Институции с най-големи способности за справяне с последствията от икономическата криза

Институции с най-големи способности за справяне с последствията от икономическата криза

За разлика от българите, жителите на ЕС27 поставят Европейския съюз на първо място като институцията с най-големи спосособности за провеждане на мерки и политики за преодоляване на световната рецесия. Ролята на националните правителства минава на втори план с 19% от споменаванията.

Най-голяма разлика в мненията на българи и европейци регистрираме по отношение на важността на националното правителство. Делът на споменавания на националното правителство сред българите е с 13% по-висок от същия дял сред жителите на ЕС27.

Както бе отбелязано по-горе, встъпването във власт на новото правителство на страната повишава общественото доверие към институцията. Високото доверие в управляващата партия ГЕРБ, както и надеждите на голяма част от населението, че България е намерила успешна политическа алтернатива, правят българите по-склонни да разчитат на националното правителството за решаването на сериозните предизвикателства пред страната.

Повече от два пъти нараства делът на българите (спрямо пролетта на 2009 г.), които разчитат на мерките на правителството за справяне с кризата.

Отчитаме двойно намаление на дела на българите, които смятат, че САЩ има най-големи възможности за прилагане на успешни антикризисни мерки, както и известен спад в доверието към Г20 във връзка с преодоляване на кризата.

Най-младите българи на възраст 15-24 години са склонни да отдават относително по-голямо значение на Европейския съюз като организация, способна да прилага ефективни антикризисни мерки. Над една трета от тях го поставят на първо място. В същата група попадат висшистите (32%) и учащите (37%), както и българите с десни политически убеждения (32%).

По-голямо значение на националното правителство отдават жителите на малките и средноголеми градове (37% посочвания за националното правителство), безработните (48%), хората с основно и по-ниско образование (45%).

3.3 Обществена подкрепа за възможни мерки от страна на ЕС отнасящи се до преодоляване на финансовата и икономическата криза

Най-широко разпространената представа сред жителите на Европейския съюз е, че кризата може да бъде преодоляна главно чрез стимулиране на бизнеса. Европейците оценяват подкрепата за малкия и среден бизнес като най-ефективна възможна мярка за намаляване на негативните ефекти от рецесията в икономиката. Най-често посочваната от българите мярка, подкрепата на безработните, е на трето място в общоевропейската класация с 24% от посочванията.

В България, в сравнение с пролетта на 2009, отчитаме слабо нарастване на тежестта на мненията, че Европейският съюз трябва да гарантира осигуряването на здравеопазване (7% повече), трябва да оказва подкрепа на най-бедните (6% повишение) и на безработните (5% ръст).

За сметка на това, регистрираме спад в споменаванията на подкрепата за бизнеса, както и на инвестициите в енергетиката и околната среда.

Разбираемо, безработните българи в най-голяма степен биха желали Европейският съюз да постави акцент на подкрепата за безработните в усилията за борба с кризата. Тази мярка е посочена от 67% от безработните българи. Относително по-силно желание за активни действия на ЕС за подпомагане на безработните регистрираме и сред българите на възраст 25-39 години, хората с основно и по-ниско образование.

4. Обществени нагласи към приоритетите на Европейския съюз за възстановяване на икономиката и осигуряване на устойчиво развитие

След възстановяването на икономиката и преодоляването на кризата, европейци и българи биха желали Европейския съюз да постави акцент върху осигуряването на устойчиво развитие.

Относително по-голяма разлика в нагласите на жителите на ЕС27 и българите в частност регистрираме по отношение на важността на борбата с промяната в климата. Според 44% от жителите на ЕС27 борбата с промяната в климата трябва да е главен приоритет на Европейския съюз. С този процент подкрепа аспектът се нарежда на трето място в европейската класация, с почти същата важност както и важността на осигуряването на устойчиво развитие. За българите, обаче, климатичните промени изглежда не са толкова наболял проблем, тъй като той заема четвърто място с 35% от споменаванията.

Що се отнася до действията на Европейския съюз за възстановяване на икономиката, българите са на мнение, че по-силният надзор над финансовите пазари и институции, както и развитието на координацията на икономическата политика на европейско равнище са основните аспекти, на които трябва да наблегне Европейският съюз. Тези два аспекта имат еднаква важност в представите на българите.

Жителите на 27-те страни-членки на Европейския съюз поставят на първо място по-силната европейска система за надзор на финансовите пазари и институции, но на второ място поставят аспект, споменаван относително по-рядко от българите – подобряване качеството на образованието. Регистрираме и относително голяма разлика (15%) в нагласите на българи и европейци по отношение на ограничаването на прекалено големите публични дефицити. Този аспект е посочен като ключов от всеки трети европеец.

Осигуряването на устойчиво развитие е избран като втори по важност приоритет на Европейския съюз за идните няколко години от българите в частност и от европейските граждани като цяло. (въпрос QG1)

Българските граждани посочват развитието на селското стопанство като основен двигател за устойчиво развитие в Европа. Почти половината от анкетираните в нашата страна са на мнение, че Европейският съюз трябва да съдейства на селските стопани. Подкрепата за развитието на селското стопанство на общоевропейско равнище е относително по-слаба – 27%.

Европейските граждани поставят на челно място стимулирането на научните изследвания и иновациите, следвани плътно от насърчаването на екологично съобразени производства и услуги.

Макар трите водещи приоритета за осигуряване на устойчиво развитие на българи и европейци да съвпадат, регистрираме относително по-силен интензитет на посочване на селското стопанство като приоритет сред българите. Европейците, от своя страна, отдават по-голяма важност на развитието на научните изследвания, както и на стимулирането на екологично съобразени производства.

Мнозинството от българите смятат страната си за традиционен производител на разнообразна и качествена селскостопанска продукция. Силна е и представата за България като дългогодишен (дори вековен) износител на земеделски стоки. В допълнение към обективните трдуности пред селските стопани, българите оценяват негативно засиления в последните години внос на селскостопанска продукция, например на плодове и зеленчуци, смятани за типични за страната.

Тези нагласи вероятно са в основата на заявената необходимост от провеждане на активни политики от страна на държавата и Европейския съюз за подпомагане на селското стопанство, респективно за възстановяване на селскостопанските традиции.