Джеймс Клиър атомни навици



Pdf просмотр
страница20/128
Дата08.10.2022
Размер1.83 Mb.
#115224
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   128
inbound2407614115042193592
Глава 2. Как навиците ви формират вашата личност (и обратно)
25

Фигура 3: Има три пласта на поведенческа промяна: промяна на вашите
резултати, промяна на вашия процес и промяна на вашата личност.
Представете си как двама души се мъчат да откажат цигарите. Когато им се предложи цигара, първият казва: „Не, благодаря. Опитвам се да ги откажа“. Звучи като разумен отговор, но този човек все още вярва, че е пушач, който се опитва да бъде нещо друго.
Надява се, че навикът му ще се промени, като междувременно и двамата вярват в едно и също.
Вторият човек отклонява поканата с думите: „Благодаря. Не съм пушач“. Разликата е малка, но това изявление подсказва, че е налице промяна в идентичността. Пушенето е било част от предишния му живот, а не от настоящия. Той вече не се самоопределя като пушач.
Вашето поведение обикновено е отражение наличността ви. Това, което правите, е индикация за онзи тип личност, която си мислите, че сте – независимо дали е съз- нателно, или несъзнателно.


26
Атомни навици
Фигура 4: При базираните на резултати навици се фокусирате на това какво
искате да постигнете. При базирани на личността навици се фокусирате върху това
какъв искате да станете.


Глава 2. Как навиците ви формират вашата личност (и обратно)
27
Когато решат да се променят към по-добро, повечето хора дори не се замислят за промяна на личността. Просто мислят по следния начин: „Искам да съм слаб (резултат) и ако спазвам тази диета, ще отслабна (процес)“. Поставят си цели и определят дей- ствията, посредством които да постигнат тези цели, без да вземат предвид убежденията, подхранващи въпросните действия. Те никога на променят себеоценката си и не си дават сметка, че старата им идентичност ще саботира новите им планове за промяна.
Зад всяка система от действия има система от вярвания. Системата на демокрацията е основана на вяра в неща като свобода и социално равенство, мнозинството управлява.
Системата на диктатурата е много по-различна. Зад нея стои вярата в абсолютната власт и безпрекословно послушание. При демокрацията можете да си представите много начини, по които да се опитате да накарате хората да гласуват, обаче такава промяна на поведението никога не би могла да се случи при диктатура. Това не е идентичността на системата. Гласуването е поведение, което е невъзможно при някои вярвания и убеждения.
Същото важи и когато обсъждаме отделни индивиди, организации или общества. Има вярвания и предположения, които оформят системата, идентичността зад навиците.
Поведение, което не съответства на идентичността, е нетрайно. Може да искате много пари, но ако сте човек, който консумира повече, отколкото изработва, тогава непре- станно ще ви се иска да харчите повече, отколкото печелите. Може да искате по-добро здраве, но ако поставяте комфорта пред постиженията, тогава винаги ще ви се иска да се излежавате, вместо да тренирате. Трудно е да промените навиците си, ако не промените подсъзнателните убеждения, които ви дърпат към старото ви поведение.
Имате нова цел и нов план, но не сте променили това кой сте.
Историята на Брайън Кларк, бизнесмен от Боулдър, Колорадо, е добър пример.
„Откакто се помня, винаги съм си гризал ноктите – каза ми той. – Започна като нервен навик от едно време, когато бях още млад, и след това се превърна в неприятен ритуал за поддържане на ноктите. Един ден твърдо реших да спра да ги гриза, докато пораснат малко. Успях да го сторя само със силата на волята.“
27
После Кларк направил нещо изненадващо.
„Помолих жена си да ми запази час при маникюристката. Водеше ме мисълта, че ако започна да плащам, за да си поддържам ноктите, няма да ми се иска да ги гриза. И се получи, но не заради парите. Стана така, че вследствие на маникюра пръстите ми започ- наха да изглеждат добре за първи път от години. Даже маникюристката ми го каза – имал съм здрави и приятни на вид нокти. Улових се, че вече се гордея с ноктите си.
Оттогава насам не съм ги гризал нито веднъж, дори не изпитвам желание да го правя. И то благодарение на факта, че се гордея с правилната грижа за тях.“
Най-висшата форма на стойностната мотивация е, когато един навик стане част от вашата идентичност. Едно е да кажеш: „Аз съм човек, който иска това и това“, но е съвсем друго да заявиш: „Аз съм човек, който е това и това“.
Колкото повече се гордеете с някой аспект от вашата личност, толкова по-силно сте мотивирани да поддържате навика, свързан с него. Ако се гордеете с външния вид на косата си, ще развиете всички навици, свързани с грижата за нея. Ако се гордеете с
27
Brian Clark, “The Powerful Psychological Boost that Helps You Make and Break Habits,” Further, November 14,
2017,
https://further.net/pride-habits


28
Атомни навици
шаловете, които сте изплели, най-вероятно ще прекарвате часове в плетене. Намеси ли се гордостта ви, ще давате мило и драго да запазите навиците си.
Истинската поведенческа промяна е промяна на идентичността. Можете да започнете да си изграждате навик, тласкани от някаква мотивация, но единствената причина да не се отказвате от него е, че той се превръща във вашето аз. Всеки може да се самоубеди да ходи на фитнес или да се храни здравословно един-два пъти в седмицата, но ако не преобразите възгледите зад поведението си, тогава ще ви е трудно да поддържате трай- ни промени. Подобренията са временни само докато не станат част от вашата идентичност.

Целта не е да прочетете книга – целта е да станете читател.

Целта не е да пробягате един маратон, целта е да станете бегач.

Целта не е да се научите да свирите на някой инструмент, целта е да станете музикант.
Вашето поведение обикновено е отражение на вашата идентичност. Това, което правите, е индикация за типа личност, която вярвате, че сте – независимо дали е съзна- телно или подсъзнателно
28
. Проведени са проучвания, които показват, че щом човек повярва веднъж в някой аспект от своята идентичност, то той винаги ще постъпва в унисон с тази вяра. Например вероятността хората, които се смятат за „гласопода- ватели“, да гласуват е по-голяма от онези, които възприемат гласуването просто като действие, което те искат да извършат.
Човекът, който е превърнал спорта в част от идентичността си, няма нужда да се самоубеждава да спортува. Да постъпваш правилно е лесно. В края на краищата, когато вашето поведение и личността ви са в унисон, не е необходимо да търсите поведенческа промяна. Вие просто действате като човек, който вече вярва, че е този, който иска да бъде.
Когато работи във ваша полза, промяната на идентичността може да се окаже мощно оръжие за самоусъвършенстване. Щом представата ви за вашето аз е свързана с поведението ви, тогава ще проявите желание да продължите да се държите по този начин просто защото това сте вие.
29
Хора, които от години се мъчат да спортуват, изведнъж тръгват с лекота към фитнеса. Може да ги чуете да казват: Вдигането на
тежести вече е част от живота ми. Хора, които никога не са успявали да стоят на едно място, сега се отдават на съзерцание и медитация. Твърдят, че: Медитацията вече
е неразделна част от деня ми.
Когато работи във ваш ущърб обаче, личностната промяна се превръща в проклятие.
Веднъж сдобили се с идентичност, ще ви е много лесно да позволите на верността ви
28
И трите термина – несъзнателно, безсъзнателно и подсъзнателно – могат да се използват, за да опишат отсъствие на осъзнаване или мисъл. Дори в академичните кръгове тези термини се използват взаимнозаменяемо без много заобикалки. Безсъзнателно е терминът, който аз ще използвам, защото според мен той е с достатъчно широк смисъл да обхване процеса както на съзнанието, до което ние никога няма да имаме съзнателен достъп, така и моментите, когато ние просто не обръщаме внимание на онова, което става около нас.
29
Проучванията показват, че е много вероятно една личност, която вече е повярвала в даден аспект на идентичността си, да действа съобразно с тази своя вяра. Например хора, които се смятат за „гласоподаватели“, проявяват по-голяма готовност да гласуват от тези, които гледат на „гласуването“ като на действие, което трябва да се извърши. Bryan,
Christopher J., et al. “Motivating voter turnout by invoking the self.” Proceedings of the National Academy of Sciences 108.31
(2011): 12653-12656.




Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   128




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница