Добро утро, святи душе
Изтегляне 0.91 Mb. Pdf просмотр
|
| Боб умали си е загубил Никога няма да забравя деня през 1970 г, когато дойдох на работа само, за да открия, че Боб беше направил нещо твърде странно. По целите стени на малката будка той беше залепил малки парченца хартия със стихове от Библията, написани потях. Помислих, че си е загубил ума. Знаех, че той е християнин – беше ми казвал. Но не отиваше ли твърде далеч Аз си казах Защо прави това нещо За мен ли е Вероятно зная Библията по-добре от него Най-после го попитах - Каква е целта на всичките тези късчета хартия Моментално той започна дами свидетелства. Мислех, че никога няма да престане. И когато това свърши, аз бях твърдо решен да стоя колкото може по-далеч от този луд човек. Опитвах се да го избягвам възможно най-дълго време, но това беше почти невъзможно. Все пак ние трябваше да работим заедно. Отново и отново той отваряше темата за религията. Но имаше и нещо повече от това. Той искаше да говорим затова да бъдеш роден отново, фраза, която не беше в моя ограничен речник, нитов моя поглед върху Писанията. Най-накрая Боб напусна работата сив будката, но много от неговите приятели бяха в моето училище. И в следващите две години аз дадох възможно най-доброто от себе си, за да ги избягвам. Мислех си Теса една групичка особняци Те изглеждаха особено, говореха особено – те бяха съвършени противоположности на монахините, които ме бяха обучавали. По времена моите ранни години в Джордж Ваниър” за втори път в моя живот имах среща с Господ. Той влезе в моята стая име посети – този път под формата на незабравим сън. В Яфа, когато бях на единадесет години, видението на Исус, който беше застанал пред мен, остави неизтриваемо впечатление. Но сега в Торонто аз не бях зает с изучаване на Писанията. О, аз „Добро утро, Святи Душе”, Бени Хин Това копие е безплатно 15 все още посещавах църква. Но това, което щеше дами се случи, дойде отляво. Това беше абсолютно неочаквано и аз бях озадачен от преживяването. Нека дави кажа точно какво стана в моята спалня тази мразовита нощна февруари 1972 г. Когато сънят се разгърна, аз се намерих да слизам по дълги, стръмни стълби. Бяха толкова стръмни, че аз си помислих, че ще падна. И теме водеха към дълбока, бездънна пропаст. Аз бях завързан с вериги за един затворник пред мени един зад мен. Бях облечен в дрехи на осъден. Имаше вериги и на краката и на китките ми. Доколкото можех да видя преди зад ментова беше една безкрайна линия от пленници. После, в странния димна тази неясно осветена шахта, видях дузина от дребни хора, които се движеха наоколо. Те бяха като малки духчета със странно оформени уши. Не можех да видя техните лица, а и формата им беше неясно очертана, но очевидно те ни дърпаха надолу по стълбата като стадо добитък към кланицата – или дори по-лошо. Внезапно, дошъл като чели отникъде, там имаше един ангел от Господ. О, това беше едно чудесно за гледане същество, което стоеше точно пред мен, отдалечено на няколко стъпала. Никога в моя живот не съм виждал такава гледка, нито дори в сън Блестящи красив ангел в тази тъмна, черна дупка. Когато погледнах отново, ангелът направи движение с ръката си и ми помаха да отида след него. После той погледна в очите ми име извика. Моите очи бяха впити в него и тръгнах към него. Моментално тези вериги паднаха от ръцете и краката ми. Повече не бях вързан за моите съзатворници. Бързайки, ангелът ме поведе през една отворена врата и в момента, в който влязох в светлината, Небесното същество ме хвана заръката име постави на улица Дон Милс” – точно на ъгъла на училището Джордж Ваниър”. Той ме остави само на сантиметри от училищната стена, точно до един прозорец. В една секунда ангелът вече го нямаше и аз се събудих рано и хукнах към училището, за да уча в библиотеката, преди да започнат часовете. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|