Социално-политически нагласи

2. Социално-политически нагласи

2.1 Нагласи към начина, по който функционира демокрацията в България и в Европейския съюз

QA18A.

В същото време, българите изглеждат по-скоро удовлетворени от начина, по който демокрацията функционира в рамките на Европейския съюз. Делът на удовлетворените в България е равен на дела на удовлетворените сред ЕС27 – 54%. Делът на неудовлетворените от функционирането на демокрацията в Европа е двойно по-нисък сред българите (15%) в сравнение с европейците като цяло (32%).

Сравнението с резултатите от есента на 2007 г. показва слаб спад (5 %) в удовлетвореността на българите от функционирането на демокрацията в България, но и сериозен ръст (10%) на неудовлетворените от функционирането на демокрацията.

QA18а, b

Нагласите на европейците от ЕС27 по отношение на функционирането на демокрацията в страните им остава без значителни промени – преобладаващо положителни нагласи. Същото се отнася и за удовлетвореността на европейците от функционирането на демокрацията в рамките на Европейския съюз.

След близо три години членство в Европейския съюз българите са по-уверени, че демокрацията в Европа функционира достатъчно добре. Данните от настоящето изследване показват, че българите са по-позитивно настроени (ръст от 13% в положителните оценки) към функционирането на демокрацията в общото европейско семейство, отколкото близо година след приемането на страната в ЕС (есента на 2007г.).

2.2 Доверие в институциите

Най-високо доверие в собственото правителство декларират жителите на Люксембург, Дания и Швеция (55% и повече). Най-критични към управлението на страните си са латвийците, литовците, хърватите и унгарците – процентът на доверие в тези три страни е не повече от 15%.

Встъпването във власт на новото правителство на България оказва значителен ефект върху доверието на българите към институцията. Новото правителство започва управленския си мандат в условията на високо обществено доверие. Отчитаме сериозен ръст от 27% в доверието към правителството – от 17% до 44% между пролетта и есента на 2009 г. През есента на 2009 г. регистрираме повишение и в рейтинга на българския парламент. Данните от Евробарометър 72 показват сериозно покачване (17%) в доверието на българите към националния парламент.

Доверието към правителството и парламента е във възходяща тенденция след парламентарните избори от лятото на 2009 г. Същевременно, доверието в други две основни национални институции – съдебната система и политическите партии - остава без значителни промени спрямо пролетта. Обяснение за тази статичност на фона на покачващото се доверие към правителството и парламента можем да търсим в предположението, че новините съврзани с политическите партии или съдебната система не провокират повишаване на доверието в тях. От друга страна, парламентарните избори донесоха усещането за промяна в статуквото и това доведе до повишаване на рейтинга на парламента и правителството.

България дълго време беше една от членките на Европейската общност с голяма разлика в доверието към национални и европейски институции. През есента на 2009г. доверието към българското правителство достига стойности, които са много по-близки до нивата на доверие към европейските институции – 44% декларирано доверие към българското правителство, 59% към Европейската комисия.

Най-значима разлика в нивата на декларирано доверие наблюдаваме по отношение на съдебната система. Над 40% от европейските граждани заявяват, че имат доверие в правосъдната система на държавите си. България продължава да е значително под средноевропейското равнище по този индикатор – по-малко от 20% от българите са склонни да вярват в българската правосъдна система.

Най-високи стойности на обществено доверие към националното правителство отчитаме сред мениджърите, хората, които оценяват социалния си статус като висок, българите, които почти никога нямат финансови затруднения. Над 55% от представителите на тези групи от обществото заявяват доверие в новото управление на страната. Склонни да се доверят на правителството са и значителна част от учащите се (49%), домакините (48%), както и хората със среден социален статус (52%).

По-скоро скептични към правителството са хората с леви политически убеждения. 55% от тях декларират, че не вярват на новите управляващи. Преобладаваща липса на доверие регистрираме още сред безработните българи и сред хората с основно или по-ниско образование.