Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| „Аз не можех ида мигна Както стоях там, дори без да мисля за съня, малка група ученици се приближи до моята маса. Моментално ги разпознах. Те бяха тези, които ме преследваха с всичкото тяхно говорене за Исус. Теме поканиха да ги придружа в тяхното сутрешно молитвено събрание. Стаята беше точно до библиотеката. Аз си помислих Е, точно ще ги откача от себе си. едно малко молитвено събрание няма дами навреди Аз казах - Е, добре. И заедно с мен те влязоха в една стая. Това беше малка група от около 12 или 15 деца. И моят стол беше точно в центъра. Изведнъж цялата група вдигна своите ръце и започна да се моли на някакъв смешен чужд език. Аз дори не си затворих очите. Дори не можех да премигна. Това бяха ученици наоколо години – деца, които бях познавал в класи хвалеха Бог с неразбираеми звуци. Никога не бях чувал да се говори на езици и просто онемях. И помислете си само, ето го малкият Бени, ведно обществено училище, върху обществена собственост, седящ в средата на група бълбукащи фанатици. Това беше малко повече, отколкото можех да разбера. Аз не се молех. Просто наблюдавах. Това, което се случи после, беше повече от това, което някога можех да си представя. Бях изплашен от внезапен подтик да се моля. Но аз наистина не знаех какво да кажа. Дева Мария изглеждаше неподходяща затова, което чувствах. Аз никога не бях учен на молитвата на грешника – дори и във всичките ми часове по вероучение. Всичко, което можех да си спомня от моите срещи с „Исусовите хора, беше фразата Ти трябва да срещнеш Исус Но тези думи ми изглеждаха не на място, защото мислех, че Го познавам. Беше странен момент. Никой не се молеше сменили дори за мен. И въпреки това, бях обгърнат от най-наситената духовна атмосфера, която някога съм чувствал. Бях ли грешник Аз не „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 16 мислех така. Бях просто едно добро, малко, католическо момче, което се молеше всяка вечери изповядваше греховете си, независимо дали имах нужда или не. Нов този момент затворих очите си и казах четири думи, които завинаги промениха моя живот. Високо и ясно аз казах - Господи Исусе, върни се Не знам защо го казах, но това беше всичко,което можеше да излезе от моята уста. Повтарях отново и отново тези думи - Господи Исусе, върни се. Господи Исусе, върни се. Наистина ли мислех, че Той е напуснал моя домили сее отделил от моя живот Просто не знаех. Нов момента, в който произнесох тези думи, едно чувство дойде върху мени то ме върна обратно в неподвижността, която бях почувствал на 11 години. Беше по-малко интензивно, но можех да усетя волтажа насъщата тази сила. Това премина точно през мен. Но това, което всъщност почувствах, беше, че този поток от сила ме освещаваше – моментално, отвътре навън. Аз се почувствах абсолютно чист, без грях и праведен. Изведнъж видях Исус със собствените си очи. Това стана за един миг. Ето Го там Исус Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|