минава през няколко етапа и всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес, човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по късен стадий.
Етап 1- човек изпитва лека тревожност. Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса.
Етап 2 - нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране.
Стресът се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване на свръхнатоварване.
Етап 3 - в този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и други.
Етап 4 - се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения.
Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.
Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избор, всеки от който е до някаква степен стресиращ. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращ в друг момент.
Стресът може да се разглежда, като баланс между изискванията от заобикалящата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне с тези изисквания. Този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час.

Радостта и скръбта, възторгът и възхищението, мъката и разкаянието, любовта и омразата, щастието и самотата, ликуването и тъгата, нежността и огорчението, съмнението и състраданието са неизбежни форми, в които човек преживява своя вътрешен свят и света на другите. Емоционалните преживявания съпътстват човека през целия му живот. Тези преживявания протичат с различни емоции, чувства, страсти, настроения. Затова е необходим баланс, за да не се стигне до по-сериозни състояния.

Използвана литература:
Гинът, Х. Детето и ние. София, Изд. Изток-Запад, 2007.
Гипенрейтер, Ю. Как да общуваме с детето. София, ИК Колибри,
2007.
Десев,Л.,Речник по психология.С.,2003.
Марков, К. Конфликтология. Велико Търново, Издателски комплекс при НВУ „Васил Левски”, 2013.
Стаматов, Р. Детска психология. Пловдив, ИК Хермес, 2000.