Дмт – молекулата на духа рик Страсман
Изтегляне 3.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. За да придобиете представа какво огромно количество данни са натрупани през онези години, вж
- Превъзходен обзор на научната основа на психотерапията с помощта на психеделични дроги
- Разгласените наскоро разкрития за ролята на ЦРУ в упояването
- - в книгите е разгледана изчерпателно тази твърде неприятна глава от историята на разузнавателните операции на американските тайни служби вътре в страната.
- Метиловите групи, състоящи се от един въглероден атом и три водородни атома, сами по себе си са най-простата възможна до бавка към една органична молекула.
- Чудесен обзор на данните за ендогенния ДМТ има в
- Каквито и да са възраженията срещу теорията, свързваща ДМТ с шизофренията, струва си да отбележим, че през тези 25
- Чакрата Корона, или Хилядолистен лотос, не съвпада с „третото око", което е разположено по средата на челото малко над очите и анатомично повече съответства на хипофизата.
- Не знаем дали отворът в черепа - фонтанелата, разположен точ но над епифизата на бебето, пропуска достатъчно светлина, за да има тя въздействие върху жлезата.
- . Необходимо е ДМТ да бъде във формата на сол, за да се разтваря във вода, както е и с кокаина - чистото вещество е неразтворимо във вода за разлика от различните си соли. Осма глава
2. Невротрансмитерите дават възможност за химически връзки между нервните клетки в мозъка. Предаващата клетка отделя невротрансмитер, който се свързва със специални рецепторни участъци на приемащата клетка. Досегът на невротрансмитер с рецептор дава начало на поредица от събития, завършваща с отделянето на невротрансмитер и от приемащата клетка, с което процесът продължава нататък по веригата. Сред другите по-известни невротрансмитери са норепинефринът (норадрена-линът), ацетилхолинът и допаминът 3. За да придобиете представа какво огромно количество данни са натрупани през онези години, вж Abram Hoffer and Humphrey Asmond, The Hallucinogens ( New York: Academic Press, 1967). Удивително е, че и почти четири десетилетия след издаването на книгата тя си остава най-добрият достъпен учебник за тези дроги. 4. Превъзходен обзор на научната основа на психотерапията с помощта на психеделични дроги е Walter N. Pahnke et al., “The Experimental Use of Psychedelic (LSD) Therapy", Journal of the American Medical Association 212 (1970): 1856-1863. 5. Aldous Huxley, Doors of Perception and Heaven and Hell (New York: HarperCollins, 1990). 6. Историците често противопоставят безогледния подход към употребата на психеделичните дроги в стил „всички да взимат", прилаган от Лиъри, и възгледа на Хъксли, че тяхното използване трябва да бъде ограничено в тесен елитарен кръг от водачи и творци. И все пак си остава факт, че без сравнително незаконния подход на Лиъри (вж. Timothy Leary, Flashbacks [New York: JP Tarcher, 1997) и Кен Киси (Paul Perry, On the Bus [St. Paul, MN: Thunder's Mouth Press, 1997) едва ли мнозина от нас биха имали възможност да се запознаят с въздействието на тези дроги. 7. Rick J. Strassman, ,,Adverse Reactions to Psychedelic Drugs. A Review of the Literature", Journal of Nervous and Mental Disease 172 (1984): 577-595. 8. Разгласените наскоро разкрития за ролята на ЦРУ в упояването на нищо неподозиращи граждани и наборни войници с ЛСД и други психеделични дроги само добавиха срам и неловкост към бездруго болезнената смесица от чувства, които темата буди. Martin A. Lee and Bruce Shlain, Acid Dreams: The Complete Social History of LSD, the CIA, the Sixties, and Beyond (New York: Grove Press, 1986); Jay Stevens, Storming Heaven: LSD and the American Dream (New York: Grove Press, 1998) - в книгите е разгледана изчерпателно тази твърде неприятна глава от историята на разузнавателните операции на американските тайни служби вътре в страната.
10.Освен че са породили такова изобилие от наименования, психе деличните вещества имат и какви ли не почитатели. Не позна вам други дроги, може би с изключение на марихуаната, заради които да съществуват такова множество организации, посвети ли се да разпространяват знания за тях и да поощряват употре бата им. Има десетки психеделични организации с хиляди члено ве, които си плащат и членски внос. Те издават списания, бюле тини и брошури, поддържат сайтове в Интернет. Организират и спонсорират конференции, публикуват и разпространяват кни ги. Покойният д-р Фридмън от Калифорнийския университет в Лос Анджилис, един от по-ранните изследователи на ЛСД и вдъх новител на моето изследване, измисли термина „култоген". С него отрази фанатизма, с който защитници и противници на тези дроги се опитват да наложат своите простички и едностранчиви описания на въздействията им. Любителите на опиати и кокаин не се организират толкова дейно. Какво е уникалното свойство на психеделичните вещества, пробуждащо такъв проповеднически плам? 11. Дроги от други химически семейства също могат да въздействат психеделично, но само в много тесен диапазон на дозирането им. Например някои вещества в растения от семейството на беладо- ната предизвикват халюцинации и изменения в мисловните про цеси. Само че въздействието им е в контекста на объркване и делириум с опасни смущения в сърдечните функции и регулира нето на телесната температура. Най-често човек няма ясни спо мени, а от „мъничко прекаляване" може да настъпи сериозно отравяне и смърт. Затова пък няма случаи, в които психеделич ните дроги да са били пряката причина за фатален край. Дроги като кетамина и фенциклидина („ангелския прах") също имат психеделично въздействие. Само че основната им употреба е като общи обезболяващи и в големи дози причиняват безсъзна ние. При „класическите" психеделични дроги като ЛСД или мес- калин няма общо обезболяване. Освен това кетаминът, фенциклидинът и дрогите на основа на беладоната оказват психоактивното си въздействие чрез различни фармакологични механизми в сравнение с ЛСД, псилобицина и ДМТ. За целите на тази книга съм ограничил определението си за психеделични вещества с онези, които имат подобни структури и фармакологични свойства. Всички и всякакви вещества с психеделични свойства са разгледани в Peter Stafford, Psychedelics Encyclopedia (Berkeley, CA: Ronin Press, 1992). 12. Метиловите групи, състоящи се от един въглероден атом и три водородни атома, сами по себе си са най-простата възможна до бавка към една органична молекула. 13.5-метокси-ДМТ е активната съставка в секрета от отровните жлези на жабата В и Го а!уагш$, обитаваща пустинята Сонора. Дрогата не се добива чрез облизване на тези жаби, както се твърди понякога в масмедиите. Безстрашните й любители си хващат жаба и безболезнено „издояват" отровата върху стъклена плочка. Пускат жабата, изсушават секрета и го пушат с лула. Вж. Wade Davis and Andrew T. Weil, ..Identity of a New World Psychoactive Toad", Ancient Mesoamerican (1988): 51-59.
11.Тази несигурност за въздействието на ДМТ помогна дрогата да остане сравнително далеч от общественото внимание, докато Терънс Маккена не започна да я възхвалява публично към сре дата на 80-те години. Маккена повече от всеки друг има роля за изостряне на интереса към ДМТ до сегашното безпрецедентно равнище чрез лекции, книги, интервюта. 12. Чудесен обзор на данните за ендогенния ДМТ има в Steven A. Barker, John A. Monti, and Samuel T. Christian, ,,N,N-Dimethyltryptamine: An Endogenous Hallucinogen", International Review of Neurobiology 22 (1981): 83-110. 13. J. Christian Gillin, Jonathan Kaplan, Richard Stillman, and Richard Jed Wyatt, ,,The Psychedelic Model of Schizophrenia: The Case of N,N- Dimethyltryptamine", American Journal of Psychiatry 133 (1976): 203-208 14. Каквито и да са възраженията срещу теорията, свързваща ДМТ с шизофренията, струва си да отбележим, че през тези 25 години, откакто бе изоставена, не се появиха други обосновани обяснения. 15.Изключително интересно е как променливите ветрове на обществените и политическите пристрастия оформят текущите задачи на научната общност. Сега има поток от финансиране и публикации за „кетаминовия модел" на шизофренията. Както вече споменах, кетаминът е обезболяващо лекарство, което при ниски дози има психеделично въздействие. Също както при „класическите" психеделични дроги има известно припокриване между въздействието на кетамина и симптомите на шизофренията. Вероятно обаче и разликите са не по-малко, отколкото в случая с типичните психеделични вещества. Има поне две причини за сегашния сравнително безпрепятствен напредък в направлението на кетамина. Вече съществуват много повече таблици за оценка, които могат да сравнят шизофре-ничните състояния със състоянията, предизвикани от дроги. Те дават по-обективна, математическа подкрепа за приликите между шизофренията и кетаминовата интоксикация. Този подход обаче може и да замазва действителните клинични разлики. Именно тези съвсем реални несъвпадения разубедиха предишни изследователи да се опират на удобните сравнения между типичните психеделични вещества и симптомите на шизофренията. Другата (и вероятно най-важна) особеност на кетамина е фактът, че той е „законна" дрога. Наложени са съвсем малко ограничения за използването му в изследвания с хора. Но напоследък се забелязва разрастване на употребата му за удоволствие, съответно се затяга и контролът над него. Освен това загрижеността, че симптоматиката на шизофренията се влошава от въздействието на кетамина, поражда по-силно безпокойство спрямо психеделич-ните изследвания с това вещество подобно на случаите с по-старите психеделични дроги. 16. Не е сложно да се синтезира ДМТ в лаборатория, като се започне „от нулата". Умерено опитен и знаещ химик ще се справи за няколко дни без особени усилия. Трудно е обаче да се сдобиеш с необходимите съставки или прекурсори. Федералните органи за контрол над наркотиците наблюдават строго тези съставки, а за закупуване на вещество, което може да бъде превърнато в психе-делична дрога, е необходимо специално разрешение. 17. Toshishiro Takahashi, Kazuhiro Takahashi, Tatsuo Ido, Kazuhiko Yanai, Ren Iwata, Kiichi Ishiwata, and Shigeo Nozoe, ,,HC-Labelling of Indolealkylamine Alkaloids and the Comparative Study of Their Tissue Distribution", International Journal of Applied Radiation and Isotopes 36 (1985): 965-969; Kazuhiko Yanai, Tatsuo Ido, Kiichi Ishiwata, Jun Hatazawa, Toshishiro Takahashi, Ren Iwata, and Taiju Matsuzawa, ,,In Vivo Kinetics and Displacement Study of Carbon-1}-Labeled Hallucinogen, N,N-[uC]Dimethyltryptamine", European Journal of Nuclear Medicine 12 (1986): 141-146. 18. С невероятно постижение на „преднаучната химия" коренното население на Южна Америка се е научило да съчетава растения, съдържащи ДМТ, с други растения, съдържащи анти-МАО вещества, или инхибитори на МАО. Погълнат заедно с тези инхи-битори, ДМТ не се разгражда достатъчно дълго от ензимите, за да навлезе в кръвообращението и да окаже психичното си въздействие, преди равнищата на МАО да се възстановят и да го премахнат. Това е тайната на орално активния ДМТ в чая аяхуаска. По-бавното усвояване през стомаха и червата води до въздействие на ДМТ в чая, траещо 4-5 часа, а не броени минути, както при инжектирания ДМТ. Трета глава
5. Rene Descartes, ,,The Inter-Relation of Soul and Body", in The Way of Philosophy, edited by P. Wheelright (New York: Odyssey, 1954), 357.
11. Ранното утро е и най-вероятният период за сънуване и някои из следвания подсказват, че големи дози мелатонин стимулират сънуването. Ние нямахме възможност да проверим това в наши те изследвания, защото участниците трябваше да стоят будни с отворени очи, за да потиска светлината образуването на мелато нин в организмите им. Ако той наистина стимулира сънуването, бихме очаквали не толкова ярки сънища при доброволците, у които образуването му бе потиснато. Интересно е обаче, че ле карствата, възпиращи образуването на мелатонин през нощта, по-скоро стимулират, а не потискат сънищата. Четвърта глава 1. Макар че ДМТ вероятно е причина и за духовни, и за психопа-тични преживявания, важно е те да бъдат различавани. Наистина има известно припокриване между духовните преживявания и психозите - например вълнуващото чувство за наближаващо откровение, по-ярките зрителни и слухови възприятия и промяната в субективното чувство за време. Но обикновено мистичните преживявания са резултат от зряло и съзнателно усилие за постигането им. Практикуващият се стреми към тях в интелектуален и морален контекст, който ги подкрепя и поощрява, а и преживяването им е приемливо и одобрено от обществото. От друга страна, симптомите на шизофренията най-често са неочаквани, нежелани и се проявяват у хора, които вече имат поведенчески и емоционални проблеми. Обществото се отнася с нетърпимост към изразяването им. Както и при нашите доброволци, основата и средата влияят не по-малко от самата дрога върху преживяванията с ДМТ. Как човек ще се приспособи към присъствието в своя живот на естествено образувал се ДМТ, зависи от още по-широко съчетание на основа и среда: кой е човекът, какво е преживял и очаква, как понася и тълкува въздействието на ДМТ и каква е средата, в която го преживява. 2. Rick J. Strassman, Otto Appenzeller, Alfred J. Lewy, Clifford R. Quails, and Glenn T. Peake, ,,Increase in Plasma Melatonin, beta-Endorphin, and Cortisol After a 28.5 Mile Mountain Race: Relationship to Performance and Lack of Effect of Naltrexone", Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism 69 (1989): 540-545. „Друсането" при бегачите не е само еуфория, дължаща се на повече ендорфини. Има и промени в сетивните възприятия: треп-кане и просветляване на зрителното поле, усещане за олекване на тялото, стигащо почти до реене над земята, представа за рязко забавено протичане на времето. За всички тези явления разказват и доброволци след малка доза ДМТ. Може би бегачите и доброволците описват едно и също биологично явление: повишени, но не напълно психеделични равнища на ДМТ в мозъка. При бегачите засиленото отделяне на адреналин и норадреналин би могло да стимулира синтеза на ДМТ в епифизата и да причини естествено преживяванията, присъщи на малки дози от дрогата. За съжаление нямахме възможност да измерваме на място концентрациите на ДМТ в кръвта им, за да проверим тази хипотеза.
7. Магнитните полета също могат да въздействат на съзнанието, както при изменените състояния, които човек забелязва на оп ределени места, често наричани „силови точки". При изследва ния, проведени неотдавна, са описани магнитни полета, които повлияват функциите на епифизата и по-конкретно - потискат образуването на мелатонин. Това би могло да насочи енергията и съставките към образуване на ДМТ. С предполагаемата връзка между ДМТ и отвличанията от пришълци се занимавам в друга глава. Но тук е подходящо да отбележа, че тези преживявания понякога се случват близо до проводници с високо напрежение и сила на тока, около които има и силни магнитни полета. Освен това срещите с пришълци често се случват на определени места, което подсказва въздействие на магнитни полета. И други изследователи се занимават сериозно с хипотезата за влиянието на силни магнитни и електромагнитни полета при преживени „срещи и отвличания от пришълци". Събраните досега данни до голяма степен потвърждават хипотезата. Б. пр. 8. Jane Butterfield English, Different Doorway: Adventures of a Caesarean Born (Mt. Shasta, CA: Earth Heart, 1985). Гроф е разработил „психеделична" терапия без дроги, в която се прилага продължителна хипервентилация на организма. От 30 до 60 минути контролирано усилено дишане причинява силно изменено състояние на съзнанието, което мнозина сравняват с преживяванията от голяма доза психеделични вещества. Този похват води до няколко сериозни промени в обмяната на веществата: кръвта става по-алкална, съдържанието на калций намалява, кръвно-мозъчната бариера губи от своята ефективност, рязко се повишават концентрациите на стресови хормони. Всичко това може би се съчетава, за да задейства рядко използвани механизми за синтез на ДМТ в епифизата. Вж. Stanislav Grof, The Holotropic Mind (New York: HarperSanFrancisco, 1993). Пета глава
Шеста глава 1. Rick J. Strassman, ,,Human Hallucinogenic Drug Research in the United States: A Present-Day Case History and Review of the Process", Journal of Psychoactive Drugs 23 (1991): 29-38 2. Необходимо е ДМТ да бъде във формата на сол, за да се разтваря във вода, както е и с кокаина - чистото вещество е неразтворимо във вода за разлика от различните си соли.
1. Gillin et al. (1976), and B. Kovacic and Edward F. Domino, ,,Tolerance and Limited Cross-Tolerance to the Effects of N,N-Dimethyltryptamine (DMT) and Lysergic Acid Diethylamide-25 (LSD) on Food-Rewarded Bar Pressing in the Rat", Journal of Pharmacology and Experimental Therapeutics 197 (1976): 495-502. 2. Rick J. Strassman, Clifford R. Quails, and Laura M. Berg, ,,Differential Tolerance to Biological and Subjective Effects of four Closely Spaced Doses of N,N-Dimethyltryptamine in Humans", Biological Psychiatry 39 (1996): 784-795.
1. Резултатите от изследването на прага на чувствителността бяха публикувани през 1994 г. в списанието на д-р Фрийдмън - „Архиви на общата психиатрия". Фрийдмън придирчиво ни караше да поправяме и пренаписваме текстовете. За съжаление почина една година преди появата на статиите и не видя как бе оповестено сбъдването на отдавнашната му мечта - възобновяването на изследванията с психеделични дроги при хора. Вж. Rick J. Strassman and Clifford R. Quails, ,,Dose-Response Study of N,N-Dimethyltryptamine in Humans. I: Neuroendocrine, Autonomic, and Cardiovascular Effects", Archives of General Psychiatry 51 (1994): 85-97; Rick J. Strassman, Clifford R. Quails, Eberhard H. Uhlenhuth, and Robert Kellner, ,,Dose-Response Study of N,N-Dimethyltryptamine in Humans. II: Subjective Effects and Preliminary Results of a New Rating Scale", Archives of General Psychiatry 51 (1994): 98-108 Десета глава 1. Трябва да се прави разлика между тази класификация и данните, които получихме с таблицата за оценка на халюциногенното въздействие. По-нататък описвам разработването и приложението й, но си струва тук да спомена какво измерва. Неин обект е съзнанието, а не отделният доброволец. Таблицата дава цифров диапазон за оценка на различните страни от острата интоксикация с ДМТ въз основа на теоретичен модел за работата на съзнанието. Според тази система няколко функции - сред тях възприятията, чувствата, усетът за тялото, мисленето и навиците се сливат в това, което ние смятаме за текущото си психично състояние. Каталог: books -> disk disk -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето disk -> Книга 1 пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се disk -> Ванга – ясновидката Красимира Стоянова disk -> Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов disk -> Предговор disk -> Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността disk -> Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов disk -> Лечители през времето Брайън Л. Уейс въведение disk -> - disk -> Дао трите Съкровища Том 1 Въведение Изтегляне 3.69 Mb. Сподели с приятели:
|