Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| 8. Да не идеализираме партньора си
Вече споменахме сериозните опасности, пред които ще се изправи този, който несъзнателно проектира призрака на фантазиите върху любимия си. Такъв човек прехвърля всички свои илюзии върху любимия си, проектирайки своя призрак на фантазиите върху избраника си. Подобна връзка е обречена на провал, защото дълбоко в себе си такъв човек обича собственото си отражение „в криво огледало". Всъщност, изискванията на призрака на фантазиите не могат да се осъществяват, защото са нереалистични и почиват на илюзии. Проблемът се състои тъкмо в това - човек изисква от другия онова, което неговият собствен призрак на фантазиите изисква от него. Двойката се сблъсква само с фрустрации, страдания и нещастие. Особено важно е да не идеализираме лицето, с което желаем да имаме връзка, защото така най-лесно проектираме призрака на фантазиите върху другия. Човек може да познае истинската любов само „през трупа" на призрака на фантазиите. Да не идеализираме партньора си означава да разглеждаме ситуацията съзнателно и рационално, а не чрез сърцето или секса. Това означава да отхвърлим романтиката, илюзиите, егоистичното желание за власт и надмощие. Трябва да виждаме партньора си такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме да бъде, за да задоволим егоистичните си цели 9. Да се показваме такива, каквито сме Първата задача на човек, който желае да следва науката за любовта, е да се държи естествено, да се показва такъв, какъвто е, да не проектира фалшив образ върху противоположния пол. Във всекиго от нас живеят две същества: онова, което сме и онова, което бихме искали да бъдем. Обикновено хората показват онова, което биха искали да бъдат и следват модел на поведение, чужд на действителната им природа, като прикриват истинската си личност. Това причинява нещастия и злополуки не само в любовта, но и изобщо в живота. Индивидът не изживява пълно живота и любовта, а изнася изкуствено, субективно представление. Много са нещастните двойки, които „симулират" връзка, тъй като не я изживяват. Лесно е да симулираме добродетели и тъкмо така постъпва този, който желае да привлече противоположния пол, но той трябва да знае, че неизбежно ще дойде миг, когато ще бъде разобличен. Човек трябва да бъде честен и да се показва такъв, какъвто е. Макар на пръв поглед този подход да създава трудности, в крайна сметка той се оказва полезен, защото честността се превръща в най-здравата основа за щастие в любовта. Измамата поражда измама, откровеността предразполага към откровеност. Човек, който се показва такъв, какъвто е, стимулира партньора си да постъпва по същия начин и така във връзката участват действителни, а не измислени лица. Да се покажеш такъв, какъвто си в действителност, винаги изисква смелост. Това означава да се изправиш с лице към всички, а не да се криеш зад някаква маска. Ето защо за много хора е трудно да се държат естествено и открито, макар да съзнават, че с преструвките си допринасят за собственото си нещастие. Те се изтощават - процесът отнема неимоверно много енергия. За да можеш обаче да се държиш естествено и да разкриеш себе си трябва да отсъства страх от партньора, защото там, където има страх, няма любов- страхът пречи на откровеността. Златното правило за съвършени отношения между двама души е да не се страхуват да се покажат такива, каквито са. 10. Отхвърляне на себелюбието и ревността Много индивиди са себелюбиви, защото рядко са имали възможност да се грижат за други хора. Те не съзнават, че са пленници на собствените си психологични ограничения и могат да преодолеят това болестно състояние чрез просветление. Зад себелюбието се крие дълбок нарцисизъм, показващ неразвито Аз. Резултатът е фиксация в ранна възраст, когато детето по правило е егоистично; връзката му с майката е чисто утилитарна, защото то има нужда от нея само за да го храни и да се грижи за него. Егоистичните постъпки винаги са свързани с инфантилно поведение - дори да съзнава слабостта си, такъв човек пак не се решава да дава от себе си, защото се бои, че не може да възстанови даденото. Затова „предпазният клапан" в егоистичните му връзки с хората се отваря само навътре - той само получава и натрупва. В случая индивидът не само очаква винаги да получава от другите, но иска това да става безнаказано. Тази психологична алчност предизвиква емоционална импотентност, защото лицето разглежда любовта като процес, в който губи тайното си богатство. Едва след време той разбира, че щом като не дава, престава да получава и се изолира от света и хората. Това причинява дълбока тревога у него и той се мъчи да я преодолее, като поглъща все нови и нови емоции от другите или като живее чрез тяхната обич. Едва когато разбере собствения си егоизъм, индивидът може да се освободи и да не се превърне в емоционален паразит -това ще му помогне да излезе от негативната ситуация, която е създал. Човек може да обича само чрез активното съзнание, че дава и носи щастие на другия. Ревността е следствие на същите обстоятелства като егоизма и двете явления са тясно свързани, въпреки че съществуват много различни причини. Ревнивецът се стреми да монополизира другия, да го хване в капан, отнася се към него така, както скъперникът към гърнето с жълтици, свръхчувствителен е към свободата му и се мъчи да я ограничи, за да го контролира и да властва над него. Страхът, който мотивира това поведение, е не по-малко истински от страха от кражба - точно така скъперникът се ужасява от мисълта, че може да бъде ограбен. Себелюбието е сериозна пречка за придобиване на необходимата емпатия (способността за емоционално съпреживяване), чрез която може да се постигне щастлив любовен съюз. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|