Доклад българия june 17, 2003
Българите и Европейския съюз
Изтегляне 7.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1 Образът на ЕС в България
- 1.2 Доверие в ЕС и неговите институции
1. Българите и Европейския съюзБългария е държава с традиционно положително отношение към Европейския съюз и неговите институции. Тази тенденция е налице още преди приемането на страната за пълноправен член на Съюза и продължава да е водеща и в момента. Доверието на българите в институциите на Европейския съюз традиционно надвишава доверието в националните институции. 1.1 Образът на ЕС в БългарияБългарите споделят преимуществено положителна нагласа към Европейския съюз и през есента на 2009. Страната заема второ място сред страните-членки по дял на населението с позитивна визия за Общността. Лидер по този показател е Люксембург с 66% положителни оценки за Европейския съюз. Близо две трети (63%) от българите имат положителна представа за Съюза, а делът на отрицателно настроените е под една десета. Същата степен на одобрение към Съюза изразява и спътникът на България в евроинтеграцията – Румъния. 
QA11. Като цяло каква е Вашата представа за Европейския съюз - напълно положителна, по-скоро положителна, неутрална, по-скоро отрицателна, или напълно отрицателна? 
Няма значителни промени в представата на българите за Европейския съюз спрямо пролетта на 2009 г. Делът на положителни оценки към Европейския съюз се движи в стойности около 60% от есента на 2004 г. Единственият период на по-осезаем спад в нивото на положителните нагласи е зимата на 2009 г., когато позитивните оценки за ЕС са с около 10% по-малко. Данните от Евробарометър 72 показват стабилизация на нагласите след кризисния период на зимата на 2009 г. 
И през есента на 2009 най-положително настроени към Европейския съюз са младите хора, хората с висше образование, учащите, хората с десни политически убеждения. Най-висок дял на положителните оценки (над 80%) наблюдаваме сред хората с десни политически убеждения, както и сред самооценяващите социалния си статус като висок. Силно положително към Съюза се отнасят и хората на управленски позиции в трудовата йерархия и тези, които оценяват материалния си статус като среден или висок. 
Относително по-силна негативна представа за Съюза споделят по-възрастните българи, пенсионерите, както и хората с основно и по-ниско образование. Все пак, дори и в тези социални групи делът на положителните оценки значително надвишава дела на отрицателните. Няма нито една социална група, в която да доминират отрицателните нагласи към ЕС. 1.2 Доверие в ЕС и неговите институцииНад две трети (69%) от българските граждани заявяват, че имат доверие в Европейския съюз. По този показател страната ни дели второ място (с Естония) сред държавите, участвали в изследването. Единствената държава с по-високо декларирано доверие е Словакия. Същевременно, България е държавата с най-нисък дял на декларирано недоверие към ЕС – 16%. Доверието на българите към ЕС е с над 20 процентни пункта над средноевропейското равнище на доверие (49%). 
Над 80% от учащите българи декларират доверие в Европейския съюз. По-високи стойности откриваме също и сред най-младите българи – във възрастовия диапазон 15-24 г. (78%), сред хората с висше образование (също 78%), хората с десни политически убеждения (82%). Българите, които оценяват социалния си статус като среден или висок са по-склонни да вярват в ЕС, отколкото българите, които оценяват социалния си статус като нисък - 61% от хората оценяващи социалния си статус като нисък декларират доверие в Съюза, докато същия дял е значително по-висок сред хората със среден и висок социален статус (съответно 83% и 80%). Относително по-високи от средните за страната стойности на недоверие в Европейския съюз регистрираме сред пенсионираните българи (22%), сред българите, които често изпитват трудности да плащат сметките си (25%), сред тези, които оценяват социалния си статус като нисък. Доверието на българите в основните институции на Европейския съюз традиционно е по-високо от средното ниво на доверие декларирано от жителите на ЕС27. Делът на българите, доверяващи се на Европейския парламент е с около 15% по-висок от средното за всички жители на Съюза. Декларираното доверие на българите към останалите европейски институции, оценявани в изследването, е в порядъка на 9-15 % над средноевропейското равнище. 
С най-високо доверие както сред българите, така и сред останалите европейски граждани се ползва Европейският парламент (65%), следван от Европейската комисия (59%). Зимата на 2009 г. е период на известен спад в доверието на българите към европейските институции (данни от Евробарометър 70.1). Резултатите от пролетта (Евробарометър 71) показват първи индикации за възстановяване на нивата на доверие. Данните от настоящето изследване (Евробарометър 72) сочат утвърждаване на тази тенденция. Стойностите на доверие на българите в институциите на ЕС продължават да растат и достигат най-високи нива от 2007 г. насам.
Водещата позиция по отношение на индикатора "декларирано доверие от страна на българските граждани" традиционно е заета от Европейския парламент. Най-висок ръст в абсолютни стойности отчитаме в декларираното доверие към Европейската комисия (7%). Социално-демографският анализ на представените резултати показва по-високи стойности на доверие към Европейската комисия сред българите във възрастовата група 25-39 години, хората с висше образование и учащите. Над средното доверие декларират още самонаетите, мениджърите и административните служители, хората определящи социалния статус на домакинствата си като среден или висок. Към тази група спадат също българите с десни политически убеждения и хората, деклариращи общо удовлетворение от живота, който водят.
По-високо от средното за страната недоверие към Европейската комисия изразяват българите с основно и по-ниско образование, пенсионерите, хората с леви политически убеждения, както и българите, чиито домакинства често страдат от финансови затруднения. Трябва обаче да се има предвид, че нивата на заявено недоверие в нито една от тези групи не надвишават 23% и не доминират над отчетеното доверие. Както бе отбелязано по-горе, делът на българите, деклариращи доверие към Европейската комисия нараства със седем процентни пункта спрямо пролетта на 2009 г. (ЕВ 71.3). Повишението в декларираното доверие към Европейската комисия е с различна динамика сред различните социално-демографски групи. Отчитаме значителен ръст в стойностите на декларирано доверие сред 25-39 годишните (от 52% в ЕВ71.3 до 70% в ЕВ72.4, т.е. ръст от 18%), както и сред хората, завършили своето образование между 16-19 годишна възраст (ръст от 10 процентни пункта). Доверието на самонаетите българи към ЕК нараства с 23 процентни пункта, значим е и ръстът в доверието на хората, чиито домакинства почти никога не изпитват финансови затруднения. В сравнение с резултатите от пролетта на 2009 г., 15 % повече българи се доверяват на Европейската комисия сред онези, които оценяват социалния си статус като среден.
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 7.47 Mb. Сподели с приятели:
|
