Доклад Човешките права в мултикултурното общество Речта на омразата съдържание
Член Е - Недопускане на дискриминация
Изтегляне 0.9 Mb.
|
Член Е - Недопускане на дискриминацияУпражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Рамкова конвенция за защита на националните малцинства Член 4 1. Страните се задължават за гарантират на лицата, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение, всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, е забранена. 2. Страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство и тези, принадлежащи към мнозинството. В това отношение, те съответно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства. 3. Мерките, приети в съответствие с ал. 2, нe се разглеждат като акт на дискриминация. Член 5 1. Страните се задължават да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство. 2. Без това да накърнява мерките, предприети в осъществяване на своята обща интеграционна политика, Страните се въздържат от политики или практики, целящи асимилирането на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.
Страните осигуряват уважение за правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и религията. Член 8 Страните се задължават да признаят, че всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има право да изповядва своята религия или убеждения и да създава религиозни институции, организации и сдружения. Член 9 1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да отстоява мнение и да получава и разпространява информация и идеи на малцинствения език, без намеса на държавните власти и независимо от границите. Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани в своя достъп до средствата за масово осведомяване. 2. Алинея 1 не препятства Страните да изискват лицензиране, без дискриминация и основано на обективни критерии, на звуковото радиоизлъчване и телевизионните предавания или кинематографията. 3. Страните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В правните рамки на звуковото радиоизлъчване и телевизионното предаване те осигуряват, доколкото това е възможно и вземайки предвид разпоредбите на ал. 1, лицата, принадлежащи към национални малцинства, да имат възможност да създават и използват свои средства за масово осведомяване. 4. В рамките на своите правни системи Страните предприемат подходящи мерки, за да улеснят достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, и за да поощряват търпимостта и да допускат културен плурализъм.
Нищо в настоящата рамкова Конвенция не може да се тълкува като предоставящо каквото и да е право на участие в каквато и да е дейност или на извършване на каквото и да е действие, противоречащи на основните принципи на международното право и по-специално на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите. * * *
1 Handyside v. United Kingdom, решение от 7 декември 1976 г., т. 49. 2 Препоръка R)97) 20 на Комитета на министрите за “речта на омразата” дефинира термина както следва: “Изразът “реч на омразата” ще се разбира като обхващащ всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основаващи се на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразяваща се в агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинствата, преселниците и имигрантите.” 3 ОССЕ/ОДИЧП приеха следната “Работна дефиниция” на леко различния израз “престъпление от омраза” (Борбата с престъпления от омраза в региона на ОССЕ: Преглед на статистиката, законодателството и националните инициативи (2005), стр. 12, достъпен на “Престъплението от омраза може да бъде дефинирано като: (A) Всяко престъпление, включително престъпления срещу лица или имущество, при които жертвата, имуществото или обектът на нарушението са избрани заради тяхната действителна или предполагаема близост, привързаност, принадлежност, подкрепа или членство в група, както е дефинирано в Част В. (B) Една група може да е основана на характеристика, обща за членовете на групата, като действителна или предполагаема расова принадлежност, националност или етнос, език, цвят на кожата, религия, пол, възраст, умствени или физически увреждания, сексуална ориентация или друг подобен фактор.” 4 Gündüz v. Turkey, решение от 4 декември 2003 г., т. 40; Erbakan v. Turkey, решение от 6 юли 2006 г., т. 56; Sürek (No. 1) v. Turkey, решение от 8 юли 1999 г. (Голяма камара), т. 62. 5 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 40. 6 Например в Gündüz v. Turkey, пак там, т. 43. 7 Например Sürek (No. 1) v. Turkey, пак там, където Съдът постановява, че има “реч на омразата”, докато просителят не е бил осъден за подтикване към омраза, а за сепаратистка пропаганда (вж. т. 13-20). 8 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 41. Вж. също Jersild v. Denmark, решение от 23 септември 1994 г., т. 35. 9 Ergin v. Turkey, решение от 4 май 2006 г., т. 34; Alinak and Others v. Turkey, решение от 4 май 2006 г., т. 35; Han v. Turkey, решение от 13 септември 2005, т. 32. 10 Norwood v. United Kingdom, решение от 16 ноември 2004 г. 11 Garaudy v. France, решение от 24 ‘ни 2003 г.; Seurot v. France, решение от 18 май 2004 г. 12 Международният пакт за граждански и политически права (МКГПП) е правно обвързваща за всички страни членки. 13 Някои страни членки на Съвета на Европа направиха резерви и декларации към чл. 4, които се отнасят до съпоставяне на задълженията, заложени в този член, и свободата на словото и на сдружаването. Вж. по-специално резервите или декларациите, направени от Австрия, Белгия, Ирландия, Италия и Обединеното Кралство, които наблягат на важността на факта, че чл. 4 от МКЛВФРД предвижда мерките, споменати в подточки (а), (b) и (c), трябва да се приемат с нужното внимание към принципите, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека, и към правата, изрично посочени в чл. 5 на Конвенцията, и които, следователно, предвиждат, че задълженията, произтичащи от чл. 4 на МКЛВФРД трябва да се съпоставят със свободата на изразяване на мнение и на словото и със свободата на събранията и сдружаването. 14 Протокол No. 1 към ЕКПЧ е ратифициран от всички страни членки, с изключение на Андора, Монако и Швейцария. Протокол No. 12 към ЕКПЧ е ратифициран от следните страни членки: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Кипър, Люксембург, Македония, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Украйна, Финландия, Холандия, Хърватия. 15 Европейската социална харта (ревизирана) е ратифицирана от следните страни членки: Албания, Андора, Армения, Азербайджан, Белгия, България, Грузия, Естония, Ирландия, Италия, Кипър, Литва, Малта, Молдова, Норвегия, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция, Холандия, Швеция. 16 Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е ратифицирана от всички страни членки, с изключение на Андора, Белгия, Гърция, Исландия, Люксембург, Монако, Турция и Франция. 17“Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон.” 18 “Всяка пропаганда към и всяка защита на национална, расова или религиозна омраза, които представляват подбуждане към незаконно насилие или към всяко друго подобно незаконно деяние срещу всеки човек или група хора, водено от каквито и да е мотиви, включително раса, цвят на кожата, религия, език или националност, ще бъдат смятани за престъпления, наказуеми по закон.” 19 Вж. Приложението към настоящия документ. 20 Handyside v. UK, решение от 7 декември 1976 г. 21 News Verlags GmbH, решение от 11 януари 2000 г.; Von Hannover, решение от 24 юни 2004 г. 22 Muller v. Switzerland, решение от 24 май 1988 г.; Vereinigung Bildender Künstler v. Austria, решение от 25 януари 2007 г. 23 Lehideux и Isorni v. France, решение от 23 септември 1998 г.; Chauvy v. France, решение от 29 юни 2004 г.; Monnat v. Switzerland, решение от 21 септември 2006 г. 24 Markt intern Verlag GmbH v. Germany, решение от 20 ноември 1989 г. 25 Stevens v/ UK, решение от 3 март 1986 г. 26 Вж. също Observer and Guardian v. UK, решение от 26 ноември 1991 г. 27 Lingens v. Austria, решение от 8 юли 1986; Plon, решение от 18 май 2004 . 28 Jersild v. Denmark, решение от 23 септември 1994 29 Cumpana and Mazare v. Romania, решение от 17 декември 2004 (Голяма камара); Houdart and Vincent v. Franc, решение от 6 юни 2006. 30 Bladet Tromsø and Stensaas v. Norway, решение от 20 май 1999, т. 66; вж. също McVicar, решение от 7 май 2002. 31 Chauvy v. France, пак там. 32 Zana v. Turkey, решение от 25 ноември 1997. 33 Lesnik v. Slovakia, решение от 11 март 2003. 34 Brasilier c. France, решение от 11 април 2004, Giniewski v. France, решение от 31 януари 2006. 35 Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, решение от 17 декември 2004 (Голяма камара). 36 Muller v. Switzerland, пак там. 37 Vereinigung Bildender Künstler v. Austria, решение от 25 януари 2007, т. 37 и 38. 38 Greece v. United Kingdom, решение от 2 октомври 1958, Европейска комисия за правата на човека. 39 Ireland v. the United Kingdom, решение от 18 януари 1978. 40 Например, професор и съдия Франсоаз Тулкенс (Françoise Tulkens), която даде на своята статия за свободата на преценката подзаглавието “воал от излишна юридическа сигурност или изначално крайно необходим механизъм” (“Paravent juridique superflu ou mécanisme indispensable par nature”) Revue de sciences criminelles, 2006, стр.3. 41 Erbakan v. Turkey, пак там. 42 Monnat v. Switzerland, решение от 21 септември 2006. 43 Okcuoglu v. Turkey, решение от 8 юли 1999 (Голяма камара), т.46. 44 Lesnik v. Slovakia, пак там, т. 55 и 64. 45 Open Door v. Ireland, решение от 29 октомври 1992. 46 Wingrove v. the United Kingdom, решение от 22 ноември 1991. 47 Otto-Preminger-Institut v. Austria, решение от 20 септември 1994. 48 İ.A. v. Turkey, решение от 13 септември 2005. 49 Aydin Tatlav v. Turkey, решение от 2 май 2006. 50 Pedersen and Baadsgaard v. Denmark,пак там, т. 76. 51 Unabhängige Initiative Informationsvielfalt v. Austria, решение от 26 февруари 2002, т. 46. 52 Petersen and Baadsgaard v. Denmark, пак там, т. 76. 53 McVicar v. United Kingdom, пак там. 54 Brasilier c. France, пак там, и Vides Aizsardzibas Klubs v. Latvia, решение от 27 май 2004. 55 Garaudy v. France, пак там, т. 23. 56 Lehideux and Isorni v. France, пак там, т. 53. 57 Jersild v. Denmark, пак там. 58 Jersild v. Denmark, пак там, т.33. 59 Scharsach and News Verlagsgesellschaft mbH v. Austria, решение от 13 ноември 2003, т. 38-39. 60 Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, пак там, т.79, Murphy v. Ireland, решение от 10 юли 2003, т. 69. 61 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 49. 62 Karatas v. Turkey, решение от 8 юли 1999, т. 52. 64 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 40. 65 Karatas v. Turkey, пак там, т.53. 66 Lehideux and Isorni v. France, пак там., т. 57. 67 Sunday Times (No. 2) v. United Kingdom, решение от 26 ноември 1991, т. 51. 68 Incal v. Turkey, решение от 9 юни 1998, т. 46. 69 Jersild v. Denmark, пак там, т.31, Gündüz v. Turkey, пак там, т. 43. 70 Erbakan v. Turkey, пак там, т. 64. 71 Jersild v. Denmark, пак там, т. 31. 72 Castells v. Spain, решение от 23 април 1992. 73 Vereinigung Bildender Künstler v. Austria, пак там, т. 34. 74 Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, пак там, т. 80. 75 Nilsen and Johnsen v. Norway, решение от 25 ноември1999, т. 52. 76 Otto-Preminger-Institut v. Austria, решение от 20 септември 1994, т. 47; Aydin Tatlav v. Turkey, решение от 2 май 2006, т. 27. 77 İ. A. v. Turkey, пак там, т. 24. 78 Otto-Preminger-Institut v. Austria, пак там, т. 48. 79 Wingrove v. United Kingdom, решение от 25 ноември 1996, т. 58. 80 İ. A. v. Turkey, пак там, т. 27. 81 Otto-Preminger-Institut v. Austria, пак там, т. 47. 82 Aydin Tatlav v. Turkey, пак там, т. 28-31. 83 Giniewski v. France, пак там. 84 İ. A. v. Turkey, пак там, т. 24 и следващите. 85 Lawless v. Ireland, решение от 14 ноември 1960. 86 German Communist Party and Others v. Germany, No. 250/57, доклад от 20 юли 1957, Европейска комисия по правата на човека. 87 Nachtmann v. Austria, No. 36773/97, решение от 9 септември 1998, Европейска комисия по правата на човека; вж. Glimmerveen and Hagenbeek v. The Netherlands, No. 8348/78 и 8406/78, решение от 11 октомври 1978, и Kühnen v. Germany, No. 12194/86, решение от 12 май 1988, и двете решения са на Европейската комисия по правата на човека. 88 Schimanek v. Austria, No. 32307/96, решение от 1 февруари 2000. 89 Honsik v. Austria, No. 25062/94, решение от 18 октомври 1995, Европейска комисия по правата на човека. 90 Remer v. Germany, No. 25096/94, решение от 6 септември 1995, Европейска комисия по правата на човека. 91 Udo Walendy v. Germany, No. 21128/92, решение от 11 януари 1995, Европейска комисия по правата на човека. 92 Garaudy v. France, пак там. 93 W.P. v. Poland, No. 42264/98, решение от 2 септември 2004. 94 Witzsch v. Germany, No. 7485/03, решение от 13 декември 2005. 95 Norwood v. United Kingdom, No. 23131/03, решение от 15 ноември 2004. 96 Seurot v. France, No. 57383/00, решение от 18 май 2004. 97 За допълнителна информация за ЕКРН, нейния Статут и дейност, особено за докладите й за отделни страни и основни политически препоръки, моля посетете интернет страницата на ECRI на www.coe.int/ecri. 98 За повече подробности за тази препоръка вж. по-долу. 99 Тъй като всички хора принадлежат към един и същи вид, ECRI отхвърля теориите, които се основават на съществуването на различни “раси”. Същевременно, комисията използва този термин в настоящата Препоръка, за да бъде сигурна, че хората, които обикновено и погрешно са възприемани като принадлежащи към “друга раса”, няма да бъдат изключени от закрилата, предвидена от закона. 100 Вж. Jean-Pierre Camus “study on the use of racist, anti-Semitic and xenophobic elements in political discourse” в The use of racist, anti-Semitic and xenophobic elements in political discourse, Високопоставена експертна среща по повод Международния ден за ликвидиране на расовата дискриминация, Париж, 21 март 2005, достъпно на интернет страницата на ЕКРН. 101 По отношение на интернет, вж. Обща политическа препоръка No. 6 за Борбата с разпространението на расистки, ксенофобски и антисемитски материали в интернет. 102 Вж. т. 18 a), b) и c) от Обща политическа препоръка No. 7. Вж. също съответните параграфи от обяснителния меморандум. 103 Вж. т.18 d) и e) от Обща политическа препоръка No. 7. Вж. също съответните параграфи от обяснителния меморандум. 104 Вж. т 18 f) от Обща политическа препоръка No. 7. Вж. също съответните параграфи от обяснителния меморандум. 105 Вж. т. 23 от Обща политическа препоръка No. 7. Вж. също съответните параграфи от обяснителния меморандум. 106 За повече информация по семинара, вж. интернет страницата на ECRI, посочен по-горе. 107 J. Gaudreault-DesBiens, “From Sisyphus’s Dilemma to Sisyphus’s Duty? A Meditation on the Regulation of Hate Propaganda in Relation to Hate Crimes and Genocide”, (2000) 46 McGill Law Journal 121 (135). 108 Sürek (No. 1) v. Turkey, пак там, т. 61 и другите 12 решения срещу Турция от 8 юли 1999. 109 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 51. 110 Garaudy v. France, пак там, (2003). 111 Riza Dinç v. Turkey, решение от 28 октомври 2004, т. 34. 112 Otto-Preminger-Institut v. Austria, пак там, Dubowska and Skup v. Poland, решение от 18 април 1997. 113 Klein v. Slovakia, решение от 31 октомври 2006, т. 52; Giniewski v. France, пак там, т. 51. 114 Wingrove v. United Kingdom, пак там, т. 58; Murphy v. Ireland, ibid., para. 67. 115 Otto-Preminger-Institut v. Austria, пак там, т. 47 и 49; İ.A. v. Turkey, пак там, т. 30; Aydin Tatlav v. Turkey, ibid., para. 28. 116 Otto-Preminger-Institut v. Austria, пак там, т. 49; İ.A. v. Turkey, пак там, т. 29; Giniewski, пак там, т. 52; Aydin Tatlav v. Turkey, пак там, т. 23. 117 Lehideux and Isorni v. France, пак там, т. 47; Garaudy v. France, пак там. 118 Jersild v. Denmark, пак там, т. 33-34; Garaudy v. France, пак там. 119 Lehideux and Isorni v. France, пак там, т. 55; Giniewski v. France, пак там, т. 51. 120 Vereinigung Bildender Künstler v. Austria, пак там, т.33. 121 Incal v. Turkey, пак там, т. 58; Sürek (No. 1) v. Turkey, пак там, т. 62. 122 Nilsen and Johnsen v. Norway, пак там, т. 52. 123 Scharsach and News Verlagsgesellschaft mbH v. Austria, пак там, т. 38. 124 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 51. 125 Вж. Jersild v. Denmark, пак там, т. 31: “аудиовизуалните медии често имат много по-непосредствен и силен ефект от печатните издания (…). Аудиовизуалните медии имат начин да предадат посредством картина послания, които печатните издания не могат.” 126 Wingrove v. United Kingdom, пак там, т. 63. 127 Karataş v. Turkey, пак там, т. 49 (“поезията, една форма на артистичното слово, което привлича само малка част от читателите”). 128 Jersild v. Denmark, пак там, т. 34. 129 Gündüz v. Turkey, пак там, т. 49; Fuentes Bobo v. Spain, решение от 29 февруари 2000, т. 46. 130 Lingens v. Austria, решение от 8 юли 1986, т. 42; Castells v. Spain, пак там, т. 43; Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, решение от 25 юни 1992, т. 63; Incal v. Turkey, пак там, т. 46. Трябва обаче да се отбележи, че подобни съображения изглежда не са оправдани при казуси за отявлено расистки изявления (напр. решенията на Комисията по дела като Glimmerveen and Hagenbeek с/у Холандия, решение от 11 октомври 1979, Kühnen с/у Германия, решение от 12 май 1988, Nationaldemokratische Partei Deutschlands с/у Германия, решение от 29 ноември 1995). 131 Jersild v. Denmark, пак там, т. 31. 132 Ünabhängige Initiative Informationsvielfalt v. Austria, решение от 26 февруари 2002, т. 46. 133 Sürek (No. 1) v. Turkey, пак там, т. 63. 134 Seurot v. France, пак там. 135 Castells v. Spain, пак там, т. 46. 136 Lingens v. Austria, пак там, т. 42. 137 Thoma v. Luxembourg, решение от 29 март 2001, т. 47; Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, пак там, т. 80. Вж. също Oberschlick (No. 2) v. Austria, решение от 1 юли 1997, т. 29; Janowski v. Poland, решение от 21 януари 1999 (Голяма камара), т. 33. 138 Обща политическа препоръка No. 7 на ЕКРН, час IV (наказателно право), точка 18 (a) до (c). 139 Обща политическа препоръка No. 7 на ЕКРН, час IV (наказателно право), точка 18 (е). 140 Обща политическа препоръка No. 7 на ЕКРН, час IV (наказателно право), точка 18 (f). 141 Комитет по човешките права на ООН, Общ коментар 11/19. 142 Обща препоръка XV на Комитета по ликвидиране на расовата дискриминация, т. 4; Комитет по ликвидиране на расовата дискриминация, Съобщение 30/2003, Еврейската общност в Осло, т. 10.4. 143 Обща препоръка 30 на Комитета по ликвидиране на расовата дискриминация, т. 12. 144 Комитет по ликвидиране на расовата дискриминация, Съобщение 34/2004, Gelle (2006) т. 7.4. 145 Международен трибунал за Руанда, Nahimana (2003) т. 1021. 146 Вж. Чл. 4 (a) на проекта на рамковото решение на Съвета на ЕС за борбата срещу расизма и ксенофобията. 147 Международен трибунал за Руанда, Nahimana (2003) т. 1022. 148 Декларация за употребата на расистки, антисемитски или ксенофобски елементи в политическите изказвания на ЕКРН (2005). 149 Combating Hate Crimes in the OSCE Region: An Overview of Statistics, Legislation, and National Initiatives (2005), 51-59, достъпно и на 150 Стр. 9-13. 151 Приета на Втория световен конгрес на Международната федерация на журналистите (МФЖ) в Бордо от 25 до 28 април 1954 г. и изменена от 18я Световен конгрес на МФЖ в Хелсингьор от 2 до 6 юни 1986г. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|