Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ – находище Китница“
Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности
Изтегляне 2.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. Подробна информация за разгледани алтернативи.
3. Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности.В Общинския план за развитие на Община Ардино, устойчивото регионално развитие се разглежда като паралелно използване на икономическите, социалните и екологичните ресурси за постигане на общо икономическо развитие. Разработването на находище „Китница“ ще допринесе за устойчиво регионално развитие, включително откриване на 50 нови работни места на територията на общината, което е част от изпълнението на предвидените приоритети и мерки за развитие на Община Ардино. Настоящото инвестиционно предложение, свързано с развитие на рудодобива на полиметални златно-сребърни руди, съответства на постигане на икономически растеж и повишаване на конкурентно способността на местната икономика. 4. Подробна информация за разгледани алтернативи.В процеса на подготовка на настоящето ИП са разгледани шест алтернативи по добив на полезните изкопаеми по открит, подземен и комбиниран начин, както следва: Алтернатива 1. Разработване по открит способ първо на участък „Мировец“, а след него на участък „Чернигово“ Алтернатива 2. Разработване по открит способ първо на участък „Чернигово“, а в последствие на участък „Мировец“ Алтернатива 3. Едновременно разработване на участък „Чернигово“ и участък „Мировец“ по открит способ Алтернатива 4. Комбиниран открит и подземен рудник „Китница“ Алтернатива 5. Разработване на находище „Китница“ по подземен способ - разкриване с наклонена минна изработка и камерно – стълбова система със запълнение за изземване на залежите. Алтернатива 6. Разработване на находище „Китница“ по подземен способ-разкриване с вертикални шахти и щолня и система на разработване със слоево изземване и запълнение на залежите. Основните характеристики на разгледаните алтернативи са: Алтернатива 1. Разработване на находище „Китница“ чрез открит добив с първоначално разработване на участък „Мировец“ и последващо изземане на участък „Чернигово“ включва разкриването на находището да стане със спирални траншеи, разположени на неработния борд на рудника и прилагане на “Транспортна система на разработване” с временно външно съоръжение за депониране за почвения слой и външно съоръжение за депониране на минни отпадъци”. Изземването на минната маса ще се извършва по циклична технологична схема и използването на пробивно – взривни работи. Структурата на комплексната механизация при откривните работи е „багерно – транспортно – насипищна”, включваща еднокофови багери и челен товарач, автомобилен транспорт, булдозерно насипване, а при добивните е „багерно – транспортно разтоварна”, състояща се от багерно – трошачен комплекс, автомобилен и гумено – лентов транспорт. При определяне параметрите на експлоатационните хоризонти е отчетено влиянието на минно – техническите условия и управлението на качеството на добитата руда. Затова се приема, че участък „Мировец“ ще се разработва чрез 9 стъпала с височина 10 m. Неработния борд ще бъде изграден от сдвоени 20 метрови стъпала с предпазна площадка от 5 метра. С оглед осигуряване на качеството на добива на златосъдържащи руди ще се работи едновременно на четири хоризонта. Един откривен, два добивни и един подготвителен. При този вариант откривните работи ще са с обем 867 116 m3. Коефициента на откривка е Котк = 4 m3/m3, а площта на открития рудник е 37 584 m2. Ще бъдат добити 227 896 m3 руда. Срокът на експлоатация на участъка ще бъде 2 години при годишна производителност от 300 000 m3. Дъното на рудника ще е разположено на кота 500. След изземване на полезното изкопаемо от участък „Мировец“ в отработеното пространство ще могат да се депонират 664 000 m3 минни отпадъци. Участък „Чернигово“ ще започне да се разкрива през третата година от експолотационния период на находище „Китница“. Предвижда се разкриването да стане със спирална траншея и прилагане на “Транспортна система на разработване с временно съоръжение за депониране на почвения слой и външно съоръжение за депониране на минни отпадъци”. Изземването на минната маса ще се извършва по циклична технологична схема и използването на пробивно – взривни работи. Структурата на комплексната механизация при откривните работи е „багерно – транспортно – насипищна”, включваща еднокофови багери и челен товарач, автомобилен транспорт, булдозерно насипване, а при добивните е „багерно – транспортно разтоварна”, състояща се от багерно – трошачен комплекс, автомобилен транспорт. При определяне параметрите на експлоатационните хоризонти е отчетено влиянието на минно – техническите условия и управлението на качеството на добитата руда. Затова се приема, че участък „Чернигово“ ще се разработва чрез стъпала с височина 10 m. Неработния борд ще бъде изграден от сдвоени 20 метрови стъпала с предпазна площадка от 5 метра. В участък „Чернигово“ откривните работи ще са с обем 5 275 128 m3. Коефициента на откривка е Котк = 8 m3/m3, а площта на открития рудник е 132 424 m2. Дължината на спиралната траншея ще е 2460 m, а дъното на рудника ще е разположено на кота 560. Загубите на полезно изкопаемо ще са до 8 %. Откривката ще се депонира на насипището на участък “Мировец“, като депонираната минна маса ще бъде 5 478 244 m3 а площта на насипището - 93 400 m2. Може да се обобщи, че това техническо решение е:
Алтернатива 2- Разработване чрез открит добив на находище «Китница», първо на участък „Чернигово“, а в последствие на участък „Мировец“. Разкриването на находище «Китница» е чрез спирални траншеи, разположени на неработния борд на рудника и прилагане на “Транспортна система на разработване с временно външно насипище за депониране на почвения слой и външно съоръжение за депониране на минни отпадъци”. Изземването на минната маса ще се извършва по циклична технологична схема и използването на пробивно – взривни работи. Структурата на комплексната механизация при откривните работи е „багерно – транспортно – насипищна”, включваща еднокофови багери и челен товарач, автомобилен и гумено – лентов транспорт, булдозерно насипище, конзолен лентов насипообразувател, а при добивните е „багерно – транспортно разтоварна”, състояща се от багерно – трошачен комплекс и автомобилен и гумено – лентов транспорт. При определяне параметрите на експлоатационните хоризонти е отчетено влиянието на минно – техническите условия и управлението на качеството на добитата руда. Затова се приема, че участък „Чернигово“ ще се разработва чрез стъпала с височина 10 m. Неработния борд ще бъде изграден от сдвоени 20 метрови стъпала с предпазна площадка от 5 m. В участък „Чернигово“ откривните работи ще са с обем 5 275 128 m3. Коефициента на откривка е Котк = 8 m3/m3, а площта на открития рудник е 132 424 m2. Ще бъдат добити 641 387 m3 руда. Дължината на спиралната траншея ще е 2460 m, а дъното на рудника ще е разположено на кота 560. Загубите на полезно изкопаемо ще са до 8 %. Откривката ще се депонира на външно насипище с площ 73.001 dka. След изземване на полезното изкопаемо в участъка, откривка ще бъде върната в отработеното пространство. По този начин в края на експлоатацията на участък „Чернигово“, нарушените терени от разработването на участъка и депото за депониране на минни отпадъци ще бъдат около 210 dka. Участък „Мировец“ ще се разкрие около 6-та година от разработването на находище „Китница“. Участък „Мировец“ ще се разработва чрез 4 стъпала с височина 10 m. Неработния борд ще бъде изграден от сдвоени 20 метрови стъпала с предпазна площадка от 5 m. С оглед осигуряване на качеството на добива на златосъдържащи руди ще се работи едновременно на четири хоризонта. Един откривен, два добивни и един подготвителен. Откривните работи ще са с обем 867 116 m3. Част от откривката - 203 116 m3 ще се депонира в отработеното пространство на участък „Чернигово“. Останалата част от откривката – 664 000 m3 ще се депонира на външно насипище на участък „Чернигово” с площ 73.001 dka. След изземване на полезното изкопаемо в участъка, откривка от 664 000 m3 ще бъде върната в отработеното пространство. Коефициента на откривка е Котк = 3,8 m3/m3, а площта на открития рудник е 37 584 m2. Ще бъдат добити 227 896 m3 руда. Срокът на експлоатация на участъка ще бъде 1,5-2 години при годишна производителност от 300 000 t. Дъното на рудника ще е разположено на кота 500. Може да се обобщи, че при това техническо решение:
Алтернатива 3. Разработване на находище „Китница“ чрез открит добив с едновременно разработване на двата участъка „Чернигово“ и „Мировец“ включва разкриването на находището да стане със спирални траншеи, разположени на неработния борд на рудника и прилагане на “Транспортна система на разработване с временно външно съоръжение за депониране за почвения слой и външно съоръжение за депониране на минни отпадъци”. Изземването на минната маса ще се извършва по циклична технологична схема и използването на пробивно – взривни работи. Структурата на комплексната механизация при откривните работи е „багерно – транспортно – насипищна”, включваща еднокофови багери и челен товарач, автомобилен транспорт, булдозерно насипване, а при добивните е „багерно – транспортно разтоварна”, състояща се от багерно – трошачен комплекс, автомобилен и гумено – лентов транспорт. Едновременното разработване на двата участъка е възпрепятствано от обстоятелството, че е необходимо да се осигури площ за депониране на над 10000000 m3 откривка. С оглед релефа на района е трудно постижимо депонирането на такова количество откривка. Може да се обобщи, че това техническо решение е:
Алтернатива 4. Разработване на находище „Китница“ по комбиниран добив включва разработването на участък „Мировец“ по открит начин, а участък „Чернигово“ по подземен. Разкриването на находището от участък „Мировец“ ще се извърши със спирални траншеи, разположени на неработния борд на рудника и прилагане на “Транспортна система на разработване” с временно външно съоръжение за депониране за почвения слой и външно съоръжение за депониране на минни отпадъци”. Изземването на минната маса ще се извършва по циклична технологична схема и използването на пробивно – взривни работи. Структурата на комплексната механизация при откривните работи е „багерно – транспортно – насипищна”, включваща еднокофови багери и челен товарач, автомобилен транспорт, булдозерно насипване, а при добивните е „багерно – транспортно разтоварна”, състояща се от багерно – трошачен комплекс, автомобилен и гумено – лентов транспорт. 
Фиг. I.4.1 Камерна система на разработване При определяне параметрите на експлоатационните хоризонти е отчетено влиянието на минно – техническите условия и управлението на качеството на добитата руда. Затова се приема, че участък „Мировец“ ще се разработва чрез 9 стъпала с височина 10 m. Неработния борд ще бъде изграден от сдвоени 20 метрови стъпала с предпазна площадка от 5 метра. Разкриването на находище „Китница“, участък „Чернигово“ ще се извърши с наклонена минна изработка и камерно – стълбова със запълнение система за изземване на залежите. Прилагането на камерна система на разработване в условията на находище ”Китница” налага системното извършване на редица геомеханични изследвания, наблюдения, обновяване и развиване на геомеханичната база данни. Първичната информация за основните геомеханични показатели на масива в дълбочина постъпва от описване и тестове на сондажна ядка от проучвателно сондиране. Максималната дължина на камерите се определя чрез геомеханична оценка за всеки конкретен случай. При необходимост (усложнена геомеханична обстановка) крепежната конструкция се усилва, като за целта се циментират съществуващите фрикционни анкери, монтират се допълнителни Split Set и въжeни анкери, таваните и стените се обезопасяват с мрежи, полага се торкрет и фибробетон. При изземването на рудата от камерите, управалението на скалния натиск се извършва чрез: системно анкериране на изработките по руда в етапа на прокарване с фрикционни анкери; закрепване на кръстовете с въжени анкери между полевата галерия и нарезните изработки; монтиране на въжени анкери при необходимост във висящите стени на камерите (горнището на рудното тяло) и тавана на камерите. Страничните стени на вторичните камерите са от изкуствен масив (втвърдено запълнение) от първичните камери. Таблица I.4.1 Параметри на камерна система с втвърдяващо запълнение
Якостта на втвърденото запълнение трябва да гарантира устойчивост на оголени стени от запълнение с размери 30 х 35 m и коефициент на сигурност 1,5. Необходимата проектната якост при такива размери е 375 КРа (за хидравлично и пастово запълнение). Класификационните оценки на масива при оразмеряване на камерите се оптимизират след прокарване на нарезните изработки, оконтуряващи камерите на различните нива (подетажи). Отварянето на нови открити добивни пространства (камери) и тяхното визуално и инструментално следене увеличава информацията за реалните устойчиви хидравлични радиуси, в различните рудни тела. Инструменталните „in situ” измервания на напрегнатото и деформирано състояние в масива след отваряне на камерите позволява калибриране на компютърните модели към реалното поведение на масива. Предвид геометрията на рудните тела – мощни с голяма дебелина, се налага изземване на рудата чрез последователно отваряне и запълване на първични и вторични добивни камери, което изисква използването предимно на втвърдяващо се запълнение. След приключване на добивните работи се пристъпва към запълване с втвърдяващо се запълнение на иззетите минни пространства (камери). Изработките от по-долните нива, с достъп до подлежащата на запълнение камера, се затварят с преградни съоръжения. Преградите се изграждат с цел да ограничат подаването на запълвачния материал само и единствено в контурите на предвидените за запълване обеми. Прилаганите варианти на преградни съоръжения са: • преградни стени - конструкция от пръскан фибробетон, армиран с рифелови железа по периметъра на изработката. Дебелината на преградните стените варира в зависимост от размерите на изработката (височина/ширина), както и напреженията, предизвикани от хидростатичния натиск на запълвачната смес. • преградни берми - насип от циментирано скално запълнение. Може да се обобщи, че това е теоретично съществуваща алтернатива със следните недостатъци:
Алтернатива 5. Разработване на находище „Китница“ чрез подземен добив - Разкриване с наклонена минна изработка и камерно – стълбова система със запълнение. Рудната зона се подготвя и нарязва с прокарване на комин, рудоспусък и нарезна изработка със сечение 14,0 m3, съобразена с широчината и височината на подземния автосамосвал, челния товарач и каретата. От нарезната изработка се прокарват напречни камери, които достигат до контура на рудния пласт. Окончателният контур се формира след прокарване на оконтуряваща изработка. За нарезните и добивните работи се използват комплект машини:
Начинът на разкриване на находището в дълбочина се базира на изучеността и икономическата оценка на установените до момента рудни тела, на прилаганите технологии на разработване, съответстващ на геомеханичните условия и икономическата целесъобразност за експлоатация на конкретното работно място, както и за максимално използване капацитета на съществуващите минни изработки и съоръжения. Минно-капиталните работи предвиждат: • Прокарването на главни наклонени изработки • Прокарването на изработки от схемата на основните вентилационни пътища за проветряване на рудника; • Осъществяване на връзките към експлоатационните блокове и прокарване на подготвително-нарезни изработки до най-долните експлоатационни нива; • Изграждането на подземна тръбопроводна система за пластово запълнение в дълбочина. Необходимостта от осигуряване на ефективно проветряване на работните места в рудника в дълбочина налага прокарването на вертикални изработки с дължина от 30 m до над 150 m. От извършени анализи на прилагани методи на прокарване на вертикални изработки е установено, че проектната дължина на вертикалните изработки, изискванията за запазване на параметрите им за дълъг период от време, както и свеждането на технологичния риск до минимум, определят прилагането на конвенционалните технологии за тяхното прокарване (с ръчни пробивни чукове, механизирана платформа и взривно отбиване на масива или сондажно-секционно взривяване) като неефективни, неподходящи и с висока степен на риск. Алтернативната технология, отговаряща на поставените изисквания е използването на безвзривен метод на прокарване на вертикалните изработки чрез механизирано пробиване. Технологията за механизирано прокарване на комините се състои в пробиване на пилотен сондаж и последващото му проширяване до проектния диаметър на вертикалната изработка. Машината е с възможност да пробива вертикални изработки с диаметър 1,5-2,1 m и дължина до 400 m. За прокарването на дадена вертикална изработка, сондажният агрегат се разполага в предварително оформена пробивна ниша с размери 5 m х 5 m, разположена над горното проектно устие на комина. Пилотният сондаж се пробива низходящо. Проширяването на пилотния сондаж до проектния диаметър на вертикалната изработка се осъществява възходящо, като пробивната корона се заменя с проширителната глава на ниво долно устие на изработката. Скалният материал от прокарването на вертикалната изработка се загребва от изработката за достъп при долното устие на комина. Добивът на руда ще се извършва основно по камерната система на разработване с последващо запълнение, аналогична на предложената в Алтернатива 4 (виж фиг. I.4.1 и Таблица I.4.1) Може да се обобщи, че това техническо решение е:
Алтернатива 6. Разкриване с вертикални шахти и щолня и система на разработване със слоево изземване и запълнение на залежите. При тази алтернатива рудничното поле е разкрито с две вертикални шахти и една вентилационна. При определяне на местата на разкриващите изработки са взети под внимание следните изисквания по правилата за безопасност:
Главната вертикална шахта е с кръгло напречно сечение и е прокарана до хоризонт 490 при кота на повърхността 700. Снабдена е с клеткова подемна уредба и служи за превоз на хора, материали, скална маса и руда. От нея са прокарани травербани към рудната зона. Спомагателната вертикална шахта е скипова с вместимост на скипа 2 m3 и правоъгълно напречно сечение. Тя е прокарана до хоризонт 500. По нея се извозва рудата. Рудната зона се отработва в низходящ ред - по западане. Големите размери на рудничното поле дават възможност за отработване на различни хоризонти от различните зони. Зоните на движение и обрушване на скалите се определят графически, на разрези по и напречно на простирането, като се започва от най-ниската точка на разработване на рудното тяло. Ъгълът на движение за условията на разработваното находище, т.е. за устойчиви скали се приема дв=65, а ъгълът на обрушване обр.=60 (фиг.I.4.2).
Находището ще бъде разкрито с две вертикални шахти, които ще се прокарат до кота - 490 m, т.е. до долнището на рудната жила. Изземването ще се извърши в низходящ ред, при който добивните работи ще стават последователно от горния към долните етажи на полето. Този ред на изземване има следните предимства:
Тук се предвижда използването на система на разработване с хоризонтални слоеве, сухо запълване и цялостно отбиване на рудата. При тази система на разработване изземването на рудата се извършва с хоризонтални слоеве във възходящ ред, като освободеното пространство се запълва последователно слой след слой, за да се изгради изкуствен масив. Материалът за запълване се внася в блока отвън или се добива в него. Изкуственият масив изпълнява много функции. Той поддържа вместващите скали и осигурява опазване на земната повърхност от деформации, служи за работна площадка, създава условия за получаване на високи показатели на извличането, изключва самозапалването на рудата. Освен това той позволява при подходяща дебелина на рудните тела, да се използва самоходна механизация, което прави системата високопроизводителна. При наличие на евтини материали за запълване и ефикасен транспорт за тяхната доставка, системата става високоефективна. 
Фиг.I.4.3 Система на разработване Препоръчвани параметри на блока
Условия за приложение на системата със запълване:
Може да се обобщи, че това техническо решение е:
Въз основа на анализа на посочената по-горе информация избраната алтернатива за експлоатация на находище „Китница“ е Алтернатива 2. Изборът е направен въз основа на технико-еколого-икономически анализ и оценка на риска, поради следните мотиви, количествено посочени в Таблица I.4.23:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
|
