Дисциплина: детето в критична ситуация основни понятия

- екстремални ситуации;
- критични ситуации;
- след критични ситуации;
Битови ситуации са характерни за ежедневната дейност на хората.
При тях психическите процеси протичат нормално.
При сложните ситуации психическото напрежение се повишава, силата на емоционалното напрежение нараства.
Екстремални ситуации са свързани със събития, които възникват неочаквано и са внезапни за човека. Те предизвикват високо напрежение и са съпътствани със силна емоционална възбуда. Такива ситуации обикновено са в резултат на земетресения, наводнения, войни и други бедствия.
Критичните ситуации - са явления в резултат от появата на големи опасности за живота и здравето на човека. Това е всяко събитие, пораждащо чувство на силен страх, безпомощност, безсилие, вследствие на възприемана заплаха за собствената физическа цялост или тази на близък човек.
Децата преживели критично събитие са объркани, изпитват страх, тревожност, гняв, вина, срам и скръб; не могат да спят; загубили са вяра в себе си и в околните. Всички тези емоции и чувства, поставят личността пред дилема - победа или поражение.
След критичната ситуация е свързана с последиците от опасността, която личността е преживяла. Продължителността на тези ситуации се определя от отражението на ситуацията върху психиката на човека. Тези ситуации водят до определено психично състояние на човека: тревожност, страх, паника, стрес и др.
1.4. Тревожността е психично състояние, при което се активират защитни реакции. Обикновено тревожността се асоциира с очакван страх от нещо, което може да се случи в бъдеще. Тя включва емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, нервност, неспокойство. Симптомите на тревожността са познати на всеки - мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Тя мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и изпълнява важна адаптивна функция.

При децата и юношите тревожността също е нормална реакция спрямо характерните за израстването интензивни промени, засягащи както тялото и изграждащата се личност, така и отношенията на детето с обкръжението.
Друг вид тревожност е патологичната. Тя се изразява в сравнително постоянно неприятно чувство на безпокойство, опасения, несигурност, различни телесни оплаквания, понякога нарушен сън. Тя се преживява болезнено като страдание на психиката, затруднява социалното функциониране (училищно справяне, връзки с връстници, отношения в семейството) и блокира възможностите ни за адаптация.
Независимо дали тревожността е нормална или патологична, тя винаги е сигнал за опасност. Тя е знак, че способността ни да се адаптираме към изискванията на средата и към нуждите на собственото ни развитие е сериозно нарушена.

Изтегляне 262.26 Kb.

Сподели с приятели: