Обществена подкрепа за членството в ЕС

1.4 Ползите от членството в ЕС

Делът на положителните оценки на българите за членството на страната в ЕС по този индикатор е по-нисък от средноевропейското равнище. 57% от жителите на ЕС27 оценяват, че страната им е спечелила от това, че е част от Общността.

Най-голям дял на жителите оценяващи членството на страната си в ЕС като печелившо откриваме сред анкетираните в Ирландия (81%), Словакия (80%) и Естония (79%). На обратния полюс се намират жителите на Обединеното Кралство, Латвия и Унгария.

Положителните оценки за ползите от членството на страната в Европейския съюз остават по-малко в сравнение с нагласите на средния европеец. Същественото е, че нисходящата тенденция в нагласите, намерила най-силно отражение в резултатите от зимата на 2009г., изглежда вече е преодоляна. Възстановяването на преобладаващо положителните нагласи не само е факт от пролетта на 2009 г., но и се затвърждава през есента, според данните от настоящето издание на изследването.


По-висок дял на положителните оценки за резултатите от членството на страната в ЕС изразяват хората с висше образование (63% - „страната ни спечели”), учащите (72%), младите във възрастовата група 15-24 години (61%), хората определящи социалния статус на семействата си като среден (66%) или висок (69%). Страната ни е спечелила от членството си в Европейската общност и според българите с десни политически възгледи (69%).
По-скептични по отношение на този индикатор са безработните българи и пенсионерите. 37% от представителите на тези две групи са на мнение, че страната ни не е е спечелила като член на общността. Хората, често изпитващи финансови затруднения също попадат в групата на по-негативно настроените – 42% от тях са на мнение, че България не е спечелила от членството си в ЕС.

1.5 Позицията на България в ЕС. Роля на регионалните и местни власти при вземане на решения от страна на Европейския съюз

Преобладаващата част от българите не са съгласни с твърдението, че интересите на страната ни се взимат под внимание в достатъчна степен в ЕС. Само около една четвърт са удовлетворени от степента, в която българските интереси се взимат предвид. Мнението на европейските жители като цяло е по-позитивно от изразеното от българите – 39% от жителите на ЕС27 оценяват като достатъчна степента на зачитане на интересите на страните им в ЕС. България заема предпоследното място сред всички страни-членки по този индикатор.

Резултатът регистриран в Румъния е сходен, а след България е единствено Латвия, където едва 19% оценяват степента на зачитане на интересите като достатъчна. На обратния полюс – най-уверени в зачитането на националните им интереси се чувстват жителите на една от най-малките държави в Европейския съюз – Люксембург. След нея се нареждат Словакия, Швеция и Дания.

Почти три години членство в Съюза изглежда не са достатъчни на българите да се почувстват значими при взимане на общите европейски решения. Данните по този индикатор остават без значителна промяна спрямо пролетта на 2009 и спрямо есента на 2008 г. с тенденция на леко увеличаване на дела на българите, смятащи, че Европейският съюз не отчита интересите на България в достатъчна степен.


EU27

BG

По-ниската степен на удовлетвореност от зачитането на българските интереси вероятно е свързана с относително краткото членство на България в Евросъюза и в лисата на опит в защитаване на определена позиция на европейско ниво. Съществува тенденция на зависимост между периода на членство на дадена страна в Европейския съюз и степента на увереност на нейните граждани в зачитането на интересите на страната в рамките на Общността. Колкото по-рано една държава се е присъединила към общото европейското семейство, толкова по-уверени са жителите й, че националните им интереси се взимат под внимание в европейската политика.

Степента на увереност в зачитането на националните интереси намалява при по-младите страни-членки на ЕС. Най-ниски резултати по този индикатор регистрираме сред най-новите страни-членки на Съюза – присъединилите се през 2007 г. България и Румъния.

Оценката на българите по отношение на степента на зачитането на регионалните и местни власти в политиката на Европейския съюз остава без съществени промени. Мнозинството (66%) от българските граждани са на мнение, че нуждите и предпочитанията на регионалните и местни власти не се отчитат в достатъчна степен.


EU27

BG

Едва един от десет от анкетираните в България оценява като достатъчно зачитането на регионалните власти от ЕС. За сравнение, в ЕС27 този дял е близо двойно по-висок – 19%. Същевременно, тежестта на мнението за липсата на достатъчно внимание спрямо местните и регионални власти е също толкова голяма в ЕС 27, колкото и в България – 66% или двама от всеки трима интервюирани.