Глава 19. Правилото на Златокоска: Как да останем мотивирани в живота и на работа 147 казва: „Десет години учене, четири години усъвършенстване и четири години див успех“. 247 Защо някои хора, такива като Мартин, продължават да се придържат към навиците си – независимо дали разказват анекдоти, рисуват картинки, или се учат да свирят на китара, – докато повечето от нас полагат титанични усилия да останат мотивирани? Как да изграждаме навици, които да се задържат за повече време, а не такива, които скоро избледняват? Учените се опитват да отговорят на този въпрос от години. Въпреки че все още има много какво да научим, едно от най-стойностните открития е, че начинът да се повиши максимално мотивацията и да се достигнат високи нива на желание е да се работи над задачи с „преодолима трудност“ 248 Човешкият мозък обича предизвикателствата, но само ако са в оптималната зона на трудност. Ако обичате тенис и се опитвате да играете сериозно срещу четиригодишно дете, бързо ще се отегчите. Прекалено е лесно. Печелите точка след точка. Ако обаче се изправите срещу професионални тенисисти като Роджър Федерер или Серина Уилямс, бързо ще загубите мотивация, защото играта ще е прекалено трудна. А сега си представете, че играете тенис с някой, който ви е равен. Печелите няколко точки, но и губите една-две. Имате добър шанс да победите, но само ако се потрудите повече. Вашият фокус се стеснява, разсейването изчезва и цялото ви внимание се насочва към изпълнение на задачата. Точно това е предизвикателство с преодолима трудност. Наричаме го Правило на Златокоска. Това правило гласи, че у хората се наблюдава изострена мотивация, когато работят над задачи, чието разрешаване е на ръба на въз- можностите им. Да не са прекалено трудни, но и да не са прекалено лесни. Кариерата на Мартин като комик е прекрасен реален пример за Правилото на Златокоска. Всяка година той усъвършенствал представянето си, но само с минута-две. Винаги добавял нов материал, но винаги е имал в резерва няколко анекдота, които гарантирано предизвиквали смях. Разполагал е с точното количество победи, които да поддържат мотивацията му, и с точното количество грешки, които да го карат да работи още по-упорито. Ако успеете да уцелите точно Зоната на Златокоска, можете да постигнете състояние на вглъбеност 249 . То се получава, когато сте в „зоната“ и сте напълно погълнати от дейността. Учените са установили, че за да достигнете това състояние, задачата трябва 247 Steve Martin, Born Standing Up: A Comic’s Life (Leicester, UK: Charnwood, 2008), 1. 248 Nicholas Hobbs, “The Psychologist as Administrator,” Journal of Clinical Psychology 15, no. 3 (1959), doi:10.1002/1097– 4679(195907)15:33.0.co; 2–4; Gilbert Brim, Ambition: How We Manage Success and Failure Throughout Our Lives (Lincoln, NE: IUniverse.com, 2000); Mihaly Csikszentmihalyi, Finding Flow: The Psychology of Engagement with Everyday Life (New York: Basic Books, 2008). 249 Имам си любима теория за това какво се случва, когато постигнете състояние на вглъбеност. Тя не е потвърдена. Просто е моя догадка. Психолозите казват, че мозъкът работи в два режима – Система 1 и Система 2. Система 1 е бърза и инструктивна. Най-общо казано, процесите, които можете да извършвате много бързо (като навик например), се управляват от Система 1. Система 2 контролира мисловния процес, който изисква повече усилие и е по-бавен, например решаване на трудна математическа задача. Спрямо вглъбеността Система 1 и Система 2 се намират в противоположния край на мисловния спектър – поне така си представям аз. Колкото по-автоматизиран е един когнитивен процес, толкова повече се придвижва към онази страна на мисловния спектър, в която е разположена Система 1. Колкото по-голямо усилие изисква задачата, толкова повече се приближава към Система 2. Според мен вглъбеността се намира на ръба между Система 1 и Система 2. Вие напрягате цялото си автоматично и вградено знание, свързано със задачата, като в същото време работите упорито, за да посрещнете предизвикателството, надхвърлящо способностите ви. И двата режима на мозъка са включени на пълна мощност. – Б. а.
148 Атомни навици да бъде около четири процента над вашите възможности. 250 Дори и да не успеете да постигнете състояние на вглъбеност, известно предизвикателство или новост все пак могат да се окажат важни за мотивацията ви. Сподели с приятели: |