Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| 6. Любов към ближния
Любовта към ближния ни учи да разбираме хората. Тя не означава безразборно раздаване, защото любовта се пропилява, ако се насочи към неподходящ индивид. Сляпата обич не само лишава даващия я от нещо ценно, но и отнема възможността да я получи друг, по-достоен човек. Иначе казано, „да правим добро, но да внимаваме на кого го правим". Важен момент в този случай е да сме наясно със собствените си мотиви. Хората трябва да съзнават точно защо постъпват по един или друг начин - те трябва да пренебрегнат етикетите „добро" и „лошо" и да насочат цялото си внимание върху това дали зад определено поведение се крие невежество, несъзнаване, безотговорност или то се дължи на мъдрост, високо ниво на съзнателност и отговорност. Чрез стремежа да разбираме другите, постепенно откриваме, че ни е все по-трудно да правим отрицателни преценки, защото ясно виждаме, че действията им са продиктувани от страст и в повечето случаи те са тласкани от натрапливи сили, независещи от волята им. Страхът, гордостта и егоизмът са само израз на вътрешна несигурност - такъв индивид подсъзнателно се мъчи да си вдъхне увереност, но го прави по неподходящ начин. Всеки човек има свое виждане и свои представи за действителността. Не трябва да се самоограничаваме, като одобряваме онези, които мислят като нас и отхвърляме другомислещите. „Да обичаш ближния си" трябва да се тълкува като упражнение по взаимна търпимост - умение, което увеличава шансовете на индивида да изгради сполучлива връзка. 7. Време, необходимо да разберем другия Колко време трябва да имаме връзка с лице от противоположния пол, преди да помислим за женитба? Как да разберем дали сме намерили подходящ партньор? Не са редки случаите, когато след двайсетгодишен брак, хората изведнъж изпитват чувството (то има силата на откровение), че изобщо не познават своя дългогодишен спътник, а разочарованието ги хвърля в дълбоко объркване и смут. Процесът на опознаване на другия преминава през три ясно определени етапа: а) Предбрачен б) Проверка на собствената преценка в) Укрепване а) Предбрачният етап е най-важен - в него двойката изгражда „правилата на играта" и той трябва да бъде внимателно планиран. Главното е да решим дали лицето, което мислим, че обичаме или с което желаем да се обвържем, е подходящо. Тогава трябва да преценим любовта и съвместимостта и да решим дали да направим този скок. Най-важно е да преценим обективно лицето, което ни интересува. Не бива да идеализираме партньора си, а съвсем ясно да проверим дали той (тя) „включва" сънищата и несъзнателните ни надежди. Това е несъмнен сигнал за опасност, свързана с призрака на фантазиите ни - създание, което може да разруши истинското щастие. Необходимо е обективно да анализираме партньора си, като стигнем по-далеч от тялото, лицето и думите, и положим всички усилия да проникнем зад защитите, скриващи истинското Аз. Трябва внимателно да следим всичко казано и да не приемаме думите буквално, а да се стремим да откриваме скрития им смисъл. Именно там се разкрива невидимата страна на индивида. Най-важното е да се държим твърдо и решително, като „здраво стъпим на земята". Налага се също да помислим дали искаме да живеем с този човек завинаги - дали ще успеем да общуваме истински и да отхвърлим илюзорните сънища; трябва да решим кои неща в другия са незадоволителни и да разберем дали те са свързани с нашите или с неговите недостатъци. Важно е да съзнаваме, че ако сме дружелюбни, мили и любезни с другите, те ще ни отвърнат със същото и може да ги опознаем само ако наблюдаваме реакциите им, когато се държим грубо и нелюбезно. Тези проверки, колкото и да са неприятни, ще ни предпазят от неправилно решение. б) Етап на проверка на преценката - тук трябва да проверим дали сме взели правилно решение. Това ще узнаем след няколко години брак. Едва когато измине известно време, партньорите ще се разкрият взаимно в достатъчна степен, за да са сигурни дали между тях съществува истинска съвместимост. Този процес трябва да е съпроводен с най-дълбоки взаимни грижи, чувство за отговорност и усилие да направим другия щастлив, като го разбираме и уважаваме. Без постоянно внимание, грижа и усилие на волята любовта не може да се развие и задълбочи. Трябва да избягваме повърхностни преценки и да се опитваме да разберем мотивите за постъпките на другия. Само по този начин ще задълбочим връзката си. След време ще настъпи момент, когато можем да решим дали бракът ни е сполучлив. Това трябва да преценим дълбоко в душата си, за да не бъдем въвлечени в грешка поради натиск от страна на роднини, приятели, обществени норми и себичност. Важно е да сме обективни и да можем, ако е необходимо, да разгледаме трезво всички възможни проблеми. в) Етап на укрепване - след като преминем успешно първите два етапа, идва време да издигнем връзката на по-високо ниво, защото тогава човек вече е сигурен, че е намерил правилния път в живота. Най-важната цел тук е да открием по-широки и по-проникновени пътища за общуване, за да създадем връзка между два цялостни „индивида". През този етап ще изпитаме най-добрите страни на връзката, защото вече е възможно постигането на върховно спокойствие и щастие, немислими дотогава. Най-важното е да помним, че не бива да преценяваме прибързано и повърхностно човека, който искаме да стане наш спътник, тъй като всеки индивид представлява огромен свят, криещ постоянни изненади. Трябва да се стремим да опознаем другия, въпреки че този процес е безкраен. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|