До председателя на Народното събрание на Република България г-жа цецка цачева

Копие:
Председателя на комисията по правни въпроси

в Народното събрание

Г-жа ИСКРА ФИДОСОВА

в Народното събрание

Г-жа ДИАНА КОВАЧЕВА

Г-жа КАТРИН ДЕЙ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На 15.12.2011 г. в Комисията по правни въпроси на Народното събрание се проведе изслушване на номинираните кандидати за инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Процедурата по изслушване остави впечатление за симулиране на публичност и прозрачност на мотивите за номинациите. Излъчването на кандидатите за инспектори се осъществи в последния момент, без дискусия, без да са ясни критериите и основанията на персоналните предложения.

Като продължаваме да стоим зад позицията си, изразена в писмото от 19.12.2011 г. на осем неправителствени организации по повод на избора на инспектори в ИВСС, искаме да я допълним с някои конкретни професионални съображения.

От номинираните дванадесет лица седем са настоящи прокурори, един е следовател, двама са членове на Висшия съдебен съвет (единият от тях бивш дългогодишен прокурор от кариерата) и двама са административни съдии.

Изборът на кандидатурите такъв, какъвто е, неминуемо изисква отговор дали е съвместим с ролята и функциите на Инспектората към ВСС – дали ще гарантира независимостта на съда и ще осигури ефективност на контрола.

Съгласно чл. 132а, ал. 6 от Конституцията на Република България Инспекторатът към ВСС (ИВСС) проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. При приемането на тази разпоредба специално внимание беше обърнато на съществения проблем дали създаването на новия орган, специфична част от съдебната власт, не създава опасност за независимостта на съда. В становище № 444/2007/31.03.2008 г., CDL-AD(2008)009, на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианската комисия) тези опасения бяха разгледани внимателно и беше препоръчано да се намали до минимум политическото измерение при назначаването на инспекторите, а процедурата по номиниране да бъде такава, че да не подкопава съдебната независимост. Напротив – да се превърне в начин да се гарантира ефекасността на съдебната система.

Държавата е потърсила становището на европейските експерти, защото й е било необходимо при изясняване на спецификата на новата институция да не се поставя в опасност върховенството на закона. От това следва, че държавните власти трябва да упражняват правомощията си във връзка с ИВСС занапред по начин, който убеждава гражданите и съдиите, че потърсеното експертно мнение действително има значение за тях.

Необходимо е да се създаде увереност, че препоръките са били осмислени и потенциалният риск за независимостта на съда при конструиране на всеки нов ИВСС няма да бъде реализиран.

От становището на Венецианската комисия могат да се изведат основните насоки за ролята и значението на ИВСС при упражняването на неговите контролни функции в съдебната система. А в конкретната ситуация на състоянието на съдебната власт не е трудно да бъдат дефинирани актуалните и належащи за решаване проблеми, към които ИВСС има пряко отношение – определянето на критерии за натовареност на органите на съдебната власт и индивидуална натовареност на съдиите, прокурорите и следователите; дисциплинарната практика на ВСС и ролята на ИВСС относно съдържанието, обема и качеството на извършваните проверки в органите на съдебната власт; ролята на проверките на ИВСС при оценката (атестирането) на качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите. Налага се да бъде извършен и задълбочен анализ и оценка за това, дали досегашната дейност на ИВСС помага за повишаването на ефикасността на съдебната система и дали в някои случаи не засяга независимостта на съда.

Процесът по номиниране на новия състав на ИВСС обективно не може да бъде убедителен в демократичната си легитимност без дискусия в Народното събрание тъкмо по актуалните проблеми на съдебната власт и без анализ и оценка на позитивите и негативите от дейността на първия му мандат. В започналата процедура народните представители не могат нито да излъчат, нито да изберат инспектори със сигурността, че това е информиран избор, полезен за съдебната власт и за правовата държава.

Тъй като не беше проведен нито дебат за първия мандат на ИВСС и за влиянието му върху различните органи на съдебната власт, нито за състоянието на управлението и контрола в съдебната власт, предложените номинации изглеждат случаен избор.

Сред номинираните има само двама съдии от областта на административното правораздаване, има седем прокурори, един следовател и двама членове на настоящия ВСС. Единият от тях е предложен от управляващата партия.

Ако предложените номинации за инспектори бъдат гласувани от народните представители, това, разгледано през призмата на разумното държавно управление, ще означава еднозначно, че Народното събрание дава положителна оценка на работата на настоящия Висш съдебен съвет и че тази оценка се споделя и от представители на управляващото мнозинство. На следващо място, това ще означава, че според Народното събрание съставът на номинираните ще осигури ефективен контрол върху работата на гражданските, търговските и наказателните съдии, въпреки че сред тях няма действащи такива.

Едва ли се нуждае от сериозна защита доводът, че контролът може да бъде ефективен, без да нарушава пряко или косвено независимостта на съдебната власт, само ако контролиращите са професионално подготвени по материята, която проверяват, поне колкото са подготвени контролираните.

Навеждаме на Вашето внимание обобщените през 2011 г. статистически данни за 2010 г.: Общо съдиите в България по щат  са

2 165, от тях 266 са административни, 997 са граждански съдии и 726 са наказателни съдии. Новопостъпилите дела само за 2010 г. са 620 326, а свършените дела за 2010 г. - 613 672.

В този контекст ние считаме, че състав на ИВСС без участие на граждански и наказателни съдии не създава сигурност, че голямата част от делата, при необходимост, ще бъдат инспектирани с нужното ниво на специализирана компетентност. Не оспорваме компетентността на колегите прокурори, нито тази на административните съдии, но те притежават друг вид професионално познание. Освен това, дори проверките на общите съдилища да се извършват само от двамата инспектори административни съдии, то мнозинството на другата магистратска професия няма да осигури баланс в колективната дейност на органа. Съвсем отделен е въпросът, че тези двама инспектори едва ли ще имат необходимия ресурс да поемат цялата работа.

От една страна, обучаването на инспекторите едва след назначаването им в спецификата на проверявана от тях материя е неефективен държавнически подход със съмнителен резултат, доколко ИВСС трябва да се отличава не с базов, а с висок професионализъм. Убедени сме, че правомощията на ИВСС по чл. 54, ал. 1 ЗСВ не се изчерпват с броенето на срокове. Но дори и относно това, какво е значението на сроковете и какво би могло да стои зад тях, се изисква специализирано познание по гражданско и наказателно право. Тъкмо познанието прави контрола ефективен, защото поставя точната граница между преценката по съществото на делото и правилната организация на процеса.

Достатъчно е да припомним само правомощията по чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ, за да изясним каква сериозна власт има ИВСС за подобряване на качеството на правораздаването. ¹

От друга страна, подборът на инспектори, който не включва основно съдии, ще постави осезаемо проблема, обсъждан и в становището на Венецианската комисия – има ли сигурност, че органът не се политизира? Всяко отклонение от принципите на ефективността на капацитетното управление и от уважението към специализираното познание създават съмение, че независимостта на съда може да бъде поставена в опасност – без значение дали е умишлено или поради некомпетентност. Припомняме, че друго становище на Венецианската комисия (№515/2009) и резолюция № 1730 (2010) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изискват от българската държава да създаде гаранции за взаимна ненамеса на съдиите, прокурорите и следователите при решаване на специфичните въпроси в дейностите на всяка една от отделните магистратски професии и въпросите, свързани с кариерата на съдията, да се решават от съдии.

Не бива да забравяме, че предстоящият избор на инспектори в ИВСС ще протече и след решението на отделението на Кралската скамейка към Върховния съд на Великобритания, с което беше постановен окончателен отказ българска гражданка да бъде предадена на българския съд за провеждане на наказателен процес в съдебната му фаза. Опасенията са свързани с особеностите на досъдебното производство на процеса и дейността и организацията на прокуратурата, но очевидно британските съдии приемат, че в конкретния национален контекст и при установените фактически отношения между институциите – прокуратура и съд, няма достатъчно гаранции за независимостта на българския съд. Затова и формират тежкото за държавата ни заключение, че българската гражданка, ако бъде предадена на българските съдебни власти, може да не получи справедлив процес.

Затова, уважаеми госпожи и господа народни представители, призоваваме Ви да не финализирате започналата процедура по избор на инспектори за ИВСС и да я започнете отначало.

Убедени сме, че номинациите ще бъдат убедителни, само ако преди да ги направите, анализирате дейността на Инспектората към ВСС, оцените дейността на Висшия съдебен съвет досега и проведете дискусия с участие на външни наблюдатели от организациите на гражданското общество, включително и от професионалните магистратски организации. Едва след това би следвало да формулирате разбирането си какъв следва да бъде персоналният състав на новия ИВСС, какви професионалисти са необходими в него и кои са онези достойни личности, които ще допринесат за изпълнение на функциите на органа за контрол на съдебната власт, без да има никакво колебание в тяхната юридическа компетентност и нравственост.

От името на УС на ССБ

Мирослава Тодорова - председател